ХЕРАЛДИКАбр.5, стр.51, година VIII 2001г.

Гербовете на България
2. Лъвът - монограм и герб

Виолета Велинова-Кошелева

Златен пръстен-печат на цар Калоян, от черквата "Св. Четиридесет мъченици", Велико Търново, XIV в.
Златен пръстен-печат на цар Калоян, от черквата "Св. Четиридесет мъченици", Великo Търново, XIV в.
Изображението на лъва се среща много често в паметниците от Първото и Второто българско царство. Сред монументалните обекти най-ранна е скулптурата на един каменен лъв от източната порта на столицата Плиска. Изображения на лъв се срещат върху токите на коланите, които са знак за съсловна и родова принадлежност, върху накити, печати, медальони и бойни щитове. Символиката на лъва се свързва с царственост, сила, благородство.
Най-старата монета с лъвско изображение е изсечена във Венеция през 627-629 г. В България първата монета с изображение на лъв е от времето на цар Иван Шишман (1371-1393 г.). Смята се, че владетелят е възприел изображението на изправения на задните си крака лъв в хералдическа поза като личен символ на царската власт.
Първото сведение за български герб е от края на XIV век. Арабски пътешественик, преминал през столицата 
Портрет на цар Симеон. Худ. Д. Гюдженов
"Билонова (посребрена) монета от времето на цар Иван Шишман
Търновград, е записал в дневника си, че върху щитовете на царската стража са изобразени три червени лъва върху златно поле. Той е оставил графично изображение на лъвовете, което кореспондира с едно по-късно сведение в хрониката на Констанцкия събор (1414-1418 г.) от Улрих Рихентал. Тук лъвовете са изобразени върху испански щит, със стилизирана корона над него и надписа "Kayser von Bulgari" (император на българите). Три лъва в герба на България са посочени и в ръкопис от 1483 г. на К. Грюненберг, съхраняван в Мюнхенската държавна библиотека.
От следващото столетие всички автори, посочващи данни за български герб, отбелязват като символ само един лъв, изправен на задните си крака. През XV и XVI в. лъвът е оцветен в червено и се изобразява върху златно поле, а от началото на XVIII в. се сменя цветовото 
Герб на България от ръкописния хералдически сборник на Грюненберг от 1483 г. Саксонска библиотека, Дрезден
Герб на България от ръкописа на Берлинския кодекс, XVII в.
решение - данните са за златен лъв върху червено поле, винаги изобразени върху щит, най-често германски или испански, с царска корона над щита. В продължение на триста години българският герб е включван към големия герб на Унгария, по-късно на Австрия и Австро-Унгарската империя. Лъвове и двуглав орел присъстват в герба на графовете Пеячевич, български благородници от рода на Георги Пеячевич, един от ръководителите на Чипровското въстание против турците (1688 г.), произведен в австрийски барон от император Карл VI за бойните му заслуги по време на австро-унгарските войни.
Редно е да споменем и две карти от XVIII в., върху които е изобразен българският герб, представящ бягащо куче, както и картата на Винченцо Коронели, на която върху щит е представен 
изправен на задните си крака коронован лъв в ход на дясно с шестолъчна звезда зад главата и полумесец в долния десен ъгъл.
В европейската литература от края на XIV до началото на ХIХ в. символиката на държавния герб на Средновековна България се свързва с изображението на лъв върху коронован щит.
Герб на графовете Пеячевич от родовата хроника на Юлиян Пеячевич Карти на Европа Детайл към карта с лъв