Приемът на първите страни в Европейския съюз ще бъде политически, а Полша е заслужила първото си място в списъка. Отдавна най-голямата страна в съюза с най-мощната икономика - Германия, не спира да напомня, че без Полша разширяване просто не може да има.
Полша не е просто съсед на Германия. Това е страната, която има най-големи заслуги съпротивата срещу съветския строй да не спира през всичките десетилетия след края на Втората световна война и затова не може да не се радва на симпатиите на Запада. Полша е и най-голямата държава сред страните-кандидатки, която със своите близо 38 милиона души мери ръст с Испания и само 4 държави са по-големи от нея. С икономическия си потенциал родината на Шопен, Сенкевич и Карол Войтила ще бъде в много по-добри позиции при старта си в ЕС, отколкото Испания, Гърция, Португалия или Ирландия при техния прием. Заради самочувствието на безспорен кандидат, без който разширяването е немислимо, поляците засега успешно изнудват Брюксел. Бюрократите в централата на Евросъюза имат поне десет аргумента, с които да блокират приема на Полша, но не могат да го направят заради волята на политиците от Петнайсетте.
Варшава води титанични
битки на две полета
Валентин Костов
Изплашени от скорошния прием на осем страни от Източна Европа и прилива на евтина работна ръка, Петнайсетте наложиха забрана за работа на граждани от новоприетите. Опасенията им, особено на Австрия и Германия, са предизвикани именно от Полша - страна, която е близо 4 пъти по-голяма като население от Австрия. Откакто Испания се присъедини през 1986 година, съюзът не е приемал толкова голяма държава. За да предпази трудовия пазар от външна работна сила, Евросъюзът наложи ограничения, които могат да държат вратите затворени до 7 години.
Варшава не без основание най-високо извисява глас срещу тази дискриминация. Като ограничава правата на гражданите на труд, Брюксел на практика нарушава собствените си свещени принципи за свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги. Със самочувствието на голяма европейска нация и заради свободолюбивия си дух поляците не приемат тази дискриминация, като така защитават интересите и на останалите страни-кандидатки.
По-сложен е въпросът за селското стопанство и селскостопанските субсидии. Общата селскостопанска политика разделя достатъчно много сегашните държави в съюза, за да могат те да се съобразят с интересите на бъдещите страни-членки. Полша представлява огромен проблем за съюза. В страната една четвърт от трудоспособното население е заето в два милиона, предимно дребни ферми, които дават едва шест на сто от БВП. С раздробения и неефикасен аграрен сектор Полша застрашава да разбие общата селскостопанска политика, която Петнайсетте с много мъка се опитват да усъвършенстват.
Затова Еврокомисията предвижда бъдещите страни - членки на съюза да не получават пълния размер от полагащите им се земеделски субсидии, а това да стане десет години по-късно. Дотогава новоприетите ще получават едва по 25 на сто от финансовата помощ. В този случай освен че става дума за нарушаване на принципите на Евросъюза и за откровена дискриминация на страните-кандидатки, вече има и преки загуби за самите тях. Поляците изчисляват, че ако ограниченията за финансиране на земеделието на бъдещите държави-членки влязат в сила, то страната им ще получава едва 32 евро субсидии на хектар земя при добив на зърно. В Португалия тази субсидия е 94 евро, в Германия - 215 евро, а в Гърция тя е цели 309 евро. Варшава настоява субсидията за нейните фермери да бъде 209 евро, но това надали ще се случи през следващото десетилетие.
Недоволна, Полша заплашва Брюксел, че ще отговори с рестриктивни мерки. Правителството на Лешек Милер се опитва да стресне бюрократите в Брюксел, че няма да либерализира търговията със селскостопански продукти, ако не получи пълния размер на субсидията. Ясно е, че това няма да стане, а с ината си Варшава само дразни Еврокомисията. По силата на споразумението за асоцииране в хода на интеграцията Полша постепенно трябва да премахне вносните мита пред селскостопанските стоки. През пролетта комисарят за вътрешния пазар Фредерик Болкенщайн предупреди министъра на земеделието Ярослав Калиновски, че "идеята за замразяване на либерализацията ще навреди единствено на Полша и на полския народ".
Макроикономически
разочарования
Критично настроени експерти и наблюдатели смятат, че Полша може и да не изпълни амбицията си да приключи преговорите до края на годината и да се присъедини към съюза през 2004 г. Причината е, че страната прекалено амбициозно се бори за интересите си и води тежки преговори по най-сложните глави, които още не са затворени. От друга страна, Полша, която дълго време оправдаваше определението "отличничка", показва през последните години, че не е застрахована от кризи и сътресения на глобалната икономика. Причините за разочарованията от Полша не се крият само в победата на левицата миналата есен. Още отпреди изборите приватизацията в страната не върви с онези шеметни темпове, които донесоха милиарди долари. Раздържавяването се забавя, като близо 3000 фирми продължават да бъдат под контрола на държавата.
Именно заради това забавяне приходите в бюджета няма да бъдат според прогнозите на правителството и затова съотношението на външния дълг към брутния вътрешен продукт ще се увеличи от 40,5 на сто през 2001 г. на 47,5 на сто през 2004 година. И все пак се налага забележката, че това съотношение не е никак тревожно, поне докато не стигне 80 процента, а подобна опасност може да се случи в обозримо бъдеще. Според МВФ именно това е критичното съотношение, което може да предизвиква тревога. Бюджетният дефицит ще достигне 5,4 на сто от БВП, което в абсолютни числа е почти 9,6 милиарда долара. А за финансовата година се очаква процентът да нарасне до 6,2.
В резултат на тези сътресения рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуурс" понижи оценката по външния дълг от А+ на А. Дори и след тази преоценка рейтингът на Полша на международните дългови пазари продължава да е висок, но все пак тази промяна е предупредителен сигнал, че Полша не е същата онази страна, която в началото и средата на 90-те години омайваше инвеститорите. Агенции като "Стандарт енд Пуурс" не хвърлят думите си на вятъра. За да се стигне до това понижение, правителството се постара да разочарова финансовите пазари - високият фискален дефицит в средносрочен план не е по вкуса на пазарите.
Политически амбиции и
икономически реалности
Правителството на Лешек Милер се разкъсва между разрешаването на макроикономическите проблеми, които се задълбочават през последната една година, и амбицията да бъде номер едно сред първите страни от Източна Европа, членки на Европейския съюз. И тъй като никой не е пророк в собствената си страна, кабинетът на Милер започва да се радва на същата "популярност", която предизвика падането на предишното правителство. За по-малко от година управляващите в най-стабилния кандидат за Европейския съюз загубиха над 10 пункта от доверието на избирателите, което спадна от 43 на по-малко от 30 на сто.
През последните 12 месеца никой не пести критиките си към Полша. Нито Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която публикува унищожителен доклад през юни, нито Европейският съюз, нито пък финансовите наблюдатели. Ако обаче се сравнят абсолютните показатели с останалите страни - кандидатки за членство, ще се види, че не Полша буди най-големи тревоги. Но тъй като очакванията от тази страна са най-големи, затова и погледите към нея са най-критични. Така Полша е в деликатната ситуация да свиква с оценките, че ще е "последната сред първите" след приема в Евросъюза, след като досега винаги е била "първата сред последните" - смятана за най-достойна за членство от Централна и Източна Европа.