ПОЛУЧЕНО ПО ИНТЕРНЕТ бр.5, стр.49, година IX 2002г.

ПОЛША - РОМАНТИЧНА И СДЪРЖАНА

Анелия Радомирова

Oще като се влиза от Словакия, се вижда, че е Полша. Не само поради осведомеността, но и от пейзажа. От начина на строене на къщите, от специалните украси по пътищата. Разбирам, че е Полша от особената зеленина. Не е като нашата. Не е така слънчева, чак изсъхнало зелена. А една свежа, сочна, мокра. И всичко зелено, всичко равно. От време на време - река или блато. Това е най-характерно за Полша - тучна зеленина и блата. За мен това е стар, древен, изконен славянски пейзаж. Лесно мога да си представя бялоруси хора в бели ризи да тичат по тревата - както са ни учили в училище. Вярвам в това. И на тях им изграждат същите представи за славяните. Видях го по очарователните, разказващи приказки, рисунки в ученическите атласи. Така познато, така родно!
Ще позная, че съм в Полша по къщите. Всяка е различна и красива. Освен това имат чисти дворове и красиви градини, разнообразна архитектура. Тези къщи и особено онези близо до границата са с доста високи покриви. С подчертано високи. Едно, заради климата - по-лесно да пада тежкият сняг, друго - подозирам, снобски приближено до закопанския стил на строене.
Познавам, че съм в Полша по украсените статуи на Богородица или разпятието с положени цветя и свещ по пътищата. Това може да се види и в градовете, дори на частни сгради. Нещо естествено е. Както и да се кръсти човек, който минава покрай тях, или жена, спряла да се помоли. Впечетляват мостовете в градовете им, остатъците от крепостни стени, паважът - съвсем цял. Лесно е да се пренесеш в миналото. Най-естествено се вписват към този пейзаж монасите или монахините от различни ордени. Всеки ден могат да се срещнат на улицата, в трамвая, в университета. Това не е атракция. Колкото и на мен да ми прави впечатление.
Възхити ме изразът на космополитизъм, когато в центъра на столицата, на едно от най-големите кръстовища видях стари, стилизирани пътни знаци, които сочеха: "Рим", "Милано" (може и да бъркам точните имена.), "Париж"... Голям булевард във Варшава се нарича "Съединени щати", има рондо "Д. Вашингтон", рондо "Шарл де Гол". Освен в историята и съзнанието любовта към американското и Америка са вписани чак в градската им топонимия. Казват, че в Закопане няма къща, от която член от семейството да не е в Америка (преди небивалия си разцвет в края на ХIХ в. планинското селище е било много бедно и икономическата емиграция е била единственият изход).
Полша е страна с влиятелна емиграция - "другата Полша" - Полонията. Това се отпечатва на историята, културата, съзнанието. Поляците в Полша са 38 милиона, а тези извън пределите є - 12 милиона. Много от героите им, моралните им и духовните авторитети са личности, развивали своята дейност във Франция (Йежи Гедройч, авторите на "Култура"), Ян Новак-Йежорански (САЩ, директор на Радио “Свободна Европа”), Хенрик Сенкевич (САЩ), Витолд Гомбрович (Аржентина) и много други. През 80-те години емигрират около 2 милиона поляци. Сега са годините на реемиграция - нямам точни данни, но има поляци, които избират завръщането. Имат образование, пари, но избират да се развиват в родината.
"Бог, чест, отечество" е аристократичната формула за почитаните стойности на поляка. Дори и модифицирани. Пропускам засега религиозността и втората ценност и се спирам на третата. "Отечество" се свързва с редица други ценности като свобода, идеализъм, стремеж към независимост, нонконформизъм, които с удивление съм забелязвала у различни поляци от различни поколения. Тази последна стойност е свързана с историята им. У мен най-напред извиква представата за войната - една от най-големите разрухи, които те преживяват. Темата за войната е жива в съзнанието на поляка и все още извиква чувства. В Полша видях болката от нея. По-рано не знаех какво е война, освен от учебниците. "Спомняте ли си войната?", попитах веднъж една възрастна дама, с която се заговорих на спирката. Живея във варшавската "Прага", която е единствената част на града, неразрушена от немците - била е в съветски ръце. "Прага" има своя, по-различна атмосфера, носи нещо от старата "Пиротска" в София. Попитах жената, защото изглеждаше, че я помни. Беше прекарала живота си в "Прага". "Разбира се, че я помня. Омъжих се тук. Синът ми тук се роди. ... Бяхме на полето. Чувам, че летят самолети, малкият вдига очи към небето и ме пита: "Мамо, какво е това?", и така-а гледа с тия очички..." - казва тя, а очите и пълни със сълзи, гласът є трепва. ... Войната е дори в съвременните им песни, въртящи се по радиата. И пряко, и преносно - като противопоставяне на мъстта, злото, болката. В една доста популярна песен на групата "T. Love" (полска е) се пее: "...По целия свят има фашисти, които ненавиждат другите ръце. ... Не всички можеш да убиеш, повярвай ми. Не е възможно. Твърде много можеш да загубиш. Така са кратки дните ни. ... Само това не ми казвай. Никога не ми го казвай - че ненавиждаш. ... Бъди позитивен борец, когато сам оставаш на ринга. Твърде много деца загубиха вече своите татковци и майки."
Полша за мен е страната на покрусата, на разрухата. На паметта за това. Колкото и възстановена да е Варшава, колкото и да се разраства с поредната висока стъклена сграда. Имат картички със снимки на съответната сграда, разрушена и после реставрирана. В началото много ме плашеха тия картички. Разбирам националната обида и гордост, но чак така експресивно експонирани? Сега постепенно започвам да усещам този момент от психологията им. Във всеки от по-възрастното поколение, помнещо войната и последиците от нея, има закопан един такъв жив гроб на града му.
Полша е клерикална страна. Църквата винаги е имала и има влияние върху обществото и политиката. Над 90 процента от населението са католици. Останалите са протестанти, православни, униати, евреи, мюсюлмани. Знам, че в България никога няма да видя толкова много вярващи, събрани от една идея, от една солидарност. Това, което прави вярата за полското общество, никоя идея у нас не прави. Типично българско: един познат българин ми каза по време на Великденската процесия на Разпети петък: "Те вярват, ама не вярват в Бога, а в църквата." Друг е въпросът колко от вярващите в Полша са практикуващи, докъде стига вярата, откъде започва традицията. Има изследвания, които сочат намаляване на вярващите сред младите. Но цифрите не са драстични. От наблюденията ми над моите колеги поляци съм останала с впечатлението, че има определени стойности, които се почитат - труд, семейство, пост, скромност, неработене в неделя, ходене на църква. Смятам, че католицизмът е възпитал повече отговорност и съзнателност у полските младежи.
Поляците също имат икономически проблеми. В провинцията, в източните райони, в малките градове. Голям е процентът на безработицата - 22%. Но във Варшава е най-нисък - като за всяка столица. В нея се пристига, за да се печели. Те също работят навън. Също мислят за емиграция, но много по-малко и не така тенденциозно. Тяхната вълна мина. Средната заплата е 500 долара. Учителите им са също така зле платени - 230 долара. Все пак стандартът им на живот е по-висок от българския. Цените на храната са почти същите, а някои дори - по-ниски - на млякото, месото, сирената, ябълките.
Като всички хора, поляците са различни. Но ми се струва, че улових общите им черти. И добрите, и лошите. Поляците са сърдечни, неорганизирани, мегаломани. Сдържани, дистанцирани, затворени - много ми липсва това, че не мога да си поговоря на пазара свободно с продавачите, дори да пофамилиарнича. Учтиви - много ми харесва, че почти не може да се случи някой да ти заговори на "ти" - прекрасна дистанция.
Това лято, точно няколко дни преди заминаването ми за България, видях една забележителна любовна двойка. Гледах ги и се възхищавах. Бяха около двадесетгодишни: тя - дребна, руса, с такъв шарм и достойнство в движенията, с голяма шапка с периферия, и момиче, и жена едновременно, той - беше така типично полски! - личеше, че е влюбен, още момче, романтичен, идеалист, с неглиже неподстригани коси - имаше някаква мекота и овал в чертите му, кестеняв. Типичният поляк - идеалист, а тя типичната полякиня, горда и сдържана.
Така ги виждам поляците - с достойнството и сдържаността на жените им, романтизма на мъжете, аристократизма, смелостта, дори властността, характерна за мита на майката-полякиня.