архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
ОЛЯ СТОЯНОВА
   Родена е през 1977 г. Завършва журналистика и културология в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на стихосбирките “Фотографии”, “Проза” и “Пътна карта”, както и на романа “Лични географии” (2005). Печелила e награди за литература и журналистика - Първа награда в Националния младежки конкурс за поезия “Веселин Ханчев” – Стара Загора'99, Първа награда в третия национален конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, Първа награда за белетристика в Националения студентски конкурс - Шумен, и много други.


Ябълки

Той познава
онзи празен поглед,
с който жената на пазара го пита
колко килограма ябълки иска.
Знае,
че нещо някъде се е объркало,
че някъде
някоя и друга дума
е дошла в повече,
че някой си е тръгнал
или на някого му е трудно
да прости,
например.
Той знае как умората
се трупа малко по малко,
как всеки грам,
всяка дума
изведнъж идва
в повече.
Той знае всичко това,
но това няма значение,
защото ябълките не му харесват
и той отминава.
Жената с празния поглед
остава назад,
а той се пита
дали може един ден
едно толкова дребно нещо
да прелее чашата.

Равновесие

В два през нощта
той още не е заспал -
по това време
не му се подхваща книга,
не му се сяда пред компютъра,
не му се слуша радио.
Просто лежи още час-два
в тъмното
и слуша лекото дишане до себе си.
Това го успокоява.
Нещо като мантра -
аз съм тук
и тук трябва да бъда.


Симптоми

Той е груб човек,
а се разчувства
от дребни работи.
Веднъж се умилява
от добре направените
горски пътища,
които изискват много труд.
Друг път го присвива,
когато види детски дрешки
проснати
в двора на някой манастир.
Той няма добро обяснение
за тези моменти.
Според него това е
като зъбобол -
боли от много сладко.
И от хубаво.

Вместо извинение

Всяка сутрин -
на път за работа -
дядото,
седнал на стъпалата
пред банката -
протяга ръка и пита
Kолко е часът, чедо...
Kакво да му кажа -
всяка сутрин -
по едно и също време
Kъсно е, много е късно...

Рецепта

Постепенно се трупа умора.
Всичко започва съвсем рано -
Една лъжичка за мама,
една лъжичка за тате,
една лъжичка за леля
и още, и още...


горе