архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
КАРЕЛ ШИКТАНЦ


   Един от най-обичаните съвременни поети на Чехия. Роден е на 14 юли 1928 г. в Хржебец при Кладно. След завършването на висшето си образование работи като редактор във всекидневник, в радиото и като главен редактор на издателство “Млада фронта”. От 1971 г., когато е забранен, до 1990 г. негови книги излизат в чужбина и в ъндърграунд-издателствата в Прага. Много от стихосбирките му претърпяват по няколко издания. Носител е на наградата “Ярослав Сайферт - Харта’ 77”, 1989, и на “Държавна награда за литература”, 2000.






Погребението на
Владимир Холан


Катедрални монаси раздадоха свещите -
опелото тихо започна,
илюстрирайки библията.

Хрумна ми да потърся Мартин от Орел.

И понеже от мъжете един единствен остана
за всички жени като твърда крепост

зад вратите отвън на крачка стоеше
опрян търпеливо о малката круша,

с лъч под гърлото като рана от бич
Нечия болка,
бялата в бяло,
ме взе под мишница

и ме подпря със заешки устни:

“Беше време на ягодите,
ще бъде сега и на ябълките.”

Аз сърдито се дръпнах
и ръката й се отпусна дантелено -
хукна бедната зигзагообразно в тълпата,
бавно завършвайки
(като всички местни чистокръвни животни)

с тъпо сияещите си ръце.

Биеха камбаните на Войтех и Доминик.

Загърнах ръкави,
пълен с биеща тъмнина...

а в тишината след музиката на първи балкон
скрих го пред монасите,

кърваво треперливо

в калъфа на виолата.

Денят вън снимаше злато,
зеленина,
пурпур -

сякаш раздаваше
зловещо белязани карти.



Пантомима

Където и да съм,
все чувствам твойто тяло,
като че ли във мене е умряло.

Останах жив.
      И като Донатело
все от лъжа го мъкна към лъжа -
все търся аз душа без тяло.

Ще спя.
Актьорите са някъде пред мен
и от прозореца ми маха Фауст,
от Маргарита задушен.
      Мой нежен жест -

ръцете ми до лакти са нарязани
със ножчето за бръснене от теб.



Тристан

Започна с подлост.
Невинна подлост.
      (Макар че падналият сняг
не е така невинен, както бе в небето.)
Стихотворението ми за нея бе готово да си тръгне.

Гола, ледена,
      както дяволът я бе създал.

Отваряше вратите вече...
и тук за ужас мой
нещо я предаде ниско над земята:

може би крачката,
може би атмосферата, която я помириса,
може би нямото сбогом...
полуцелувката, полуклетвата.

Беше любезна!
Беше така безсрамно любезна,
      че, бог ми е свидетел, бих я убил.


Прага заекна,

ушите шепотом вървяха като двойки между хората.

Придърпах я към себе си,
      домът едва не се обърна.

Ръцете в кръв от чистата прозрачна есен -

бих я по гърдите,
по екота,
по гърлото, по пъпната връв,
по сладките отпадъци на пола...
докато бе със седем рани

и - с отворени обятия -
сприхаво си тръгваше
      при този тъжен atres.

“Йо-у-и а а а - у
ааа-у
е-а-у”

Плачеше се някъде във къщи.

Златовласата кобила се обърна срещу мен е -
      локва бронз изплакна залата.

Поозърнах се в нещастието.


В светлината,
      разпиляна под прозореца на двора,
гълъби летяха,
със коремчета нагоре,
във леглото ми разстлано вечно -
със сърце върху сърцето
пепеливият Тристан лежеше,

той със свойте спечени от слюнка устни
сигурно не би злословил във съня си.
В Бубни бяло бил
      като за клетва сабя.
По етапен ред звезди вървяха,

цигани отиваха на кино,

кон мушкатото гризеше,
окървавено от вино...
там, където тя живееше -
      по проклетите й улици
Прага се премяташе по гръб, служеща
за ковчег от халцедон.



Шум на светкавица

Шум на светкавица
над двора
сякаш раздвижи знамето -

от празния горски участък изнемощял тежък език
заплямпа за плячка
рана
      а хоризонтът - че му е тъмно
земята - че ще направи нещо:
натрапчив образ на жена
вечно същият вечно на тази другата
слаб та се къса в края на всичките ни гласове
в края на всички истории закръглен като цигулка
ограничаващ се с тъжни златни черти
в беднотията на вратите
на развалините...
на трясъците...

може би някой в сибирския кедър се превръща в бижу
смъртоносно нарязан
от геометрията на светлините

Кадънките скърцат
От селото се дига дим като от свинско варено -

кръв на месарския пулт като цитат
Кого днес ще прокълнат? Кого днес
ще помилват?
Любовниците в партера двойна разнежени
от облекчение -
като превърната в мрамор пеперуда

Палеше се огън тук
Коронован връх
И тръгваше всичко като по вода...
      безбожна и кръстена

Само това отвличане на невестата
Само това отвличане на невестата
Сякаш минава през целия наш живот.
Превод от чешки:
Вътьо Раковски
горе