Материалът излиза със съдействието на ПЪРВА ИЗТОЧНА МЕЖДУНАРОДНА БАНКА АД

По средата на шумната бургаска улица "Ботев", точно в гръб на мраморния Дом на нефтохимика, в партера на стара училищна сграда е Детската школа по керамика и пластика. Любителят на обосновани съвпадения би намерил, че това място е предопределено за обиталище на таланти и винаги кипи от млади надежди. С това би предложил и най-лесното обяснение за успехите, а и за известността на школата. Наистина - само на метри е сцената, откъдето всяка година тръгват песните на фестивала "Сладкопойна чучулига", на втория етаж е трагичноизвестната ученическа дискотека "Диана", изгоряла за часове, чиито тъмнеещи руини тревожат съзнанието на местните хора. Само на някакви си двеста метра на запад по улица "Княз Борис I" е бялата къща на Петя Дубарова, превърната вече в музей. Не е излишно да се прибави, че пак наблизо, на площад "Тройката", по време на летните концерти млади изпълнители се окичват с ефемерната рокслава.

Но при цялата комбинация от връзки и въздействия няма съмнение, че пръст в избора на това загадъчно място, а и за постиженията и прославата на школата има създателят й и досегашен ръководител Кольо Арабаджиев. За четвърт век в нея са се сменили поколения деца, творбите им са показани в повече от петдесет изложби - кога по два, кога по три пъти в годината. С миниатюрна, градинско-декоративна и малка пластика, с декоративните плочи и пана, създадени от бургаските деца, са се срещнали Германия, Полша, Унгария, Чехия, Гърция, Канада, Аржентина, Алжир, Япония... Извън това отделни творби на малките бургазлийчета има в Русия, Франция, САЩ, Куба, Мексико, Испания, Великобритания, Китай. Има и още адреси, които вече не могат да се проследят...

"Глината има душа", обича да казва Арабаджиев. Това не е ново за читателя: някой да говори за душата на глината. Даже повечето от нас забравят, че само Бог е вдъхнал душа на глиненото си творение. Не е чудно също, че ваятелят винаги одушевява своя материал, макар и не тъй успешно. По-важно е това, което Арабаджиев казва по-нататък: "Никой, както децата, не може да почувства и овладее душата на материала в изкуството. А имаме и мощна керамична традиция, малко други държави се доближават до нас. Но тук нещо се къса - между традицията и училището."

Помечтал си да "завърже" тази нишка и успял...

Фигурите за първата изложба на децата от школата били готови само след година. Сензационното е, че те били изпечени в... парното на училще "Иван Вазов". С въглища! С времето удивлението от тази подробност не се разнася. Усилва се.

Теракотените фигури разгарят интереса към изкуството на малчуганите. В Дрезден (1974) те показват изненадващи художествени решения, творбите им се помнят и до днес: синьо-сребристото извънземно, яркочервената маймунка, пъстроцветното глинено слънце.

Първите екзотични и смайващи фигури и композиции на децата, намират пукнатина в застиналия свят на възрастните. Не били изчезнали благородните спомоществователи: доставили си грънчарско колело от Троян, тонове глина от Балчик и Каблешково, родното място на Арабаджиев. Най-сетне е монтирана и електрическата керамична пещ. Може би не изглежда да съм схванал защо точно е била нужна тази пещ, защо е била тъй мечтана, сънувана, очаквана, та Кольо Арабаджиев решава да ми го разясни нагледно: показва ми изпечени фигурки, показва ми и други, оцветени от децата - тях поставя в пещта и заедно ще чакаме да се изпекат, вече нашарени. Разбирам: художникът им дава шарката, но и огънят си казва думата. Чакаме по един твърде приятен начин, по чашите с автографи разбирам, че съвсем не съм пръв. Чашите на знаменитостите се пазят "за вечни времена", между тях естествено господства чашата на Георги Калоянчев.

Но не всички са се подписвали върху чаши. В книгата за гости има редове дори от Багряна!

А върху бяла глина е запазена отливка от ръцете на цигуларя Минчо Минчев. Поетът Христо Фотев, всепризнатият гуру на изкуствата в Бургас, пише: "Това, което Кольо Арабаджиев създава, е скулптура в движение... Документалността извира от пръстите на децата - неговите деца. Той се разтваря в тях, чувства се в тях и в това е неговата дарба - малко чудо, за което ние му се радваме и му завиждаме."

А Брайън Алисън, президент на Световния съвет на ИНСЕА (Организацията за възпитание на децата чрез изкуството) е написал: "Керамичното изкуство тук е между най-силните и изискани изкуства, които съм виждал."

Над двеста възпитаници на школата за керамика и пластика са превивали гръбчета и са мачкали глината през този четвърт век. Днес в ателието пак е тихо, край масите, върху поставки, лежат глинени форми, покрити с влажни кърпи. Тази глина е днешният ден на това необикновено творческо обединение. А миналото му е запазено в стотици фигури и композиции, някои от които са неповторими. Между тях има и по-големи от човешки бой, съставени от 12 до 18 керамични елемента, предварително разчетени по размери и оцветяване. Теракотената фигура "Кукер с боздуган", създадена от дванайсетгодишните (тогава!) Петър Петков и Красимир Георгиев, е с размери 210х110х60 см. Някои детайли са извайвани и печени по 3-4 пъти, докато се "улучат" и паснат към другите. Много усилия и радости припомня композицията за паркова украса "Приказен свят". От нея е фигурата "Слънчев храст" на също дванайсетгодишния по онова време Антон Пройков, която и досега се възприема като своеобразна емблема на школата. В музея на поетесата Петя Дубарова пък стои малката теракотена фигурка "Смешник". Петя я създава в същата школа, когато е петокласничка.

Детската дарба и ненаситността за творчество разцъфтяват, когато малките майстори се срещнат с големите творци в народното изкуство. Всяка година момчетата и момичетата от школата гостуват на някой от най-прочутите български грънчари. В Айтос навестяват Атанас Орлов и рода му. Това е цяла фамилия труженици на грънчарското колело - неговият дядо, чичо му и синът му също са в този занаят, поддържат и продължават традицията на формите и багрите на местните керамици. От троянския майстор Кольо Русков научават тайната на усталъка: на хората трябва да предложиш само най-доброто от онова, което си създал. "Бащин гроб не се продава!" - записват децата след срещата си с майстор Петър Гигов от Бусинци. Така трънският мастор отпратил чужденците, които искали да купят цялата му колекция от керамични съдове. Все пак, някои отбрани неща дал на Британския музей: "За да се знае и споменува българският майстор надалече."

Такива срещи възпламеняват малчуганите, те се втурват да търсят, да експериментират. Ето зад стъклото на малка витрина са наредени 8-9-милиметрови фигурки от бяла глина. Миниатюрите са правени чрез напластяване на капки от разтвор посредством игла с различна форма на острието. Тук дори най-внимателната чистачка не бива допускана - твърде малки са тези човечета, прилични на бижута.

В старинна местност край Дебелт експедицията "Огнен змей" включвала изпичане на глинен съд по праисторическа технология: с дърва, в изкопана в земята яма. Сред разнообразните рекорди на малките керамици е и фигура, висока 235 см, която тежи тон и половина. А за изработването на декоративно-монументалната композиция "Български фолклор" са употребени шестнайсет тона и половина глина. И всичко това е минало през ръцете на децата!

В Бургас, където мозайки и керамика могат да се намерят дори в морето, на школата гледат със симпатия, почитат я и познавачите, и запалянковците на изкуството. Малкият син на приятеля ми Д. също се труди в нея. "Под ноктите му винаги има глина, като че е някакъв тухларин - чуди се баща му. - Но по-добре глина, отколкото дрога." Много нестандартна гледна точка, но също върши работа. Не бях си помислил за това...

Откъм помещението с пещта намирисва на препечено, сякаш лъхва топъл вятър. Обзема ме любопитство: какво ли е станало с онези изваяния, които Кольо затвори в нея?

"Почакай - усмихва се той. - Ами че тебе вече те хвана магията на глината! Погледни си часовника: четири часа са минали и ти е интересно, а децата - за тях какво да говорим?"

"Почакай - сепвам се и аз. - Какво ли е станало и с децата керамици, които са вече възрастни?"

Арабаджиев дига рамене: разни съдби, повечето трудни. Той не смята, че малките ваятели трябва да останат за цял живот в изкуството. Възпитаниците му поемат различни пътища, учителят не ревнува. По-важното е, че животът на всеки от тях остава белязан със знака на красотата, това ги прави по-добри, по-истински бизнесмени, преподаватели, учени, ако щете - и математици дори.

Може би и затова всеки ден други деца - невинни майстори с глина по пръстите - сътворяват нови лица, фигури, непознати и несънувани изваяния. Те се раждат, изпичат, приемат цвят и глазура от детските очи и ги съхраняват за много години, завинаги.

Антония КЕСЕРДЖИЕВА (29), филоложка, ръководителка на художествен салон "Луна", Бургас:

Завърших школата, а сега синът ми Антонио "наследява" мястото ми. Антонио завърши годината с награда - керамичната скулптура "Кукер". Мисля, че годините, прекарани над глината, ми дадоха обичта към красивото, умението да разбирам гласа на земята, нейната символика.

Костадин ПОПОВ (38), дизайнер:

Бях от първите, най-първите ученици на Кольо Арабаджиев, тогава школата беше още само кръжок. По-яките момчета помагахме да се изчисти онова, което беше натрупано в тогавашните мазета около парното. И днес помагаме с каквото можем. Мисля, че времето, прекарано над глината, ми е дало много за днешната ми професия. Но, разбира се, можех да имам и друг път.

Арх. Малина АНТОВА (30):

Нито за миг не съм се съмнявала, че този чуден свят на грънчарското колело и на теракотените фигурки ще остави следа в живота ми. Сега преподавам в техникума по строителство и архитектура - продължението е съвсем очевидно.