ГРАДОВЕ бр.5, стр.24, година IX 2002г.

Кажимеж - град на
артистичната бохема

Барбара Олшевска

Преди няколко години заедно с участниците в един международен научен семинар се озовах високо в Родопите, някъде над Широка Лъка. Пред мен се разстилаше невероятна гледка - вълнисти зелени хълмове, тайнствени мъгли, едно истинско великолепие и могъщество на природата. Стъписана от тази пантеистична красота, казах на моя приятел, който от години живее в Полша: “Виж, Георги, това е твоята Родина. Думите ми прозвучаха някак патетично, възприеха се с лек присмех. За мен обаче те отключиха рефлексия, банална донякъде - колко често, погълнати от нашите занимания, оставаме безразлични и незрими пред божествената красота на природата. Замислих се кои образи, места и настроения от моята родина - Полша, живеят у мен през всичките години в България. Със сигурност това е дворът на Варшавския университет с цъфтящите кестени, виещите се улички на Старе место, разлетите равнини с плачещи върби около Желязова воля, родното място на Шопен, тъмните равнинни гори, пълни с гъби и боровинки, сламените покриви на селските къщи. Всичко това някак навремето не забелязвах, притисната от изпитните сесии, вечно бързаща за някъде... Определено тези визии предизвикват у мен носталгични настроения. Възможно ли е да тъгуваш по, общо взето, монотонен равнинен пейзаж, в скърцащо зелено, след като живееш в страна, където ландшафтът се променя почти на всеки километър?
В Полша има една местност, към която се връщам в спомените си все по-често. Кажимеж Долни, разположен на десния бряг на река Висла, около 170 км от Варшава, в посока югоизток, бе място на многократните ми летни ваканции с родителите. Тогава не си давах сметка за историческата значимост на този малък град, за уникалната му архитектура и леко снобския чар, придаван от артисти, художници и моден свят, изпълващ улички и кафенета. За мен беше важна свободата на зелените поляни, крайбрежните алеи и жълтите плажове на Висла. Какво му трябва на едно дете, извадено от шумните улици на Варшава, където всяко движение бе под родителския контрол? Отсядахме в частния пансион на госпожа Зелницка, прочут със своята великолепна кухня. Да обядваш на голяма маса в градина, под огромна ябълка, беше неимоверно удоволствие за "блоково" дете. Днес бихме нарекли кухнята на г-жа Зелницка екологична. Тогава това понятие не беше в обращение, но със сигурност в приложение. Килерът є бе претъпкан с красиви, разноцветни буркани със залепени етикети - сладко от боровинки, диви ягоди, малини, огърлици от сушени гъби, ръчно правени макарони и пр. - и всичко това, предназначено за нейните летовници. Незабравими бяха и нейните сладкиши, както и шарлоти - ябълкови пайове, с които се черпехме в кафененцата на централния площад “Ринек”. С нетърпение очаквах пазарния ден, за да потъна между шарените сергии с плодове и зеленчуци. Встрани се предлагаха квичащи домашни животни, направо на земята излагаха своите изделия грънчари от околността. Една малка, черна, олющена каничка от Кажимеж пропътува с мен до България. Тя ми е по-скъпа от всички авторски предмети, натрупани с годините.
Градчето е камерно, уютно, заобиколено е от живописни проходи, клисури и широки полета. Естествената му граница от едната страна е река Висла. Има много места, където едно дете може да научи видове дървета, билки, названия на птици и житни класове, но Кажимеж наистина е идеален за подобни уроци. Благоприятните климатични условия, разнообразният терен, спокойното течение на Висла са основните предпоставки градът и близките му околности да бъдат обявени за Кажимежки пейзажен парк, който включва 9 природни резервата за защита на най-ценните експонати. Един от тези резервати, наречен Кравия остров, съхранява редки водни птици. Специално обозначени туристически пътеки те водят до местата за наблюдението им.
Майка ми беше влюбена в това място и умело ми разкриваше историческите му забележителности, събуждайки фантазията и любопитството ми. Историята на града според известните досега източници датира от 1181 г. Създаден е от полския крал Кажимеж Справедливия, но названието си получава от името на следващия полски владетел - Кажимеж Виелки, който през ХIV в. построява тук своя замък. Днес над града се извисяват неговите развалини, както и огромна каменна кула. Легендата говори, че в този замък крал Кажимеж, изключително почитан в Полша, тъй като "заварил страната дървена, а я оставил зидана", се срещал тайно с любимата си Естерка. От хълма с руините на замъка се разкрива прекрасна живописна гледка към хармонично построеното градче и синьосивата лента на река Висла. Ако се озовеш там по време на залез слънце, неизбежно те връхлитат романтични настроения. Красивата легенда около кралската любов е добре използвана от комерсиалния сектор на курортното градче - кафене "Естерка", кичозни гравюри с облика на влюбената двойка, които красят стените и местни напитки с тяхното име.
Но плахото присъствие на сувенирния кич не може да помрачи насладата от съзерцаването на великолепния урбанистичен и архитектурен ансамбъл, зачислен към световните паметници от най-висок ранг и обявен за историческа забележителност. Тези "номинации" предпазват уникалния Кажимеж от безразборно строителство на почивни станции, търговски павилиони и пр. Желаещите да построят тук собствена вила трябва да са готови за изключително високи цени, да гарантират целогодишна функционална програма на сградата и да се съобразят със строга естетическа издържаност.
Най-бурното развитие на града настъпва през ХVI-ХVII в. Перспективата за бързо забогатяване привлича няколко еснафски фамилии, които се заселват в Кажимеж. Благодарение на своето географско разположение - на брега на Висла, тук се кръстосват търговските пътища на естествения воден транспорт за бира и жито към Гданск. Строят се огромни силози за съхранение на зърното. Родовете Пжибилув, Гурских, Целейу, Фирлейув остават в историята на града като сръчни, безогледни търговци, които от ден на ден се превръщат от дребни притежатели в могъщи фактори на полското стопанско развитие от този период. Споменатите фамилии минават през трупове, за да се сдобият със злато, но за техните наследници натрупаното богатство е средство за постигане на по-висши ценности. Поканени са известни скулптори и архитекти, за да строят и украсяват с прекрасни орнаменти и сцени техните богати и красиви къщи. Декоративното разнообразие на фасадите се дължи на смесването на нидерландски и италиански мотиви, някак технически и стилово "преустроени", опростени, леко примитивизирани. Едно отклонение от чистия стил или както твърдят изкуствоведите, запечатана в орнаменти и релефи, културологичната борба на световете допринася за неповторимото очарование на тези сгради и създава културен и психологически портрет на местните занаятчийски среди. Неимоверното богатство на фасадните декорации разкрива образите на кажимежки величия - упорити, твърди мъже, познали вкуса на големите пари, отъркали се в широкия свят, но останали някак провинциални, малко недодялани.
През този период (1585-1636) италианецът Якуб Балин преработва централната църква "Фара". Той є придава величествена и обаятелна ренесансова форма, повтаряна след това многократно при строежа на други църкви, особено в източните земи на Полша.
Кажимеж преживява периоди на величие и падение в зависимост от историческите вихрушки в държавата. Но икономическият залез на града започва през втората половина на ХVII в. след дългогодишните войни с Швеция (това е периодът на т. нар. потоп). В панорамата на града постепенно през векове се появяват многобройни руини, които му придават загадъчен и тайнствен облик. Когато в полската култура доминира неокласицизъм и плахо навлизат романтичните повеи, мистериозността, която излъчват крепостните развалини и техните неизяснени тайнства, провокират въображението на артистите. Кажимеж става моден притегателен център за артистичната бохема, предимно за художниците - фантастичните митотворци и фотографи на своето време.
Едни от първите артистични изображения на Кажимеж са запечатани в творбите на Зигмунт Вогел, придворен художник на последния полски крал Станислав Аугуст Понятовски. Акварелите и гравюрите на Вогел, издържани в стила на класицизма, изобразяват различни части от града с изключителен пиетет към архитектурните форми - масивните контури на църквата и манастира на отците реформатори, монументалните очертания на болницата "Св. Анна", гледката от входната порта на Кажимеж.
Някъде около 1870 година, когато Варшава наброява 266 000 жители и преживява индустриална революция, умореното є население започва да напуска шумния и задушен град през летните дни. Търговци, индустриалци и интелигенция се отправят към известни европейски курорти, но варшавската преса започва да рекламира и родните минерални бани, и интересните исторически местности. Рекламните прескампании, макар и много по-различни от днешните, са били много ефикасни. Те отговарят на новия тип информационна чувствителност, която се формира в Европа и Полша - вече не само вербална, но и визуална. Гравюрите на Войчех Герсон, Александер Геримски, Андриоли илюстрират текстове, описващи пейзажите, климатичните условия и преди всичко прелестите на ренесансовата архитектура на малкото градче край Висла. Кажимеж отново става пазарен град. И ако някога основната търговска стока е било житото, сега са въздухът, природните и историческите забележителности, специфичната кухня и пр.
През 30-те години на миналия век в Кажимеж се заселват художници, архитекти, поети, литератори. Оттогава градът често е наричан полския Барбизон. Вилата на художника Тадеуш Прушковски, както и на писателката Мария Кунцевичова, стават центрове на художествения живот. Там артистичната бохема се забавлява, твори, провежда интелектуални дебати. Видните интелектуалци ратуват за града и използват всичките си сили и влиянието си във Варшава, за решаване на неотложните проблеми на курорта. Тадеуш Прушковски, професор във Висшето училище по изящни изкуства във Варшава, организира в Кажимеж пленер по живопис за своите студенти и така спечелва за града сърцата на младите артисти. И днес през лятото Кажимеж е препълнен с известни артистични личности. Там просто трябва да се ходи, там трябва да бъдеш видян. Неповторимата атмосфера на града, неговият камерен характер са го направили предпочитано място за много творчески изяви, някои станали вече традиционни. През туристическия сезон тук се провежда национален фестивал на народните оркестри и певци, във "Фара" звучат концерти за орган, провежда се парад на стари коли. На голяма популярност се радва и филмовият художествен фестивал "Лято с филми", замислен подобно на европейските артистични форуми - Брайтън, Единбург или Венеция. Фестивалът има своя вярна публика, фенове и голяма медийна подкрепа. Тъй като идеята за възникването му се основава на интердисциплинарния подход към културата, се представят театрални спектакли, пластични изкуства, поетични вечери и, разбира, се кино.
В едно съм сигурна, който веднъж посети Кажимеж на Висла, ще иска да се върне пак. Този интимен град, който може да бъде прекосен на длъж и шир за 40 мин. съхранява толкова много национална историческа памет, дарява с незабравими гледки, естетически преживявания, че не позволява и за миг да скучаеш. За мен той е едно "малко отечество", за което с носталгия си спомням.