БЪЛГАРИ С ПОВИШЕНА ТРУДНОСТ
Венета ИВАНОВА

Скоро имаше честване на Мерилин Монро. В едно от многото предавания, посветени на тази американска актриса, ми направи впечатление една нейна мисъл, че в Америка за една целувка могат да платят на човек хиляди долари и да му купят душата за петдесет цента!!!

Според мен най-скъпото нещо на този свят е не информацията, а душите на хората. В държава, където се погубват душите, се възцарява бездуховността, а духовността нито се продава, нито се купува, тя се изгражда столетия и хилядолетия и в нейното формиране участват безброй много фактори. За съжаление българският жребий не е от най-добрите. Не напразно има една шега, че не случихме нито на поробители, нито на освободители. Може би затова във всеки от нас тлее въгленчето на роба и при най-малкия "полъх на вятъра" се разгаря, проявявайки се ту в безпричинно насилие над по-слабия и беззащитния, ту в също така безпричинно угодничене и извинение пред по-силния или пред онзи, който има силни приятели. Може би това е и причината напоследък от медиите да ни заливат мъдруванията на набедени либералстващи политолози, че днес българският народ би дал мило и драго да се откаже от националната си идентичност, само и само да влезе в НАТО и европейските структури. Те с парвенюшка самоувереност говорят по националния ефир от името на президент и правителство, определят цвета на българската нация, като група драскачи, писали нещо за някаква национална доктрина. Те с лекота отъждествяват думата Патриот с думата Комунист, както комунистите някога отъждествяваха думата Демократ с думата Фашист. Стига се до там, че дори не смеем да честваме подобаващо националния си празник 3 март, за да не кажат новите ни приятели, че не сме достатъчно толерантни към бившите си поробители. По националното радио и националната телевизия между другата информация се споменава, че в някои краища на България ентусиасти честват освобождението. В това време по националната телевизия се пускат екшъни, любовни мелодрами, филми за френската революция или в най-добрия случай за княз Борис I, но не и от "Под игото", "Хъшове", "Опълченците на Шипка"...

В този дух е и пародирането на историческите истини и факти. Исторически филми се преработват в извратени версии. Стигна се до там, че външни и вътрешни "специалисти" ни подсказват, че героите на националноосвободителното ни движение може да се разглеждат и като терористи!?! Други техни съмишленици смятат, че кирилицата е причината за нашата откъснатост от Европа, а не игрите на великите сили. Може би според тях, ако пропишем на латиница и се откажем от православната си вяра, автоматично ще станем баш европейци. На тези безродници е уместно да се дадат за размисъл следните факти - и, ако могат, нека си отговорят на следните въпроси.

- Ако националните държави са отживели времето си, то защо една държава, създадена само преди две столетия от всички възможни етноси, се идентифицира като нация и има национални интереси по целия свят?

- Защо Израел - държава, създадена само преди 50 години, е въоръжила цялото си население и за да брани националната си идентичност, стига до там, че забранява на своите поданици да приемат ордени и награди от чужди държави?

- Защо след като се върви към световна наднационална интеграция, през последното десетилетие се създадоха десетки нови държавни образувания и се стимулира създаването на още по-нови? Дори се стигна до абсурдната формулировка за "мюсюлманска нация" в Босна!

- Защо негласно се въоръжават и подтикват към борба отделни етнически групи с цел да добият статут на национални малцинства и да раздробят още повече големите национални държави? Обикновено тези групи се обединяват от крайния национализъм - стигащ до фанатизъм! Ако не успеят да създадат своя държава, то те добиват по-големи права от коренното население на държавата.

Досегашната глобална политическа система съществуваше на базата на разделението и противопоставянето на отделните групи на обществото. Това разделение ставаше на идейна основа и на него се крепеше просперитетът.

Явно модерните политически корифеи са решили, че този политически "наркотик" е вече слаб за обществото, че идеите вече са изчерпани и посягат към "по-твърдия" - етнорелигиозния. Въпросът е дали това ще доведе до прогрес в обществото и каква е цената, която ще платим, ако се откажем, както ни съветват, от националната си идентичност. Тези нови либералстващи идеолози на националното ни обезличаване, говорещи от името на българския народ, по нищо не се различават от до болка познатите ни другари комунисти, които също от името на народа ни предлагаха да се откажем от своята национална идентичност и да станем 16-а република на СССР.

Не реклами на страната ни от рода "Зона за сигурност", "Остров на спокойствието", "Кръстопът на Балканите", носещи послания, колкото посланието на "Вафла трепач", а национално достойнство и ясна политика кои сме, какво искаме и какво можем ще накарат новите ни приятели да ни уважават.

Първите западни емисари, които дойдоха у нас след 10.ХI.1989 г., бяха безкрайно учудени от духовната чистота и морална съхраненост на българина. Може би това се дължеше на факта, че преобладаващото мнозинство от хората, с които те се срещаха, не бяха "партийци". Другият основен фактор за тази съхраненост е, че обикновеният, нормален българин никога не е бил атеист. Той никога не е губил вярата си в Бог и винаги е имал точен критерий за добро и лошо, за истина и лъжа, за справедливо и несправедливо... В критични ситуации обаче, когато е ставало въпрос за неговото оцеляване, той се е затварял в себе си, за да съхрани тези непреходни християнски ценности. Именно това е огънят, запазил българския народ през кошмарното турско робство, подложило народа ни на физическо, морално и духовно унищожение. Той ще ни запази и в бъдеще. Аз съм краен песимист по отношение настоящето на нацията ни, особено като гледам ограбените и обезобразени паметници, поруганите и рушащи се православни храмове, изнесените с камиони исторически, етнографски и културни ценности, но като човек, ходещ пеша и возещ се в градския транспорт, смея да кажа, че вярвам в народа ни и неговата воля да пребъде.

Все пак опасност за духовността на нацията ни, а оттам и за нейното бъдеще, има. На първо място това е преходът от една ценностна система към друга - коренно противоположна. Знае се, че най-трудно се променя съзнанието на човека, но понякога, за да оцелее физически, човек трябва максимално бързо да се пригоди и духовно към новите условия. Именно тук е проблемът за нацията ни и това най-добре се вижда от статистиките на психиатрите и полицията през последните години. Този проблем не е от вчера и не е само български. Гениалният Достоевски го е описал много точно преди повече от сто години в романа си "Бесове". "... Чуйте, чуйте, направил съм им сметката, до един съм ги изброил: учителят, който заедно с децата осмива техния Бог и майчината им люлка, е вече наш. Адвокатът, който защитава образования убиец, изтъквайки, че бил по-развит от своите жертви, и че за да се сдобиел с пари, не е могъл да не убие, е вече наш. Учениците, дето убиват мужика, за да изпитат силни усещания, са наши. Съдебните заседатели, които оневиняват престъпниците, са наши. Прокурорът, който трепери в съда, че не е достатъчно либерален, е наш, наш. Администратори, литератори, о, наши са много, макар самите те дори да не подозират!... Но едно ли или две поколения разюзданост са просто необходими - хем нечувана, най-безогледна разюзданост, когато човек се превръща в гаден, страхлив, жесток, себелюбив плазмодий - ето какво ни трябва!..."

И българският гений Христо Ботев също преди повече от сто години е прозрял пагубното за народа ни изкривяване на ценностната система и опасността от духовна деградация.

"... Свестните у нас считат за луди,

глупецът вредом всеки почита..."

За съжаление, тези гениални слова и днес звучат актуално.

За разлика от другите източноевропейски страни, ние все още не сме се категорично определили какво искаме. Стоим в "разкрачено" положение, окуражавайки се с поговорката за "златната среда", но забравяме, че има и друга мъдра българска поговорка - "Между два стола, та на земята"! Все още се чудим как да запазим утопиите на комунизма, но и да ползваме благинките на демокрацията. Стигнахме до там, че съчетахме думичките "господин" и "другарю", но си получихме твърде неприятната думичка "господарю"! Ако продължим така по андрешковски да хитруваме, може да получим и още по-страшен хибрид. Животът ни през последните осем години доказа, че Демокрация и Комунизъм са несъчетаеми. Продължавайки с опитите си, можем да изпаднем в положението на героя на Мери Шели - д-р Франкенщайн, като получим български вариант на неговото съчленено чудовище - ДЕМОкрация + комуНИЗЪМ!!! А оттук до духовното израждане на нацията има само една крачка.

Вече знаем как комунистическата идеология, основаваща се на противоестествени идеологеми, изкриви съзнанието на поколения българи. В името на тези идеи беше нормално да продадеш най-близките си. Суперреволюционерите и чекистите с лекота побеждаваха империалистическия враг.

Днес ни заливат с нова култура и нови ценности. Суперрейнджъри с една карабина и един пълнител побеждават цял полк "червени" войници. Няма "екшън" без поне десет убити по най-жесток и брутален начин. За разнообразие ни пускат с подробности ритуали от сборища на сатанисти, а страната ни е залята от десетки секти! Вече няма Павлик Морозов да предава баща си на чекистите, но Джудит и Месън убиват майка си, баща си и брат си, за да вземат доларите. "Положителният" герой от тези филми обикновено употребява изрази като "по дяволите", "дявол да го вземе" и др., а "отрицателният" почти винаги се обръща с изрази като "Боже мой", "Господи" и носи кръст или е татуиран с кръст!

Най-търсената "стока" обаче, детската душа, е обект на особено внимание. Почти няма детско филмче без насилие. Там обикновено "добрите" са човеци "паяци", "прилепи", "костенурки" и други изчадия адови, както би казал обикновеният човек, но никъде няма Ангели, Иисус Христос, Дядо Боже, които да правят добрини. По Великден и Коледа ни пускат да гледаме екшъни, филми на ужасите или евентуално филм по сюжет от Стария завет, но не и за Иисус Христос.

Наред с тоталното насилие от екрана и вестниците, младите хора са залети и от тотална порнография. Изкривеното и противоестественото се представят за нормално. Почти няма американски филм, без да се показват различни видове наркотици и начините за тяхното консумиране. Говори се и се мисли повече за правата на престъпниците и болните от смъртоносни заразни болести, отколкото за техните жертви. Единственото смислено обяснение на този абсурд е, че в бъдеще се планира болшинството от хората да станат такива. На фона на всичко това някак лицемерно звучат кампаниите "анти-СПИН", "анти-дрога", "полово възпитание в училище", "религия"...

Не е нормално да няма осем години ясни правила в медиите. Преди идеологическите шамани определяха медйната политика, днес тези, които плащат, определят кога, къде и какво да се печати или излъчва. Всички власт и пари имащи се опитват тотално да подчинят медиите, както в "доброто старо време". Днес е почти немислимо главният редактор да пусне материал, който не би се харесал на тези, които му плащат заплатата. Трябва да има ясна система, която да регламентира правилата, защото това са информационни канали и е изключително важно по тях дали тече "чиста вода" или отрова! Не е нормално и да няма изградена и с широки права служба за борба с наркотиците, при това и децата знаят, че България е една от основните магистрали, а вече и производител на наркотици! Не е нормално религиозните предавания да са с продължителност колкото "Сънчо" и да са в часовете, когато хората са си легнали или още не са станали! А тези, които трябва да бъдат духовни пастири на нацията, да се бият, за да доказват кой е по-легитимен, докато накрая не се стигне до там, че самата ни Православна църква се окаже нелегитимна!

Освен в духовна, нацията ни е и в демографска агония. Почти не се чува гласът на учените, но след 10-12 години демографският колапс на България ще настъпи. Преди беше събитие да се види скъпа западна кола, днес е събитие да се види българска майка с детска количка. За съжаление всички досега управляващи с нищо не показват, че това ги вълнува. По телевизията ни се показват непрекъснато дарения и дарители на домове за деца. На обществото се внушава, че тези домове са за сираци, но истината е, че в тях повечето от децата са от малцинствените групи и са изоставени от безотговорните си родители. По този начин се спекулира с трагедията на истинските сираци и се вменява чувство за вина в нормалните хора, които отделят от своя и от залъка на децата си, за да се отгледат тези деца. Каквито и грижи да се полагат, каквито и фондации и "първи дами" да благотворителстват, тези деца няма да бъдат отгледани в нормална среда.

Крайно време е политиците да направят такива закони, които да закрилят семейството, а тези родители, които не желаят да отглеждат децата си, да бъдат заставени с труда си да заплащат издръжката на своите деца в социалните домове. Най-правилният и разумен подход е държавата финансово да обезпечи отглеждането на децата в семейството. Както при заплащането на труда вече няма уравниловка, така диференцирано трябва да се подпомагат и семействата, както в много западни държави. Помощите трябва да стимулират не количеството, а качеството. За тези семейства, които се стремят децата им да достигнат тяхното и по-високо ниво на образование и възпитание, но финансово са затруднени, е справедливо да се отделят повече средства. Налагане глоби на такива семейства за това, че нямат пари да изпратят децата си на училище, ще бъде равносилно на сипване на сол в рана. Пагубно за нацията ни ще бъде във века на глобализацията и свръхмодерните технологии да снижаваме нивото на образованието. Оправдание за това не може да бъде както благовидният предлог "да се разтоварят децата", така и обосновката, че някъде програмите били по-опростени от нашите. В противен случай рискуваме да влезем в "Европейския дом" като полуграмотен обслужващ персонал. Според американците всеки долар, инвестиран в наука и образование, донася 7 до 10 долара печалба, а мисля, че те разбират от тези работи. За да я има България и в бъдеще като нация, а не като географско понятие, трябва да се укрепва семейството, да се разширява образованието и да се нахранят хората.

Друг проблем е заливащата ни престъпност, и то така наречената "дребна", "битова" престъпност, която нанася най-големи поражения върху психиката и бита на хората. Цинизъм е висши чиновници да ни убеждават, че сме много добре, тъй като в развитите демокрации престъпността била с пъти по-голяма от нашата! Скоро по радиото чиновник от МВР сподели, че бил за няколко дни в Германия и всичко било много спокойно, въпреки че по тяхната телевизия се показва много повече насилие. Няколко часа по-късно кореспондент на националното радио ни информира, че в Германия престъпността е десетки пъти по-голяма отколкото у нас.

Ако трябва да догонваме Запада по наркомания, престъпност, проституция, СПИН и да се обезличим като нация, за да се отчете, че сме се демократизирали, то нека това официално се каже на обществото, за да се изпълни "насрещният план в съкратени срокове"!? И без това, декларирайки загриженост за бъдещето на България, политици, социолози, политолози, психолози и др. с присъщия им комсомолски патос вече ни говорят за "развито демократично общество", "родина на истинската демокрация", "развито гражданско общество" и т. н. Това много напомня на "развито социалистическо общество", "зряло социалистическо общество", "родина на комунизма" - при Брежнев... Много от тези "корифеи", както в доброто старо време, за да задоволят нуждите на физическите си телеса, са готови да продадат не само своята, но и народната душа, а това според Библията означава, че са се поклонили на "златния телец".

И за тях се е сетил гениалният Ботев в своя "Патриот":

"... Патриот е - душа дава
за наука, за свобода:
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И всекиму добро струва,
само, знайте, за парата.
Като човек - що да прави?
Продава си и душата."

Ако това е цялото културно и духовно богатство, което Западът може да ни предложи - много жалко, но ако не е, тогава защо не се търси ценното, стойностното, духовното? Защо механично бяха заменени втръсналите ни до болка "частушки" и съветски филми с "екшъните" и "рапмузиката"?

Ако това се прави от ортодоксални комунисти, чиято единствена цел е да отвратят и отблъснат хората от демокрацията, то това е оправдано, но не виждам оправдание, когато ни управляват истински демократи и допускат това. Народът ни е казал: "Не бъдете скъпи на триците и евтини на брашното"! А душите на хората са "брашното", от което ще се замеси утрешният хляб на България - ако то е чисто и хлябът ще е хубав. А тези, за които България не означава нищо, трябва да знаят, че където и да се намират по света, каквито и замъци да са си накупили, те и техните деца винаги ще бъдат чужденци и най-важното, няма да живеят в най-хубавата страна - България!