ДОСИЕ бр.3, стр.20, година IX 2002г.

Шведи откриват
България

Доц. д-р Живка
ДамЯНОВА
Дневникът на Клес Роламб от 1679 Портрет на Клес Роламб Портрет на Карл ХII. Заглавна страница от книгата "Боголюбни размишления..." на Софийския католически архиепископ Петър Богдан Бакшев, издадена в Рим в 1638 г. Маринчо Бимбелов от с. Факия

В един пътепис за България, издаден в Швеция в 1917 г., се казва: "Ако шведският поет Бьорне Бьорнсон беше живял в наши дни и бе видял България, той с още по-голямо основание, отколкото за Швеция, би изрекъл своите известни слова: "Ти, страна на сърцето ми, страна на поезията, страна на фантазията!" Този, който подобно на долуподписания опознае и обикне тази страна, той никога не може да я забрави." Авторът - А. И. Давидсон, не е бил точен може би само в едно: много негови сънародници откривали България и писали за българите, но поради географската отдалеченост, поради дистанцията, съществувала между двата народа в езиково, религиозно, културно и историческо отношение, връзките оставали ограничени. Липсвали са благоприятни предпоставки за търговски и икономически взаимоотношения. Дори и след Освобождението на България дипломатическите отношения между двете страни били установени сравнително късно - в 1914 година.
Достатъчно е обаче да се надникне в богатите библиотеки на Швеция, да се разлистят пожълтелите от времето страници на архивните колекции, за да се открият следи от отдавнашни контакти между шведи и българи и уникални писмени свидетелства - гласове от миналото, които по красноречив и неповторим начин показват как е вървял многоликият, макар и бавен процес на опознаване и сближаване между двата народа.

Клес Роламб (1622-1698)

Първите писмени сведения на шведски за България датират от времето на Велика Швеция, когато в резултат на експанзионистична външна политика и многочислени войни на континента шведите влезли в допир със славянските народи на изток и югоизток на Европа. Заобиколен от враждебно настроените съседни страни, в т. ч. и Руската империя, кралят Карл Х Густав (1622-1660) развил значителна активност за спечелване на султан Мухамед IV за съюзник, изпращайки дипломатически мисии в Цариград. Пътят на шведските пратеници до Цариград по суша минавал през България, която тогава като турска провинция не влизала в кръга на военнополитическите интереси на Швеция. Българите и българските земи, дотогава съвършено непознати за шведите, са описани в обширния дневник на Клес Роламб, кралски съветник и дипломат, прекосил България през 1657-1658 г. на отиване през Дунав, Силистра, Провадия, Карнобат, а на връщане - през Пловдив и София. Дневникът му, публикуван в Швеция в 1679 г., съдържа първото известно описание на българите като християни, на български градове и села, природа, бит, нрави и обичаи. Благодарение на шведския учен Кристиян Калмер в 1862 г. е направена съвременна научна публикация на този дневник.
Гравюра от "Абагар" на Никополския архиепископ Филип Станиславов, издаден в Рим в 1651 г. План на битката при Филипопол "План на битката при Горни Дъбник План на прехода през Балкана Портрет на
Алфред Йенсен

Карл ХII (1682-1718)

Описван в многочислени исторически и литературни съчинения, за да споменем Стриндберг и Волтер, останал в историята като символ на военното могъщество и на падението на Велика Швеция, Карл ХII е първият шведски крал, преминал не по своя воля по българските земи. След прочутата битка при Полтава на 27 юни 1709 г., в която армията на Швеция била напълно разбита от Петър Първи, кралят избягал в Бендер край р. Днестър, откъдето продължил активна дейност за въвличане на Турция във военен съюз срещу Русия. С такава мисия елитни офицери от кралската свита били изпращани в Цариград: Станислаус Понятовски, Томас Функ и много други, чиито доклади се пазят в Държавния архив в Стокхолм, нееднократно преминавали по утвърдения вече маршрут покрай брега на Черно море. Един от тях - Густав Челсинг, дори изчислил, че това е най-краткият път от Бендер до Цариград, изминаван за 162-164 часа езда.
В началото на февруари 1713 г. самият Карл ХII, ранен и на носилка, придружен от свита от около 500 души, поел от Бендер по същия маршрут. Но вместо в Цариград, султанът го настанил в Димотика край Одрин. Там останал до 1 ноември 1714 г. и след като разбрал илюзорността на шведско-турския съюз, разсърден от двуличието на Портата, Карл ХII поел към Швеция, за да намери смъртта си в нови битки.
"Турската епопея" на Карл ХII, отразена в дневниците на шведските офицери и на мнозина учени мъже, изпращани от краля с изследователски цели по цялата Османска империя, съдържат ценни свидетелства за българската история и за контактите с българите в онази епоха. Уникално свидетелство е и дневникът на кралския готвач в свитата, неразчетен досега, където са записани любопитни рецепти, може би и рецептата за кюфтета, навлезли в шведската кухня под наименованието "месни топчета" (kottbullar)!
В България, в районите около Айтос, Карнобат и особено в с. Факия и сега се разказват легенди за преминаването на Карл ХII. Разказва се, че Маринчо Бимбелов от Факия придружавал кралската свита и че в знак на признателност за съдействието му Маринчо бил награден от краля с орден и синя лента, която носил до края на дните си. Образът на Маринчо Бимбелов с кралската лента е увековечен върху надгробната му плоча.

Йохан Габриел Спарвенфелд (1655-1727)

Йохан Габриел Спарвенфелд, известен сред европейските учени като лингвист и познавач на славянските езици, работил 20 години над "Ликсикон Славоникум" - голям лексикографичен труд в 4 тома с около 25 000 заглавни думи и синоними, допълнения и обяснения - най-значителния славянско-латински речник по онова време. Спарвенфелд разглеждал славянските езици като диалекти на черковнославянския език, като "дъщери на една и съща майка". Той е първият шведски учен, проявил дълбок интерес към българския език и мястото му в семейството на славянските езици. "Аз съм убеден - писал той в 1697 г. на известния философ Лайбниц, - че българите са славяни, и че в България ще намериш най-чистия славянски език". Според някои шведски експерти Спарвенфелд вероятно е бил в България, за да изучи в тънкости разговорния български език. Той събрал уникална колекция от старопечатни книги на българските книжовници Теофилакт Български, Петър Богдан Бакшев, Филип Станиславов и други, съхранявани днес в Университетската библиотека в Упсала.
Интересът на шведските слависти към българския език остава с трайно значение. И при създаването на катедрата за славянски езици в Университета в Упсала, оглавена от професора по черковнославянски език Йохан Лундел (1851-1940), още в 1892 г. започва преподаването на новобългарски език.
Първото оригинално издание на книгата за Христо Ботев на шведски от 1891 г. Предложението на Алфред Йенсен до Нобеловия комитет за литература за Пенчо Славейков от 1912 г. Уникална гравюра на Атонските манастири от 1709 г., донесена от Микаел Енеман, пратеник на Карл ХII, съхранявана в Университетската библиотека в Упсала Портрет на Йостен Унден

Карл Варберг, "Завръщане от похода в ТурциЯ", 1878

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) в състава на руската армия, заедно с финландци на българска земя воювали шведи и норвежци. Книгата на Карл Варберг "Завръщане от похода в Турция" е издадена в 1878 г. в Хелзинки от шведско-финландското литературно дружество. Карл Варберг, доктор по медицина и хирургия, служил като лекар във финландския корпус на руската армия, три пъти награждаван от руското командване за геройски прояви в битките край Горни Дъбник на 12-19 октомври 1878 г., при прехода на Балкана на 19 декември 1877 г. и край Пловдив на 3-5 януари 1878 г.

Алфред Йенсен (1859-1921)

Преводач, журналист, кореспондент на шведски вестници в Европа, автор на многобройни пътеписи от пътуванията в славянските страни, експерт по славянските литератури към Нобеловия комитет, истински интелектуален посредник между Швеция и славянския свят.
В България Алфред Йенсен бил за първи път през 1890 г., когато пристигнал с кораб по Дунав. Още следващата година в Швеция излиза очеркът му за Христо Ботев, който съдържа, наред със спомени и разкази на съвременниците и преводи на стихове на Ботев. Тази книга е едно явление, благодарение на което шведите се запознали с поетичното и революционното дело на Христо Ботев значително преди други европейски народи.
В първите години на ХХ в. Пенчо Славейков става любим български поет и приятел на Алфред Йенсен, за което говори кореспонденцията между двамата, намираща се в личния архив на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с тревога следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и академични среди относно представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна награда, напразно очаква от България да пристигне писмено предложение и подкрепа. Тогава, "за първи и вероятно за последен път", както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решил да му бъде предоставено правото да предложи кандидат от свое име. Така се стига до предложението на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 г., съпроводено от обширна мотивировка с анализ на творчеството на Пенчо Славейков. През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков - "Коледари" и "Съдби и поети", превежда много други стихове, както и поемата "Кървава песен", за която пише: "Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър - "Кървава песен".

Йостен Унден (1896-1974)

В Швеция Унден е името на живописно езеро в областта Вестерйотланд - мястото, където от около ХVI в. живяла фамилията Унден. Оттам произхожда и Йостен Унден - професор по международно частно право в Университета в Упсала и негов ректор през 1929-1932 г., виден политик на Шведската социалдемократическа партия, министър на външните работи на Швеция, член на Международния арбитражен съд в Хага, участвал в разрешаването на редица международни спорни въпроси. През 1930-1933 г. по поръчение на Съвета на Обществото на народите на Йостен Унден било възложено разглеждането на спора между Гърция и България, породен не на последно място от клаузите на Ньойския мирен договор. Гръцката страна претендирала за собственост върху обширните гори в Доспатския край в Родопите и за обезщетение от около 40 милиона златни франка.
Както пише в мемоарите си самия Унден, "горските гранични райони, които на повече или на по-малко съмнителни основания бяха попаднали в ръцете на чуждестранни спекуланти, макар че от 20 години се намираха в разпореждане на държавното българско горско стопанство, изведнъж бяха застрашени да бъдат предадени на мними чуждестранни собственици". След продължително и задълбочено проучване на документите, както и на съответното законодателство на Гърция, Турция и България, проф. Унден стига до справедливата присъда, доказваща, че тази част от Родопите е българска, а Гърция е осъдена да заплати обезщетение от 475 000 златни франка.
По искане на местното българско население, одобрено от съответните държавни институции, в 1936 г. един от най-красивите планински върхове в Родопите е наречен "Професор Унден". Той се намира на 1775 м над морското равнище, на 73 км от Пловдив и на 98 км от Кавала по права линия. Гранитна скала на този връх носи бронзовата плоча, изработена от скулптора Петър Балабанов, украсена с шведския и българския герб и с надписа: "В 1936 година този връх беше наречен "Професор Унден", за да се помни вечно за справедливата и човеколюбива присъда на шведския професор Унден, определен за съдия от Съвета на Обществото на народите, благодарение на която присъда част от Южните Родопи беше обявена за собственост на България."