| ГРАДОВЕ бр.4, стр.24, година IX 2002г. |
| Герб на Залцбург |
Точно тук, в планината на планините на Европа, в пазвата на Алпите, на 300 километра от Виена и само на 100 от Мюнхен - столицата на немските вкуснотии и кулинария, между Бавария и Тирол се ражда този уникален град.
Защото пейзажът, хвърлен по волята на Бога и историята между езерата Трумер на север и Алпите на юг е удивителен. Пръснат на три хълма край реката Залцах, съчетал невероятна архитектура и музика (нали архитектурата била застинала музика), огледал се в сребърната лента на змията-река, защитен от невероятни порти и възвеличан от разкошните си дворци, омагьосан от вкуса на многобройни гостилнички и кафенета, Залцбург изглежда неестествено, приказно красив.
Римляните полагат на най-високия хълм основите на бъдещата крепост "Хоензалцбург", която не е била практически никога завладявана. През VII век върху развалините на римския Ювавум, франкският епископ Руперт основава два манастира - мъжки "Свети Петър" и женски "Ноненберг". През 755 година в едно от най-оригиналните произведения на средновековната литература "Животоописание на Свети Бонифаций" градът, възникнал под манастирите, е наречен с днешното си име - Залцбург (Замък от сол). И до днес освен Моцарт - великото дете на Залцбург, солта е един от символите на града. А култът към нея и празниците на солта са сред най-големите атракции ведно със замъка - символ не само на Залцбург, но и на Европа и Средновековието. Заедно с крепостта "Крак дьо Шевалие" (днешна Сирия) замъкът в Залцбург е сред най-запазените и красиви рицарски измерения на историята. През 798 година градът получава статут на архиепископство и оттогава е един от десетте главни градове на Европа.
Градът още седем-осем века остава напълно независим от империи и диктатори, а големия си разцвет достига по време на управлението на архиепископ Волф Дитрих (1578-1612), когато неслучайно е наречен "Истинската столица на Европа..."
Някак си призрачни са уникалните забележителности като катедралата, резиденцията, фонтана, посветен на Нептун, крепостта и пазара "Кранцелмаркт", където животът пулсира денем и нощем. Също, двете къщи на Моцарт - родната и онази на другия бряг на реката, където е израснал, величественият замък "Мирабел" (от испански - "мира ке бея" - "виж колко е красив"), изграден заради любовта на един кайзер към една жена, не по-малко величествената най-малка къща в Европа, първата обществена фурна, първата аптека, първата спестовна каса (колко много първи неща), градската порта "Гщетентор" - край която са били разположени старите "гастщеттен" - гостилници. Още - двата фестивални дворци (Залцбург и Виена са музикалните сърца на Европа), Кралските конски къпални, изложбената зала "Рупертиниум" (оформена от най-великия архитект на ХХ век Хундертвасер), Храмът на францисканците, Манастирът на капуцините, Катакомбите, Въжената линия, водеща право към небето, и т. н.
Друг кулинарен постулат за залцбургчани е ракията. Ако немците обичат лудо бирата, във Виена наблягат и на виното, то в Залцбург се пие "цу цвай" (по две) малка чашка шнапс, с голяма халба бира.