Еволюция
"БЯХМЕ БОРЦИ, ВЕЧЕ СМЕ БИЗНЕСМЕНИ"
Йово НИКОЛОВ

Преди известно време един от собствениците на известна българска банка пребил валутния си дилър пред очите на целия отдел "Външни операции". Причината за гнева на боса била, че служителят му загубил при стандартна валутна сделка на външния пазар 1,2 милиона долара. Дилърът бил принуден да подпише разписка, че ще работи с минимално заплащане, докато не успее да върне загубите на банката.

Въпросният банкер е бивш спортист-борец. Сега е водеща фигура в няколко икономически групировки в България. Само до преди 4-5 години той и бившите му съотборници размахваха бухалки и оръжия, рекетираха, крадяха автомобили. Сега те контролират голяма част от българската икономика, имат реално участие в повечето приватизационни сделки в областта на туризма, хранително-вкусовата промишленост, търговията с нефтени продукти, цигари и селскостопанска продукция. Една странна мутация в годините на прехода.

След 1990 година пред болшинството от бившите спортисти се изправи въпросът за доходи, които да им позволяват да водят луксозния живот, когато бяха лицето на нацията. Сплотява ги дългогодишно приятелство от спортните школи, където се живеело почти на военен режим. Всеки познава всеки, знаят на кого може да се разчита, знаят си възможностите, и като добавка отличната спортна подготовка и дисциплина, която всеки един от тях притежавал.

Емблематично е развитието на т.нар. "бригада на борците", към която принадлежи цитираният в началото на текста банков директор. Контактите на групата му датират от съвместното им учение в спортния интернат "Олимпийски надежди" и спортната рота на армията в София. Всички те сега са на възраст между 30 и 40 години. Първоначалното им натрупване на капитали започва от крайпътните мотели на трансграничните магистрали, които минават през България. Борците поставят под контрол абсолютно всичко - от смяната на пари до проституцията. Въоръжените грабежи са основна част от специалитета на борците. Малките и сплотени групи от спортисти действат бързо, жестоко и безкомпромисно. Преди налагането на югоембаргото по магистралите Е-80 и Е-79 минава основният поток от чужденци, които пресичат Балканския полуостров. Оттук минават и гастарбайтерите, които се връщат от работа в чужбина със спечелени пари и най-често стават обект на въоръжени грабежи.

По същото време тези силови групи поемат и трафика на крадени автомобили от Западна Европа към страните от бившия Съветски съюз, Близкия изток и Азия. Те установяват връзки с митнически служители по границата и полицаи и така създават канали за безпроблемен трафик за транзита. Същите групи се занимават с кражби на автомобили не само в чужбина, но и в България.

През 1989 година у нас е имало регистрирани 4318 откраднати автомобили. Две години по-късно те са вече 12 837. Според изследванията престъпността в този период нараства пет пъти, в сравнение с до десетоноемврийския период.

При разграждането на тоталитарния репресивен апарат и желанието да се освободи икономиката от опеката на държавата създаде правен и институционален вакуум в обществото. Той предизвика появата на силови и сенчести групировки, които запълниха това празно пространство.

Организацията на борците наподобява класическа престъпна структура. Босът получава процент от всяка незаконна дейност, след него са бригадирите, които командват по-дребните риби, и след тях са обикновените изпълнители.

През 1991-1992 година с доста насилие борците поставят под контрол малките улични банди и събират от тях данък за всяко извършено престъпление. Те взимат част от стойността на откраднатото, но поемат защитата на крадеца пред полицията и пред другите групировки. За целта си купуват полицаи и следователи, наемат си адвокати, които ги съветват и т.н.

През 1992 година на преден план излезе рекетът. Според официалната статистика през 1991 година в полицията са постъпили 21 сигнала за рекет. През следващата година те са вече 77, през 1993 - 205, и през 1994 година - 309. Тази статистика естествено съвсем не е точна. Предполага се, че случите на рекет са поне трикратно повече, но заради страха и недоверието в правораздавателните институции в страната потърпевшите не са подали жалба в полицията.

Две години след демократичните промени едва прохождащият дребен частен бизнес беше принуден освен високите данъци, наложени от държавата, да плаща и рекет на престъпните групировки. Вероятно началото на тази печеливша дейност е започнала заради интереси в хазартния бизнес. Тогава в България масово нахлуха игралните автомати - в голямата си част те бяха нелегално вкарани. Една от причините беше и липсата на законодателна база за хазартните игри и на практика нелегалното им функциониране. За да получават процент от печалбата, групировките започнаха да трошат заведения, покермашини и автомати. Който откаже "закрила", бива пребит, барът му взривен и т.н. Някои от собствениците се обръщат към конкурентни банди и си плащат, за да бъдат под тяхната закрила. Постепенно тази "охранителна дейност" се разпростря върху всякакъв вид фирми, заведения, магазини и офиси.

За да легализират по някакъв начин тези действия, престъпниците масово започнаха да регистрират фирми за охрана. До края на 1994 година в България вече има между 3600 и 3800 фирми, които се занимават с такава дейност.

Некоректността в бизнеса при първоначалното натрупване на капитали открива още една огромна възможност за печелене на пари за престъпните групировки, маскирани като охранителни фирми. По това време в България се създава прослойката на т.нар. кредитни милионери. Посредством кухи схеми тези мошеници изпомпваха средства от частни и държавни банки и фирми. Заради мудната и объркана съдебна система един кредитор може с години да чака длъжникът му да си върне парите, дори и ако го осъди. Поради високата инфлация в годините на прехода и обезценяването на лева дългът се стопява и кредиторът накрая не взима почти нищо дори и след съдебната процедура. Ето защо болшинството от кредиторите наемаха охранителни фирми, които с насилие принуждаваха длъжника да върне дълга, като прибират процент от тях за себе си. Кредиторите сключват договори, с които дават поне 30 процента от върнатата сума на охранителите.

Трябва да се отбележи, че връщането на дългове е едно основно занимание за печелене на пари от бандитите, породено от правораздавателния хаос в страната. В него често се включват и подкупни полицаи. Дори и след като МВР наложи някакъв контрол на охранителните фирми, тази дейност продължи да се развива. Нещо повече, голяма част от частните банки създадоха свои отдели за "Несъбираеми кредити", в които започнаха работа бивши полицаи. Макар да няма официална статистика се знае, че някои от банките са използвали и подобни силови структури за връщане на кредити.

Този вид "услуги" обаче се оказаха катализатор за създаването на симбиозата между частните икономически субекти на бившите номенклатурни кадри и силовите структури, създадени от бившите спортисти. От една страна, частните групировки, с неясен произход на парите, се нуждаеха от силови структури за охрана и събиране на кредити от длъжници, от друга, силовите групировки имаха нужда от съвети и контакти в икономическата сфера, за да насочат натрупаните си престъпни пари в легални дейности. Услугите, правени на някои бизнесмени, им позволи да се включват в някои от печелившите бизнеси.

До 1993 година само един от босовете на подземния свят, убитият по-късно Васил Илиев, вече има регистрирани 12 фирми за най-различни дейности.

Извършените убийства, скандалите с охранителните фирми и общественият резонанс предизвикаха правителството на Беров да направи някои промени. През лятото на 1994 г. МВР забрани на няколко фирми да се занимават с охранителна дейност и те мутираха в застрахователни компании. Идеята за тази метаморфоза принадлежи на споменатия вече бос на подземния свят в България Васил Илиев. Веднага след като полицията отказа лиценз за охранителната му фирма, която беше завладяла цялата страна - "ВИС 1", той заяви, че се захваща със застрахователен бизнес на скъпи автомобили. Мотивите му бяха, че така и така в охранителната фирма идвали много хора, които търсели помощ, за да им върнат откраднатите коли и били готови да си плащат за това. Истината е, че повечето охранителни фирми се занимаваха с кражби на автомобили и изнудваха собствениците срещу част от сумата да им върнат колата. След като станаха застрахователна компания, бившите спортисти просто взимаха рекета си предварително срещу застрахователна полица.

Използвайки създадения имидж на бухалките, този вид застрахователни компании започнаха да трупат пари, които при това идваха законно и властите не можеха да реагират по никакъв начин. Причината за техния просперитет може да се търси в това, че застрахователите използваха същите силови методи срещу престъпниците, каквито самите бандити използват.

Според неофициални информации на МВР по това време "борците" са контролирали изцяло бизнеса с крадени автомобили. В същото време чрез силовите методи, с които те налагаха господството си, бяха успели да поставят под контрол почти всички квартални банди, които крадат автомобили и части за тях. Почти всички от тях плащаха някакъв данък за незаконната си дейност на борците. Причина за просперитета на силовите застрахователи е фактът, че Държавният застрахователен институт и другите частни застрахователи забавяха изплащането за откраднати автомобили повече от година, а инфлацията изяждаше изплатените суми.

Междувременно силовите групировки се намесиха сериозно и при нарушаване на югоембаргото. С натрупването на свободна парична маса от рекет, застраховки и търговия от охраняващи конвоите с горива за ембаргова Сърбия, за каквото бяха използвани от други фирми, по-големите структури започнаха сами да изнасят. Борците използваха създадените си канали през границата за внос на крадени автомобили, използваха същите схеми и хора. Това умножи многократно техните пари, създаде им връзки, сериозни връзки във властта и политиката.

В края на 1995 година братът на убития Васил Илиев и сегашен бос на силовите застрахователи от "ВИС-2" и "ВАИ-холдинг" Георги Илиев каза в едно интервю: "Бяхме борци, вече сме бизнесмени."

Благодарение на добрите си структури в цялата страна борците завладяха всички печеливши дейности. Те контролират пазара на селскостопански продукти в провинцията, закупиха част от консервните комбинати, които бяха приватизирани по места, налагат цени на тържищата. Под контрол на силовите структури попадна и вносът на захар в България. До неотдавна в пристанищата на страната не можеше да влезе нито един кораб със захар, без да има разрешението на една или друга групировка. След серия от побои, отвличания и атентати борците сложиха ръка и на търговията с диворастящи плодове, чийто пазар е изцяло в чужбина. Същото стана и с износа на дървен материал.

Главоломните пари, които постъпваха в джобовете на сенчестите структури, им наложи да създадат финансови институции, които да оперират с огромните средства, които постъпват от бизнеса им. Така бившите спортисти закупиха финансови къщи и банки, които сега контролират. Заради многобройните си интереси на всички нива в държавната администрация бившите спортисти купуваха хора, които им осигуряват квоти за внос и износ, подправят документи за фиктивен износ за спестяване на мита и акцизи, избират техни оферти на приватизационни търгове и т.н.

Върхът на ограбването на държавата естествено е източването на банките и финансовата система от групировките. То започва естествено веднага след промените през 1989-1990 година, но нейният пиков момент идва веднага след структурирането на организираната престъпност през 1994-1995 година. Тъй като натрупаните пари от рекет, нарушаване на югоембаргото, контрабандата и всички останали незаконни дейности трябваше да се легализира или изнесе в чужбина, силовите групировки използваха създадените си финансови институции. Срещу съответното заплащане бившите спортисти, сега бизнесмени, използваха бившата номенклатура със силни позиции във финансовата сфера, за да извършат прането на огромните суми и да ги изнесат в чужбина. Успоредно с този процес вървеше и безконтролното раздаване на кредити на свои, вътрешни хора от държавните и частни банки.

Ето как България, държавата в преход, сама създаде сивата зона на своята икономика, в която се включиха бившите спортисти, които от обикновени рекетьори се превърнаха в силни икономически субекти с апетити в повечето печеливши бизнеси. Смяната на анцузите, характерно облекло в първите години на демокрацията, с луксозни костюми и бижута не промени манталитета на тези хора. Само ги направи по-лустросани.