ГРАНИЦА МЕЖДУ ДВА СВЯТА

Виолета ВАСИЛЧИНА

Някъде там, в Трънския край, на границата между равното и планината, е сгушено малко селце - Бусинци, един от най-старите керамични центрове в България. През втората половина на XIX век почти във всяка къща там се е въртяло грънчарско колело.

Стари бусински образци

Бусинската керамика получава импулси и постига разцвета си в условията на общобалканския възрожденски икономически, стопански и културен процес през втората половина на XVIII и особено през XIX век. Бусинските майстори-грънчари успешно разпръскват "шарена" стока и влияние в цяла Северозападна България - от Дунав, по течението на Струма и Места, - чак до Беломорието. Но възраждането не стопява, а напротив, подсилва архаизма на бусинската традиционна грънчарска школа.

Ели Неделчева	Чавдар Манолов

Суровата неподправеност на бусинските образци, тяхната обобщеност, простота и съразмерност подсказват за дълго шлифовани изразни средства. Не случайно видният чешки етнолог и историк Константин Иречек, посетил Бусинци в края на миналото столетие, специално отбелязва своеобразието на местната керамика, определяйки я като "съвършено старинна по форма и орнаментика". Днес ние се обръщаме към Бусинци отново, оценявайки по нов начин архаичната неподправеност на неговата керамика.
Във всеки бусински образец може да се усети разбирането на традиционния майстор-грънчар за целесъобразност на съда. Това дълбоко познаване на основните жизнени функции поражда типично местни съдове - стомни и крондири, паници и гювечи, рукатки и панагони, гюнки и гавази, чинии и тенджери за готвене, съдове за задушено и печено, павури, подници, катраници, шишета за ракия, оцет и олио, малки и големи делви и кюпове за зимнина. Нещо повече, бусинският майстор постига и някои напълно оригинални решения на съдове и приспособления, които на други места са били реализирани от дърво, камък или метал - съдове за доене на мляко и за грънчарски инструменти, свързващи елементи за канализации, стенни и настолни мивки, пушилки и хранилки за пчели, поилки за пилета, легени, коминни завършеци и др.
Акцентът върху основните жизнени функции определя най-важните характеристики на бусинските съдове - те отговарят на конкретни потребности за приготвяне на храна, хранене, запазване на храни и течности. Заедно с това бусинските съдове имат важно място в интериора на дома наравно с чергите и завивките, дървените долапи и тавани, медникарските изделия и кованото желязо. С течение на времето се затвърждават основните форми на различните типове съдове, те се вписват трайно в домашната среда, избистрят се специфичните им художествени елементи и образност.

Зорина Милковска		Деляна Дойчева

Стремежът към простота и лаконичност на бусинските форми се проявява и в тяхната украса. Повечето от тези съдове са оставени без глазура - теракотни или само полети с бяла ангоба. Често ангобата е гравирана с небрежни, артистично надраскани мотиви, в които най-вече се изявяват старите традиции. Графическите декоративни елементи се развиват в границите на вековния декоративен графичен арсенал, съставен от черти, кръгове, триъгълници, прави и криви линии, вълнообразни снопчета, които се комбинират и преустройват през всички епохи. Други съдове с по-специално предназначение - предимно крондири и сватбарски стомни, са ангобирани, гравирани и глазирани или само обобщени в един обикновено тъмен - зелен или кафяв, цвят глазура.
Съвършеното съответствие спрямо разнообразните битови функции е само една страна от характерността на бусинската керамика. Също толкова важен е нейният символизъм, връзката й с духовния живот и битовата обредност. Купите за водосвет, кадилниците или гробищните фенери, свързани с православния култ, както и символичните елементи, включени в декорацията на отделни съдове - кръстове, лами, ангели, спирали, дават представа за семантиката на керамичните съдове. В тяхната многозначност присъства не само християнската традиция, но често оживяват и по-древни, езически пластове. Керамиката играе важна роля в мисленето на патриархалния човек и присъства в живота му от раждането и сватбата - чак до гроба.
Особено място в бусинската керамика заема скулптираната украса - зооморфни и тератологични мотиви, фигурални тематични и символични композиции. Скулптурни композиции върху точени форми - това е истински бусински "патент" - подобна стилистика е почти непозната за керамиката от другите ни традиционни керамични центрове. Самото създаване на сватбарския крондир или сватбарската стомна - "китеното суде", показва връзката на керамиката с празничните ритуали и обществения живот. Опитите за съединяване на функционалността на съда със скулптурната фигурална композиция ражда някои от най-интересните образци не само в бусинската керамика, но и в българската керамика изобщо.
Синтез на по-стари местни традиции и нови внушения, архитектонична форма, функционална простота, първична сила и грубоватост на формите, пестелива украса, ограничена цветова палитра, умение за създаване на сложни художествени ефекти, спонтанност, барокова пищност на празничните съдове - това са само част от достойнствата на най-добрите бусински образци. Възникнали за конкретни потребности, шлифовани в дълъг период от време, добили окончателна форма чрез прилагане на определени техники и увенчали резултатни творчески усилия, тези съдове са майсторско огледало на бусинското грънчарство.

Този материал се издава с финансовата подкрепа на Европейския съюз.
Възгледите, изразени в него, принадлежат на фондация “Д-р Стамен Григоров” и община Трън и по никакъв начин не изразяват официалното становище на ЕС