На живо
ДИМИТЪР КОКЛИН: БЪЛГАРИТЕ СА НАЙ-КРАСИВИ
Интервюто взе Виолета ЦВЕТКОВА

В България продължаваме да делим професиите на престижни и непрестижни, а никой не се интересува от уменията на хората, твърди известният художник гримьор Димитър Коклин

- Г-н Коклин, всепризнат сте за изключителен художник гримьор, как открихте тази рядка професия за себе?

- Още от малък много ми се искаше да рисувам. Това ми беше мечтата - да стана художник. Постъпих в техникума за художествени занаяти и съм щастлив, че успях да го завърша. Защото там работих с глина, учих моделиране, запознах се с много сложни съпътстващи процедури, които се оказаха важни за бъдещата ми работа.

Като се дипломирах, разбрах, че в Студията за игрални филми търсят гримьори, и отидох. Големият ми шанс беше, че попаднах на най-добрите майстори в занаята. Завърших тримесечния курс, спечелих конкурса и ето ме, вече 36-37 години се занимавам с едно и също. И не съжалявам, въпреки че професията на гримьора у нас е доста подценена.

- Защо?

- Като че ли някои смятат гримьорите за слуги. Общо взето, тази професия не се възприема като творческа. А тя е изключителна. За да стане човек добър гримьор, той трябва да овладее до съвършенство доста професии.

- Какви умения са необходими?

- Много са и се усвояват в сравнително дълъг период. Започва се от перукерството - много интересен занаят. След това идва фризьорството, бръснарството... и колкото по-нататък вървят нещата, човек трябва се занимава и със скулптура, и с моделиране, и с правене на калъпи. Трябва да има и познания по химия, защото непрекъснато работим с химикали. Трябва и много учене, и много време...

- А необходим ли е природен талант?

- Според мен трябва да има и малко талант, той играе роля във всяка професия. Ала по-голямата част от това е практиката, непрекъснатата работа - това е основното. Спре ли дори и замалко човек, той започва да губи и тренинг, и всичко.

- Къде Ви е най-интересно да работите - в киното, в театъра или в телевизията с "Каналето"?

- Като започнах работа, ми беше интересно само киното. Сега пък разбирам, че и в театъра има много големи възможности. По-особено е самото занимание, работи се на по-едри щрихи. А в телевизията е съвсем друго, особена система на работа - нещо смесено между кино и театър.

- И предполагам, че актьорите са непрекъснато предизвикателство за Вас?

- Разбира се, всяка роля е предизвикателство, трябва да се изпипа. И според мен гримът много помага на актьорите. Като се погледнат и ако се харесат - много са щастливи. В "Каналето" предизвикателството е още по-голямо. От едни и същи пет лица аз трябва да правя всичко. В киното пък друго му е хубавото - там намират най-подходящото лице и върху него се работи желаният образ.

- Как успявате да се справите с лицата на политиците в "Каналето"?

- Честно казано, при мен има някакво вътрешно натрупване. Гледам новини, чета пресата и образите ми се набиват в съзнанието. Ако трябва да го разкажа с думи - няма да мога, защото някак подсъзнателно долавям най-характерната черта. И съм забелязал, че успея ли да ги направя тях, всичко останало не е от голямо значение. Достатъчен е да загатнеш един перчем или друг характерен за дадена личност детайл и нещата се получават.

- Правите ли нещо по-специално като предварителна подготовка, рисувате ли ги, моделирате ли ги или се доверявате само на вашата наблюдателност?

- Не, не ги рисувам, нито пък ги моделирам - наистина, както казвате, просто наблюдавам. В киното обаче е по-друго. Там задължително образът трябва да се изпипа едно към едно. А в "Каналето" няма смисъл да е точно, предаването позволява по-голяма свобода.

- Като правите всичките тези маски, да ги наречем, на различни политици и прочие известни личности, имате ли чисто антропологични наблюдения за чертите на хората, стигате ли до някакви изводи?

- Стигам, разбира се. Нали антропологията е част от моето обучение. Най-голямо впечатление ми правят очите - те много влияят.

Знаете ли, природата като че ли така създава нещата, че да прикрива лошото. Например, черният цвят подчертава бръчките по лицето. И обърнете внимание - докато човек е млад, той е с тъмна коса, но когато започне да остарява - косата му постепенно посивява, докато напълно побелее. Т. е. природата омекотява появяващите се бръчки по лицето. Това си е моя теория.

Същото нещо е и с човешкото лице - като че ли природата подсилва тези външни черти на човека, които определят характера му. Например Жорж Ганчев - веждите му са спуснати над очите и като че ли му крият малките очички.

- А опитвали ли сте се тайничко да си отмъстите на някого, когото не можете да понасяте, да го направите по-смешен например?

- Не, никога. Е, вярно има някои, които ги правя с особена "любов" и те обикновено стават хубави. Може би защото повече нерви влагам в тях.

- Кой е политикът, когото най-трудно извайвате върху чуждо лице?

- Не трудно, направо не мога да се справя със Стефан Софиянски. И досега не мога да разбера защо, много е труден да се направи. За него явно трябва да има човек с подходящо лице. С президента Петър Стоянов е същата история.

- А в киното?

- О, там беше трудно наистина. Особено в началото на 70-те години, когато започнахме да правим пластичен грим у нас. Първото нещо, което ми се наложи да създам, бяха едни маймуни за научно-фантастичния филм на Георги Стоянов "Трета след слънцето". Телата трябваше да бъдат целите окосмени - много беше трудно. Ако трябваше сега да го правим, щеше да е значително по-леко, все пак и материалите и технологиите вече дават много по-големи възможности.

- А от историческите образи?

- Честно казано, в киното нямах много затруднения. Правих Димитър Благоев. Ами колко му е да гримираш актьора Иван Иванов, който беше почти копие на Дядото на млади години. Или пък Захари Стоянов - Стоян Стоев също е почти стопроцентово негово копие.

- А как контактувате с актьорите, доверяват ли Ви се или повече Ви тормозят с капризите си?

- Обикновено ми се доверяват.

- Казвате обаче, че се гледа с пренебрежение на вашата професия. Какво смятате, че трябва да се промени?

- Преди всичко отношението на актьорите към професията ни. Те просто трябва да знаят, че пренебрежението към нас е бумеранг, който ще се върне при тях. Така се отблъскват младите хора от тази професия и после самите актьори няма да имат с кого да работят.

- Какво значи това, че се държат високомерно?

- Ох, не мога точно да определя. В театъра, където работя, няма такива проблеми. Колегите от други места обаче ми се оплакват от подобно отношение.

Интересна работа, у нас все още продължаваме да си разделяме професиите на престижни и непрестижни. И нашата, на гримьорите, е към непрестижните. И някак другите не искат да разберат, че тези непрестижни професии им помагат.

- Предполагам, че гледате филми, най-вече американски, с много ефекти, с много грим - искало ли Ви се е да имате тези възможности да работите като тях?

- Право да си кажа, аз малко съм на принципа по-добре пръв на село, отколкото последен в града. Не ми се ходи особено много там. Е, ако бях млад и ако сега започвах - щеше да ми бъде интересно да съм там. Но сега...

В Америка отидоха много надалеч. Но основното там е техниката, не толкоз гримът. Всъщност те работят със същите материали, с които и ние. Разликата е там, че те ги имат, а ние - не. Разбира се, има единици, които наистина са невероятно добри. Но ако и ние тук имахме техните възможности, професията ни сигурно щеше да е по-привлекателна.

- Вашата изключителна наблюдателност за какво ви помага в живота?

- А това е интересно. Ами вървя си по улицата и преценявам хората. Много е любопитно.

- И какво виждате?

- Скоро имах един случай, правехме някакъв клип с манекенки. И дойде едно момиченце с една такава ошмулена коса, изрусена, краищата й като че ли изгорени. Мислех, че е правена на студено къдрене, но тя вика "не, такава си ми е". Намачкала я с гел, на нищо не приличаше. Като почнах да я гримирам, открих, че лицето й е абсолютно копие на лицето на Клаудия Шифър. Направих и косата - стана съвсем друга. И когато се обърнах да направя нещо по друг човек, гледам в огледалото, че тя се доработва. Докато не се върна в първоначалната си форма, не престана. И оттогава си казвам - какви ли лица вървят по улицата? Наистина има много красиви хора. Но всичко така е омазано, че е изгубено и прикрито.

- Това трябва ли да означава, че българите са наистина красиви хора, както сами си твърдим?

- Действително са много красиви. Просто останалите народи като че ли са измити. У нас има нещо, не знам какво е. Нашите жени са много по-красиви от всички останали, но за съжаление много от тях насила се правят грозни.

- Какво ще ги посъветвате?

- Ами нищо особено - да се решат и да ходят на истински фризьори, а не да правят упражнения по косите си.

- А Вие, като един наблюдател, как виждате българина напоследък - все по-често хората си говорят сами по улицата?

- Според мен българинът е много жилав народ и дълбоко в себе си, въпреки че през последните години малко се промени, той е добър народ. Българинът е добър човек. За разлика от хората в другите страни, където нещата са поставени на други основи.

А това, че някои се опитват да убеждават, че българинът полудява, не съм съгласен. Как да ви кажа, всеки намира начин да излезе от тежкото положение. Не може човек да седне и да каже много сме зле и дайте да умираме.

- Казвате, че наблюдавате очите на хората, вярно ли е, че ни обзема лошотията?

- Знаете ли, май е нормално, след като вече минаваме нататък. Нали искаме да станем като на Запад. Е, там отношенията между хората са по-хладни, всеки си знае неговата си черга и не помага на други черги. Този преход от топлотата и добротата, която носеше у себе си българинът, към изстудяването ще е малко труден. Но въпреки всичко, дори и да се появи хладнина, мисля, че няма да станем лоши. Прескачайки този трап, пак ще се върнем към старите неща.

- С какво друго се занимавате?

- Слава богу имам много работа и затова съм благодарен на съдбата, че тъкмо в тази криза мога да работя това, което ми е най-приятно. Така че професията ми е и хобито.

- А хората от "Каналето", които са много млади, как се държат с вас?

- Да ви кажа откровено, там не се чувствам много удобно, въпреки че се държат изключително добре с мен. Те просто са друг свят, много са млади и аз съм малко притеснен от това. Веселят се по-друг начин, канят ме заедно с тях тук-там, а аз се притеснявам. Но са много добри млади хора, дай боже повече такива като тях.

- Като че ли с тях нямате проблема с подценяването?

- Не, няма го. И това ми харесва най-много. Те носят това новото, което би трябвало да се получи - всяка професия да се оценява според човека, според уменията му, според работата му, а не според самата професия дали тя е такава или онакава.

- Обвиняват ги най-вече в комерсиалност, Вие как ще коментирате това?

- Ами това е бъдещето. Всеки работи за пари, кой не е комерсиален днес. Всеки гледа да оцелее по някакъв начин. А това че едните го умеят по-добре, просто няма място за завист или обида, нека просто се постаряаат и те да станат по-добри.

- Значи вече не е срамно да си богат?

- Не, не е срамно, и нека свикнем с тази мисъл.

- Има ли нещо, което Ви измъчва?

- Нищо не ме измъчва. И не че съм доволен от себе си. Вечно съм недоволен, като си навия нещо и все ми се иска да е по-добро.

- Имате ли ученици, обучавате ли млади хора?

- Имам помощници, работят... Абе има млади хора, обаче трябва още нещо да стане. Има много кадърни хора в Академията, стоят без работа и ако по някакъв начин успеят да преглътнат факта, че могат да работят и като гримьори, тогава действително ще има много кадърни специалисти в тази област. За съжаление още няма такава нагласа.

- А Вие какво ще си пожелаете за следващата година?

- Да имам работа. Това е най-важното. А за какво е работата - за да работят хората и да получат някакви пари, за да могат да живеят нормално. Защото нещата не стават с протести, а само с работа.