| 
                                            
                                                | Яан Каплински е един от флагманите на съвременната естонска поезия. Той е завоювал широко международно признание. Поезията му е изключително образна, медитативна, наситена с багри, звуци, тишина и мисли, които въвличат читателя в тяхното досътворяване по пътя на асоциациите. Образите са насочени не към това да впечатлят, а към простотата и очевидността. 
 Яан Йежи-Бонифаци Едвардович Каплински, както е пълното му име, е роден през 1941 г. в Тарту от майка естонка и баща поляк - изчезнал в съветските трудови лагери по време на Втората световна война.
 
 Завършва романска филология в Тартуския университет, получавайки специална подготовка по структурна и приложна лингвистика, след което следва антропология. По-късно завежда кабинет по художествен превод в същия университет. Атор е на над 800 стихотворения, събрани в дузина книги на естонски, сред които: "Следи в ручея", "От прах и багри", "Бяла черта над Вирумаа", "Видях в прозореца слънцето", "Растежът на новите камъни", "Лекотата трудно се постига", "Янтарният бор се завръща", "Вечерта връща всичко" и др.
 
 Здравко Кисьов
 |  
                                            
                                                | 
 Аз съм едновременно
 
 и паяк и муха -
 пленник
 на своята собствена мрежа,
 който понякога
 нощем мечтае
 да намотае в общо кълбо
 всички тия безкрайни
 и лепкави
 нишки на свойта душа
 и да ги хвърли в синия огън,
 дето избухва
 от време на време
 в глъбините на паметта
 между съня
 и пробуждането
 
 
 Лесно е да си труден
 
 трудна е лекотата,
 лесно е да не си
 това, което трябва да си
 трудно е
 да бъдем това,
 което сме
 самите
 в действителност
 
 |  | 
 
 Източно-западната граница постоянно се мести,
 
 понякога на изток, понякога на запад,
 и не знаем точно къде е в момента:
 в Гаугамела, в Урал или може би в самите нас,
 така че едното ухо, едното око, едната ноздра,
 едната ръка, единият крак, единият бял дроб,
 единият тестис или единият яйчник
 е от едната, а другият - от другата страна.
 Само сърцето, само сърцето е винаги от едната:
 ако гледаме към север, то е на запад;
 ако гледаме на юг, то е на изток;
 а устата не знае от името на коя страна,
 или от името на двете трябва да говори.
 
 
 |  
 
 |