Север
ДЯДО КОЛЕДА СИ ИМА АДРЕС
Даря ХАРАЛАНОВА, Хелзинки, специално за "Европа 2001"

Според едно предание в северната гора живеел получовек-полумечок, който се равнявал по сила на деветима юначни мъже. Хората толкова почитали този мистичен крал на дивия лес, че никога не го наричали с истинското му име, а използвали различни кодови названия, означаващи проявяването на божествения промисъл в него. Пак според преданието веднъж жена, прекарала цяла зима в обиталището на човека-мечок родила първия лапландец - сами, един от коренните жители на северните предели наред с викингите в Скандинавия и ескимосите в Гренландия и Северна Америка. Самите уседнали между поречията на реките Торнио, Кеми и Оунас. Макар и малобройни, истински лапландци днес живеят и в Швеция, Норвегия и Русия, а във Финландия населяват най-дълбокия Север и се делят на три групи: сами-планинци, сами от Инари и сами-сколти. Самите говорят шест твърде различни диалекта. Влизат в различни църкви. Сколтите например са православни. Освен своето географско и своето историческо начало, които се проявяват разграничаващо и многолико в бита, обичаите и светогледа на жителите й, Лапландия притежава още много подстъпи и предлага още много начини да бъде обгледана и опозната.

Ако влезем през бързо захлопващата се врата на циганското лято, ще ни огреят яркосиньото небе, искрящият въздух, есенните багри: слънчево жълто и жълто, оттенващо старо злато, виненочервено, ръждивокафяво, тъмнозелено, прегоряло зелено, оранжево до медно... Циганското лято тук носи женско име или поне на нас така ни звучи - Руска. Неуловено от обичайните ми думи остава очарованието, което тази като лисичка изплъзваща се Руска припалва в душата.

Нежна и трепетна е гората в цяла Финландия през септември - брезова гора, трепетликова гора, елова и борова, нашарена с върба и липа по поляните и покрай пътищата. Двеста километра, петстотин, хиляда и повече, до полярния кръг и отвъд него съпровожда пътуващите тя и колкото по на север, колкото по към края на сушата там, толкова по-бавно се върти прекрасната й въртележка, по-помръкнало и унило, докато съвсем я омотаят сивите вълма на мъглите и металните нишки на дъжда.

Финландия принадлежи към арктическите региони на земята, но благодарение на Гълфстрийм природните условия на северните страни се различават от тези в Арктика. Дори и в най-северните райони студът и ледовете не са вечни. Финландският климат е умерен и субарктически с характерния за подобно съчетание сезонен контраст между тъмно и светло, студено и топло. Сезоните са четири и са отчетливо обособени, но по продължителност са различни.

В Лапландия обаче е различен и всеки месец. Снегът пада през октомври и обикновено се задържа. Ски-трасетата за дълго бягане и пистите за спускане са тутакси готови за ползване. В края на ноември започва полярната нощ и трае до средата на януари. По Коледа и Нова година небето е обляно в невероятни цветове, несравними с никакви фойерверки. Северното сияние е явление, което възниква в разредените слоеве на въздуха под въздействието на проникващите от космоса в земната атмосфера протони и електрони. Не вярвам обаче някой да си спомни това, ако му се случи да преживее жълто-зелената светлина на сиянието. През януари и февруари повече от метър сняг покрива земята. Лютите студове и силните бури са възможни и никого не сварват неподготвен, температурите още са далеч под нулата, но преполови ли февруари, слънцето се задържа все по-дълго на хоризонта. Март и април са меки - това е времето за каране на ски, моторни шейни и за началото на риболова. Седмица след седмица светлината все повече обема небесния свод, докато го изпълни съвсем. Ледовете се топят. Реките преливат извън бреговете си. Прелетните птици се връщат на големи ята по местата за гнездене. Дърветата енергично придвижват земните сокове към своите корони. И отново уж всичко е както навсякъде по света и се описва по обичайния начин.

Природата на тази част от земята е тежка, могъща. Дори да следва познат ни жизнен цикъл, тя проявява в повече от всичко. Тя е като лапландската мечка - изглежда тромава, но е много бърза.

Често се случва лятото да закъснее, но после избухва неудържимо. Зеленината наваксва пропуснатото за броени дни.

През юни и юли слънцето не се скрива нито за миг зад хоризонта. Водите на безбройните езера са чисти и неподвижни и неподвижно е времето, доколкото не съществува. Сред тази първозданна тишина и летен унес човекът с раница на гърба току забелязва и най-дребната твар, и камъка, и цветеца, прониквайки в скритото им значение. И тогава едва чува и собственото си сърце. Прашинка сред необятната вселена, тук самотният скитник сякаш си припомня, че я носи у себе си, че тя започва от него също толкова, колкото и той от нея и че играта на криеница няма смисъл. По колкото и пътеки да можем да поемем към Лапландия, през колкото и врати да пристъпим към нея, тя ще се окаже ни по-близо, ни по-далеч от истинската среща със самите нас и с постигането на собствената ни цялост.

Полярният ден и полярната нощ - не са ли те два гигантски резена светлина и мрак, двете половини, от които се състоим?

Релефът на Лапландия е равнинен, на места - леко хълмист. Под песъчливите хълмове - според преданието - живеят земните духове. За различните хълмове съществува отделна дума във финландския език. Ниските се казват тиева, малко по-високите - рова, още малко по-високите със смесен тип гора - ваара, най-високите, на чийто връх растат няколко иглолистни дървета или храсти - керо. Над всички тях и въпреки това не особено внушителна е планината, наричана тунтури. В това именуване на всичко съществуващо в природата личи любовта и благоговението на финландеца към нея като към живо създание и значението, което той отдава на всеки неин детайл, както отдава значение на собствените си очи, пръсти, нозе...

Склоновете на тунтури са голи и скалисти. От върха на такава планина в ясен ден се вижда на сто километра околовръст. Виждат се искрящите огърлици на езерата, гъстите гори с мечи пътеки из тях, изпотъпканите от лосовете зелени пространства, еленовите стада, пълноводните реки... Незабележима от височината е само дивата малина. Тя е жълто-оранжева на цвят, с едрички семчици и не особено сладка. Но лапландците я ценят безмерно. Предполагам, че е била от малкото плодове, които са им осигурявали витамин С в миналото. Добрата реколта за дивата малина е рядкост - може би веднъж на десет години. Тогава тя се превръща в повод за почти открита война между съседите. Скрити в шумата на горите остават и мъдрата голяма сива сова, която нехае за светския живот, сибирската сойка, тетревът и глухарът, за когото не бива да се говори нищо лошо, за да не се върне да те преследва. Птицата на живота, бялата горска кокошка с две черни пера на опашката, е бяла само през зимата; а през лятото е кафеникава.

Финландска Лапландия се разделя с известна приблизителност на три части: южна - равнинна, средна - хълмиста, и северна - планинска. Бог е спуснал най-високата планина Халти в дланта на Финландия, която с очертанията на границите си напомня фигура на човек, вдигнал напред ръка за поздрав. По на север, близо до границата с Русия, е Корва-тунтури. Тя е "малката родина" на Дядо Коледа.

Водите на Лапландия са друга органична част от нейната природа и от народния и живот. Легендарното Инарийерви (езерото Инари) е най-голямото, а се твърди, че е толкова дълбоко, колкото и широко. Островите в него са неизброими. Община Инари в северната си част е традиционното място на самите - там някога са се заселили те. Кемийерви (езерото Кеми) на изток също е голямо. Килписйерви е толкова студено, че е замръзнало чак до Еньовден.

С изворите, както и с езерата са свързани много поверия и легенди. Старите лапландци вярват, че в изворите живеят феи и че водата им е лечебна. По-рано хората са се къпели в тях или са им правели жертвоприношения. Смятали са, че който докосне живеещата под извиращата струя "лечебна жаба", придобива лечителски способности. Раят за тях се е намирал на дъното на извора Сайво. В рая няма комари, риболовът е добър, елените и лосовете са угоени и най-важното: не трябва да се бърза. Изворите се събират в потоци, в които се въди кафява пъстърва. После потоците се превръщат в малки реки.

Накрая, каквито и дарове да носят, всички реки се вливат в Ботническия залив, където сладката вода се смесва със солената. В най-горната част на този залив върху плавната извивка на брега е разположен град Кеми - един от четирите най-големи града на Лапландия наред с Торнио, Кемийерви и Рованиеми. Напоследък градът се прочу със своя Снежен дворец, посетен за последните два зимни сезона от 600 000 души. Построяването му се финансира от домакините, финландската държава и Европейския съюз, спонсорира се от много компании. Тази година ще се осъществи неговото "трето издание". Първият от '95/96 г. се наричаше "Най-големият снежен дворец в света". Нямам представа каква е била конкуренцията, но дворецът наистина беше огромен и си заслужи славата. Разпростираше се на обща площ 13 500 кв. м, 900 кв. м, от които се падаха на покритите помещения. Дължината на външните и вътрешните му стени беше 110 м, дебелината им - метър и половина, височината - средно 4 м. Най-високата кула бе 17 м.

Вторият от '96/97 бе по-малък, един истински снежен културен дворец. В амфитеатъра си можеше да побере 2000 зрители. Той бе отворен за оперетни спектакли, мюзикъли, естрада и за фестивали от цяла Скандинавия. За двете последни зими извън редовните религиозни служби пред снежния олтар са минали 8 сватби и 12 кръщенета.

Тази година вратите на новия дворец ще бъдат отворени отново от началото на февруари до средата на април. Той ще изглежда по-скоро като крепостите, които правят децата. Проектантите му са студенти по архитектура от Университета в Оулу. Свободни да импровизират и решават, този път те са избрали да "пренесат" своята крепост от страната на приключенията. Строителният материал за снежните конструкции се произвежда от оръдия за сняг. Той е 4 пъти по-плътен от естествения, издържа по-дълго, преди да започне да се топи, и е по-чист. Технологията за "отливането" на калъпите е разработена в Кеми. Доказателство за устойчивостта им е направеният още в началото тест, при който дебелият 1 м покрив на едно от помещенията не се срутил под тежестта на шесттонен бетонен блок. Конструкцията остава стабилна и при периодично затопляне на покритите площи. Макар и различен всяка година, Снежният дворец си има своя постоянен добър дух Арту.

Само липсата на място ме принуждава да прекъсна засега разказа си за Кеми и напълно да "пренебрегна" Оулу, за да мога да спомена с добра дума хората от тези два града, станали причина да отида "зад девет гори в десета" не само от туристическо любопитство. Повечето от членовете на финландско-българските дружества всяка година посещават България, понякога и по два пъти - в началото и в края на летния сезон. Един възрастен мъж например бе ходил в България двадесет и девет пъти. Че популяризират България и учат езика ни, че си имат хор и пеят песните ни - това не е за омаловажаване, но може да се срещне и другаде. Нещо повече от многогодишна привързаност към страната ни излъчваха обаче новите ни приятели.

"Не плачете за страданията на хората, но помагайте им" - казва в една от беседите си Петър Дънов, чиито книги владеещият безупречно български език Маури Туомиваара притежава почти до една. Дружеството решава да направи нещо конкретно, за да помогне на нуждаещи се хора. Спират се на подходящ за помощ обект - дома-училище за деца и юноши "Ал. Г. Коджакефалията" в гр. Бургас. През '95 г. изпращат за децата повече от 3000 финландски марки, събрани от лотарии и от обядите с български ястия. През зимата на '96 г. наемат една много популярна сред жителите на Кеми хижа на остров сред морето, отдалечен на около 5 км от центъра на града. Там най-активните членове на дружеството организират нещо като кафене. През почивните дни те отделят от свободното си време, за да посрещнат отбилите се да се подкрепят скиори. Идеята им е по-голямата част от приходите да отиват за детския дом. Пенсионираният по болест Пенти всеки божи ден натоварва 50-литровата туба с вода и се отправя за хижата. Наложи ли се да прекара известно време в болница, едва дочаква да го изпишат и хуква пак. Същата година преведената сума вече е около 12 000 финландски марки. През '97 г. тя възлиза на 25 000. Тази година двама представители на финландско-българското дружество от Кеми присъстват на осемдесетгодишнината от основаването на дома. Нали Дядо Коледа е далеко, чак в приказната страна Лапландия и освен това обикаля света само веднъж в годината, та за подобни празници праща при децата най-верните си помощници.

А Дядо Коледа наистина съществува. Когато не посреща гости и не позира за снимка с тях, той от сутрин до вечер е зает в работилницата си на Полярния кръг, съвсем близо до град Рованиеми. Ето нейния адрес: Santa Claus's workshop village, Arсtic Circle, Finland 96030; тел. 3562096. Там се трудят малките помощници тонту и опаковат подаръците. Те събират писмата на децата и само за последните сто години са напълнили не една ракла. Ако отидете на Полярния кръг, можете да ги прочетете. В случая неприкосновеността на личната кореспонденция е отменена не само поради давност, а и поради ценността на написаното. Но мисля, че откакто с напредъка на техническия прогрес достъпът до работилницата стана възможен за всички любопитни деца и възрастни на света и особено откакто се разчу, че е открит отделен пощенски клон за писмата с желания, Дядо Коледа взе да се преуморява. Хващам го да хитрува, защото по различните снимки лицето му е все различно. Или праща предрешените си служители, а той си седи на топло и събира сили за коледната вечер, говорейки си с добрите земни и горски духове, или - понеже си пада вълшебник - има толкова лица, колкото са нашите желания. Но другите хора не страдат очевидно от същите съмнения, защото всеки ден при него отиват стотици, за да му прошепнат лично на ухото новото си желание. С посредничеството на неговия пощенски клон, наречен Главен пощенски офис, приятели и влюбени могат да си поръчват подаръци един на друг през цялата година. Децата изпращат там желанията си за коледен подарък. Адресът на офиса е: Post Office of Santa Claus, Arсtic Circle, Finland - 96930; тел. 3562157. Някои твърдят, че вечер, след работния ден, Дядо Коледа се отпускал в люлеещия се стол и си правел записки в дебела книга. Домакинството му било традиционно лапландско домакинство със сауна до къщата, с крави и елени. Дядо Коледа гледа да държи настрана лошите духове Мейсе - духа на чудовищата, Скуору - духа на завистта, който кара хората да се топят от мъка и яд, ако съседите им притежават повече елени, имат щастлив брак или са сполучили в лова. Също така той отпъжда и Албатсус, духа на комарите и мушиците, които харесват дългата му брада.

Рованиеми дължи много на Дядо Коледа за куража, който той дава на жителите му, когато в самия край на Втората световна война е бил почти напълно разрушен и е трябвало да възкръсва от пепелта. По тази причина всичко в града е ново. Рованиеми ведно с полярното селище на Дядо Коледа предлага на жителите и гостите си нескончаеми забавления: фолклорни фестивали, фестивали на отделните села, най-различни панаири, три от които ежегодни и имащи дори малко скандална слава, състезания по риболов, речни походи, маршрути през дивата гора и към фермите за северни елени, арктически коледни игри, международни концерти и пр., и пр.

Колкото и оскъдно да е разказаното дотук за Лапландия, няма да е честно да не отдаде дължимото на елените. Някъде в книжките и справочниците, които съм чела, се казваше, че никак не е коректно да се интересуваш колко елена притежава даден стопанин, защото все едно искаш да разбереш големината на сметката му в банката. В лапландските гори живее звярът росомах, който напада елена, изчаквайки го на дърво или скала. Когато скочи отгоре му, изяжда езика и изпива кръвта му. За една нощ може да убие дузини елени. Заплаха за тях представлява и рисът.

Когато в старите времена мъжете със свръхестествени способности, вещерите на племето, изпадали в транс, били в състояние да определят къде са еленовите стада, на коя поляна. За да отдели духа от тялото си и да изпадне в транс, вещерът се нуждаел от мухоморка със седем точки - ни повече, ни по-малко. Но силната в дохристиянските времена магьосническа традиция в Лапландия отхвърляла жените. Гадателките били смятани за вещици и толкоз. Обаче човекът, който "намирал" елените, макар саможив и навъсен, имал авторитет. От отглеждането на северни елени, от лова и риболова до голяма степен зависел животът на лапландците до късния деветнадесети век. Вещери вече не ще да е имало, та никой от тях не можел да си представи, че само подир век родината им ще се смята за едно от най-прекрасните места в света, въпреки суровия си климат. Опитоменият някога от самите северен елен добавя към чара й още една мазка. Отглеждането на елена не се учи в училище. То е като безценен занаят, чиято традиция се предава от баща на син. Козината на елена може да е светлосива, тъмносива и на петна. Месото му е вкусно, с малко мазнина. През февруари се продава сушено еленово месо и каквито и да са скрупулите ни, това също е част от традицията. Но еленът е толкова достопочтено и красиво животно, сърните и сърненцата - толкова нежни и изящни, че никому и през ум не може да мине да гледа на тях като на месо. Еленовъдите почиват само през зимата. Инак стадото постоянно се движи. Напевите и молитвите на с2мите най-често са за еленовите стада. Без елените, планинските троли, земните и горските духове, домашните джуджета и най-сетне - без най-известния си жител, любимеца на всички деца, Лапландия би била една съвсем друга страна. Именно страна, доколкото казваме: страната на Дядо Коледа, а не провинцията или северната част на държавата Финландия. В този смисъл страната Лапландия започва с всеки от нас, с нашите детски сънища, желания и мечти, с нашата непомрачена любов към цялото мироздание.