архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
ДИЕГО ХЕСУС ХИМЕНЕС


Поетика

                  На Луис Гарсия Хамбрина

                  I

Капките роса
падаха по листцата на цвета на акантуса; с тях се плъзгаше
образът на небесата. Да проникнеш в затворения
дворец на нещата; да се съзерцаваме насаме
в счупените им огледала; да проследяваш с поглед хода на звездите
по дъното, безкрайно, на водите на река.
                  Да живееш движението, обитаващо думите,
да познаваш видимостта, да обичаш самотата
на падналите плодове и които, сега,
със светлината на следобеда,
държат будно миналото в руините на времето.

Снежните утрини замразяват с музиката си вятъра на зимата.
                  Капките роса
овлажняват тревата на градината. Чуваш паметта си
да вали над нещата, да ти отдава пламтящи думи,
които смъртта съгражда. Никога няма да изградиш
едно стихотворение с тях.
                  К К Единствено очакваш, победен,
нощта да запали заледените цветове на следобеда
с пламъците си от мрак.
горе