ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ -

МЕЖДУ ОБЩЕСТВЕНИЯ ЕНТУСИАЗЪМ И
ИКОНОМИЧЕСКИЯ СКЕПТИЦИЗЪМ

Боряна Димитрова

Според изнесените през септември данни на "Евростат" България е с най-нисък вътрешен продукт на човек от населението (1510 долара) сред 12-те държави- кандидатки за членство в Евросъюза. Данните за миналата година сочат, че всеки българин е произвеждал пет пъти по-малко от гражданите в еврозоната. Същевременно 36 на сто от сънародниците ни декларират, че присъединяването ни към Европейския съюз е "изключително важно" за тях. 38 на сто са убедени, че това ще стане до пет години.
Очевидното противоречие между тези два реда от цифри не може да не стъписа и най-големият евроентусиаст, доколкото в същността си те отразяват дълбокото противоречие между политическа и гражданска ориентация на обществото, от една страна, и икономически ресурс, от друга. Следователно ако хвърлим поглед отвъд моментните настроения и злободневни страсти, основният проблем, пред който се изправяме, е, доколко и как българското общество ще съумее в близките години да хармонизира политическия и икономическия фактор по присъединяването. Безспорно е, че неотчитането на който и да било от тях поставя България не просто в неизгодна, но и в прогресивно губеща позиция спрямо останалите страни. Реалистичната преценка, която до голяма степен определя адекватността както на стратегиите за действие, така и на очакванията, предполага познаване не само на моментните характеристики и настроения, но и на по-дългосрочните фактори и тенденции, които ще определят потенциала на българското общество през следващите няколко години.

Населението - една тревожна еволюция

Според данните на националната статистика за период от 15 години населението на България е намаляло с над 750 хиляди души, достигайки в края на 1999-a най-ниските стойности от 1965 г. - 8 190 000 души. Погледнато като цяло, демографските процеси в България се вписват в общата тенденция на страните от Европейския съюз, където също е налице спад на населението. Качественият анализ на тези изменения у нас очертава обаче някои допълнителни неблагоприятни характеристики.
На първо място се задълбочава процесът на демографско остаряване на населението. От 1990 г. непрекъснато намалява делът на населението под трудоспособна възраст за сметка на населението над трудоспособна възраст. В края на 1998 г. всяко четвърто лице в страната е в пенсия. България е една от страните, в които най-малък брой работещи издържат най-голям брой неработещи лица. Така например икономически активното население у нас е в процес на непрекъснат спад и в момента представлява 49,8% от населението над 15 години. За страните от Европейския съюз същият този дял е над 55%, за САЩ - около 65%. Данните от изследването на домакинските бюджети показват, че само за периода 1992-1998 г. средният брой членове на домакинство, падащ се на едно заето лице, е нараснал от 1,18 на 1,94, което само по себе си е достатъчно показателно за увеличаването на финансовата тежест на хората, върху които пада тежестта от издръжката на техните семейства.

Второ, от 1970 г. е налице непрекъснат спад на раждаемостта, както и на естествения прираст на населението. Броят на ражданията за последното десетилетие намалява с почти 40% - през 1990 г. е 12,1 на хиляда, а през 1998 е 7,9 на хиляда. В нито една друга европейска страна не е регистриран толкова нисък коефициент на раждаемост. Естественият прираст през последното десетилетие е също с нарастваща отрицателна стойност - от -0,4 на 1000 души през 1990 г. до -4,8 на 1000 души през 1999 г. Като цяло в България все повече започва да се утвърждава моделът на семейство с едно дете. Съответно налице е леко увеличение на средната възраст на майката при раждане на първо дете - до 24 години. Етническият състав, социокултурните особености и все още високото ангажиране на жените главно с изпълнителски и по-слабо квалифициран труд обаче поставят тази възраст все още на едно от най-ниските стъпала в Европа.

И трето, нараства опасността отиващите си поколения да не бъдат компенсирани от идващите. Ако през 70-те години най-младото население е било два пъти по-многобройно от населението над 65 г., то от 1998 г. възрастното започва вече да доминира над младежите до 14 г. (16,3:15,9). Подобно съотношение не се наблюдава в нито една страна от Европейския съюз. Немалък дял в тази тенденция внася и засилената през последните десет години миграция на населението. Въпреки че все още липсва прецизно постоянно наблюдение на този процес, съпоставянето между различните оценки сочи, че през същия този период страната са напуснали около 400 000 души от младото и средното поколение. Тази тенденция допълнително влошава качествения състав на населението. Емиграцията на млади хора във фертилна възраст със сравнително висока степен на образование и квалификация представлява, макар и косвено, износ на национален продукт.

Заетостта и безработицата - приоритетни проблеми

Крахът на централизираната социалистическа икономика, загубата на гарантираните пазари в бившите социалистически страни и стартиралите твърде късно структурни реформи обуславят изключително големи изменения в структурата на заетостта, работната сила и равнището на безработица в България.
Най-същественото изменение в структурата на заетостта за последните десет години, настъпило в резултат от възникването на частни предприятия и приватизацията на голяма част от държавните, е практическото изравняване на заетите в частния и обществения сектор. За сравнение, само за 1995 г. това съотношение е било 4:1 в полза на заетите в държавния сектор. Същевременно обаче огромното мнозинство от функциониращите у нас фирми (над 90 на сто) представляват малки или средни по размер фирми. Както е добре известно, развитието на малките и средните предприятия е важен икономически лост и в страните от Европейския съюз. Обхватът на понятието обаче "малък и среден бизнес" там и у нас е твърде различно. Според данните на Евростат малки и средни са компании с персонал до 250 души, които формират възможности за сериозно производство, а оттам и за допълнителни работни места. Под същото понятие в България се имат предвид фирми с не повече от 100 заети, а на практика 94% от всички дребни и средни предприятия у нас са с персонал до 10 души. Мнозинството от българските дребни фирми функционира в качеството си на източник за прехрана единствено за собствениците и техните семейства. Това поставя българския среден бизнес в коренно различни позиции от европейския.
Изключително стеснената рамка на функциониране на частния сектор определя и невъзможността да бъдат поемани освобождаваните вследствие на структурната реформа работници. През юни безработните представляват 16,3% от икономически активното население, при съответно - 18,5% през март 2000 г. и 14,1% - през юни 1999 г. Две трети от безработните са останали без работа поради уволнения или съкращения вследствие на извършващите се реформи. Над половината от безработните влизат в категорията на "продължително безработните", т. е. на лицата, които не работят от една или повече години.
В България се наблюдава трайно възпроизвеждащо се различие в равнището на заетостта между мъжете и жените. Заети са съответно 46,1% от мъжете и 37,6% от жените на 15 и повече навършени години. Особено неблагоприятно е положението при най-младите. Безработните младежи са повече от една трета от икономически активните лица във възрастовата група между 15 и 24 години.
Не по-благоприятни са и обществените нагласи относно възможностите за подобряване на бизнес средата. В социологическите изследвания половината от пълнолетните българи и две трети от интервюираните частни собственици заявяват, че през следващите една-две години в България ще има условия за развитието единствено на дребен частен бизнес. Макар и субективна, тази оценка не бива да се подценява, защото икономическият песимизъм сам по себе си възпрепятства инвестициите, иновациите, разкриването на нови работни места и обуславя свиването на бизнеса до минималните му възможни рамки. Допълнително неблагоприятно въздействие върху икономическата среда оказват фактори като корупция, мудност, некомпетентност и бюрократични пречки от страна на администрацията. Политическата обвързаност на бизнеса, "зависимостта от силните на деня" продължава да се оценява като основополагащо условие за развитието на едър бизнес и предприемачество (86%).

Брутен вътрешен продукт на глава от населението и
структура на потреблението -
стабилизация на минимално равнище

Три пъти през последните десет години брутният вътрешен продукт (БВП) бележи дъното: през 1991/1992 г. - с 943 USD на глава от населението, през 1994 г. - 1147 USD и през 1996 г. - 1189 USD. Независимо от плавното му нарастване през последните три години понастоящем БВП достига едва две трети от този през 1989 г. и вече четвърта година остава най-нисък от всички страни, кандидати за членство в Европейския съюз. Ако на всички тях общо се падат 38 на сто от БВП на Европейския съюз (като на Словения - 71 на сто, на Чехия - 59 на сто, на Унгария - 51 на сто), на България се пада едва 22 на сто от него. Тази величина е синтетичен показател за състоянието на българската икономика, за равнището на нейното преструктуриране и потенциала є за развитие през следващите няколко години. В сравнителен план е важно да се отбележи, че и през последните относително благоприятни години нарастването на БВП в България изостава от общото нарастване в 12-те кандидат-членки, което продължава да поставя българската икономика в неблагоприятни конкурентни позиции.
Структурата на общите разходи на домакинствата по групи показва, че у нас нараства делът на разходите за храна, енергия за битови нужди, здравеопазване, а намалява този за жилищно обзавеждане, облекло, обувки и други подобни. Обикновено се приема, че разходи за храна, които надхвърлят 40 на сто от бюджета на домакинствата, препращат съответната социална група в категорията "бедни". За България тази цифра е 48 на сто. Следващото по значимост перо в бюджета на домакинствата е енергията - с 7,7%, транспортът и съобщенията - с 6,6% и едва тогава с 6,2 на сто се нареждат облеклото и обувките. Изключително високият дял на разходите (62%), които биват изсмуквани за "необходимо присъщи" дейности по най-простото възпроизводство на живота, обуславят засилващото се чувство на субективна неудовлетвореност от качеството на живот и усещането за непрекъснат спад в жизненото равнище.
Дори и по официални статистически данни средната работна заплата да се е повишила, когато нарастваща част от нея отива за храна, парно, ток, данъци, транспорт и други харчове, това с нищо не съдейства за повишаване - нито обективно, нито субективно, на жизненото равнище на хората.
Оценките на общественото мнение за икономическото развитие на страната и за индивидуалното материално състояние съвпадат в много голяма степен и бележат непрекъснат спад.
За година и половина четири пъти спада делът на хората, които оценяват икономическото състояние на страната като "подобряващо се", също с толкова намалява броят на хората, които предвиждат увеличение на доходите си. Двукратно по-високото очакване за стабилизация на личните доходи в сравнение със стабилизацията на икономическото положение в страната се дължи основно на заетите в частния сектор, младите, висшистите и живущите в големите градове, които макар и да споделят тезата за отрицателните икономически тенденции на макрониво, разполагат с известни резерви - статусни и материални - да съхранят сегашното си жизнено равнище с цената на допълнителен или по-интензивен труд.
Макар и по официални данни, доходите през последните две години да бележат реален ръст спрямо 1997 г., все още не може да се компенсира големият спад от последните години и произтичащото от него негативно отражение върху жизненото равнище. Най-значимата характеристика на доходите, която разкрива финансовото състояние на домакинствата, е свързана с намалението на покупателната способност. Важен индикатор в това отношение е фактът, че потреблението на всички основни стоки и услуги е спаднало от няколко процента до няколко пъти в сравнение с началото на 90-те години. Също така, покупателната способност на домакинствата, изчислена чрез количеството стоки, които могат да се купят с общия доход средно на едно лице за една година, макар и да нараства спрямо 1997 г., не е повишена нито в един пункт спрямо 1992 г.
При общо ниско равнище на доходите българското общество се характеризира с висока степен на подоходна диференциация. Съотношението между доходите на най-богатите и най-бедните 10% от домакинствата през 1998 г. е 9,3 пъти, като най-богатите 10% притежават около 26% от общия доход, а най-бедните - около 3%.
Всички разходи, които определят една по-дългосрочна икономическа стратегия и инвестиции на домакинствата, практически клонят към минимум. Показателно е, че за последната година едва 10 на сто от хората са могли да си позволят някакъв по-значим разход или вложение извън непосредствената всекидневна издръжка на живота. Симптоматични за изключително свитата покупателна способност на хората и стагнацията при всички онези стоки и услуги, които формират един по-дълъг икономически цикъл, са следните данни: 6% от хората са си позволили някакво по-голямо пътуване или екскурзия през последната година, 5% са успели да си закупят лек автомобил на старо, 4% - основно представители на частното предприемачество, са направили допълнителни инвестиции в бизнес, 2% - са закупили жилище, земя или друго недвижимо имущество, 1% са направили някаква финансова инвестиция. Нахлуването на новите технологии в бита остава лукс за огромното мнозинство от българските домакинства. Едва 6 на сто притежават домашен компютър, 3% - имат домашен достъп до Интернет, 8% - разполагат с мобилен телефон. Снабдеността на българските домакинства с хладилници, телевизори, радиоапарати и автоматични перални, макар и относително висока, остава от времето на 80-те години. Цикълът на подмяна на тези вещи за девет десети от българското общество е практически замразен през последното десетилетие.

Отношението към членството на България в Европейския съюз и генерационните промени - от ценностната към
професионалната перспектива

Европа е безспорна ценност за българите и тази ориентация не се поставя под съмнение в нито един момент от нито една социална група през последните десет години. Положителните оценки за присъединяването на България към Европейския съюз с много малки колебания варират около 80 на сто. В масовото съзнание "присъединяването" се свързва преди всичко с престиж и материално благополучие, но самият процес като съдържание и последователност е твърде слабо рационално познат и артикулируем. Две особености тук правят впечатление. Първо, с повишаване на възрастта намаляват както интересът, така и ангажираността с присъединяването, при запазване обаче на положителната оценка като цяло. Второ, ако при средното и по-възрастното поколение акцентът пада върху абстрактните очаквания за "внос" на Европа в България, то при младите акцентът е върху конкретните възможности за "износ" (във всички възможни смисли) от България към Европа.
Тук в никакъв случай не става дума за формирането на евентуална масирана миграционна вълна, особено от слабо образовани, нискоквалифицирани или рискови социални групи. Досегашните изследвания сочат, че кандидатите за зелена карта или друг документ за чуждо гражданство са основно хора във възрастовите граници 18-40 години, с по-високо от средното образование и сравнително висока квалификация. Две трети от българите декларират, че не само не са се опитвали до този момент да заминат да живеят и работят в чужбина, но и нямат да намерение да сторят това. Най-силни са аспирациите за миграция на младото поколение, 44% от което твърди, че би направило подобни опити. Генерационната промяна изпъква обаче особено силно в отношението към почти единствената реално обсъждана стъпка до този момент - "изваждането на България от т. нар. "черен списък". Ако за по-възрастните падането на шенгенските визови ограничения е преди всичко въпрос на престиж и поради това се поставя преди всичко на идеологическа плоскост, то за поколението на 18 - 30-годишните това е основно "шанс за легална работа в Европа" - 44% споделят тази теза срещу 14% при хората над 55 години. Естествено би било твърде пресилено да се твърди, че всички, които виждат в стъпките по присъединяването шанс за работа в чужбина, ще го реализират на практика. Несъмнено е обаче, че формирането на среда, в която подобни нагласи и усилия стават важна част от житейската перспектива, ще поставя по съвършено различен начин отношението България - Европа при младите поколения в сравнение с възрастните. Не трябва да се забравя и това, че тези нагласи биват допълнително подхранвани от специфичното социално-икономическо състояние на страните в Европейския съюз, характеризиращо се, от една страна, с демографски спад, а, от друга, с достатъчен потенциал за икономически ръст. Според всички разчети западноевропейските страни ще изпитват през следващите години "глад" за висококвалифицирани специалисти и редица страни като Германия, Испания, Италия вече лансираха специализирани програми за привличане на подобен тип кадри.
Може ли при тези изходни предпоставки да се формулират някакви хипотези за близкото развитие на България? Независимо от множеството ситуативни фактори няколко тенденции се очертават като безспорни:
• И при най-благоприятно икономическо развитие и ръст БВП на страната ни ще остава относително нисък - както сам по себе си, така особено - в сравнение с останалите страни - кандидатки за членство, и най-вече - със страните от Европейския съюз. Само по себе си това поставя България в неблагоприятно неравновесно положение, което ще определя слаб приток на инвестиции и изтичане на млади специалисти.
• В резултат на демографските процеси ще продължи да се влошава съотношението между работещи и неработещи, като все по-голям дял неактивни лица ще се падат на един зает в производството или услугите. Това пряко ще рефлектира върху данъчната тежест, разпределението на доходите и личното материално равнище. Запазването на жизнения стандарт на ниско равнище за достатъчно дълъг период от време от своя страна води до една обща икономическа и политическа нестабилност, до резки обрати в политическите настроения и подхранва като правило една по-корупционна и клиентелистка среда.
• Независимо от неблагоприятните тенденции в местната икономика отварянето, особено в областта на телекомуникациите и новите технологии, води до бързото налагане на нови стандарти, критерии и модели на поведение както в чисто бизнес план, така и в ценностен и светогледен. Тези модели рязко контрастират с неефективността и архаичността както на финансово-икономическата структура, така и на политико-партийната. Тук могат да се очакват принципно две алтернативи. Първата води до адаптиране към новите европейски и световни икономически реалности (при наличието на достатъчно отворени форми на взаимодействие между България и Европейския съюз) с нарастваща икономическа емиграция, която да тушира недоволството от бавното развитие у нас и унизителния личен статус. Втората води до засилване на социалното напрежение и натиск вътре в страната (при ограничаване до максимум на интеграционните процеси - запазване на Шенген, ограничен достъп до различни програми и фондове), реакцията на което може да бъде или популисткото спиране на икономическите реформи и по-нататъшно засилване на преразпределителната роля на държавата, или генерирането на политически и икономически промени, даващи шанс за осъществяването на първата алтернатива.

В статията са използвани данни от следните издания на Националния статистически институт, - "Социални тенденции", София 2000, Статистически справочник - 2000, Основни макроикономически показатели, София 2000, както и данни от национални представителни проучвания на Социологическа агенция “Алфа Рисърч”.