МАЕСТРОбр.3, стр.48, година VIII 2001г.

Мистерията на южните струни

Ивайло ХАРАЛАМПИЕВ, Мадрид, специално за "Европа 2001"

Нощ на Юг, Моята единствена и истинска любов, Сенки в синьо, Изгрев в пламъци, Две нощи в Гранада, Търси ме, Дворцови интриги, Андалуски сърцеразбивач - заглавия на непоклатима романтика, на силни образи и безотказно действащи символи. Изтръгнати от струните на китарата звуци издигат в култ Юга. Не единствено като географска мярка. Като легенда! Като екзистенциално възприятие и поверие, че всичко хубаво те очаква на спирка Юг! ХОСЕ ЛУИС ЕНСИНАС бе обявен за едно от големите открития на испанската китара през последните години. В Балтимор Хосе Луис Енсинас следва в Reabody Conservatory of Music, изнасящ в същото време концерти из Щатите и Европа. За първи път хваща класическата китара на 13 г. Скоро обаче усеща, че завинаги ще се обвърже с нетрадиционното звучене на любимия инструмент и ще предпочете фюжъна пред чистото фламенко. Британското сп. "Класическа китара" го определя като "музикант от огромна величина". Дисковете му стават бързо златни и платинени. Първият му албум с дискографската компания "Върджин" - "Дуенде", постига шеметен успех. Вторият, "Аурора", утвърждава престижа му. Последният, "Мелница", успява пак да катапултира китариста към челните места на топлистите. Критици и фенове аплодират музиката му. От Мадрид тръгна и световното турне на Хосе Луис Енсинас. Ден преди премиерата в легендарния столичен клуб "Галилео Галилей" "Европа 2001" направи ексклузивно интервю с Хосе Луис Енсинас със съдействието на дискографската компания "Върджин".
  - Без китарата, без магията на Юга, щеше ли да бъде същата Испания?
  - Китарата облича всички клишета за Испания. Но това са клишета позитивни, жизнеутвърждаващи. Чувствеността, характерът, мистерията, съблазънта. Това е най-естественият начин да ги изразиш с китарата.
  - Успехът ти е несъмнено и комерсиален. Това не се харесва на критиката.
  - Не преследвам комерсиален успех. Искам просто да бъда разбран. Търся музика, която да е естетически много ясна, прозрачна. Може би затова изглежда, че сякаш се фокусирам в промоцията и маркетинга. Но моята голяма цел е публиката. Колкото по-сложен става езикът на китарата, толкова по-малко хора го слушат. Спадът е драстичен!
  - Но защо този постоянен хъс у критиката да заклеймява като некачествена музиката, която се продава добре?
  - И аз не мога да го разбера, но е така. Най-важното е да си спонтанен, да правиш това, което ти харесва. Аз се наслаждавам на музиката на Бах, обожавам Савикас, един от учителите на Пако де Лусия... В колата обаче слушам "Дайър Стрейтс" и не се чувствам виновен.
  - Не те ли е страх, че заради етикетите, които се поставят на музикалните жанрове, творчеството ти може да бъде каталогирано като несериозно?
  - Има наистина много етикети. Дискографските компании правят какво ли не, за да продават повече. За мен е истинска изненада в коя графа ще ме наредят с всеки следващ албум. Ню ейжд, нови музики, фламенко...
  - Спомена Пако де Лусия. Концертът му в София бе един от най-посетените, оставяйки зад гърба си дори маркетингово сътворените попсветила...
  - Ни най-малко не ме учудва. Той е истинско чудовище на китарата!
  - Няма как да не те попитаме дали си чувал нещо за България?
  - В музикалните среди България винаги се свързва с прочутите ритми, но това вече май се е превърнало в клише. Не съм слушал в детайли. Репетирал съм с партитури с класическа музика от България и Чехия. Но най-добрите ми спомени са свързани с годините в Балтимор. Там в курса имаше един българин, Алекс. Беше от малцината, с които човек можеше не само да разговаря, но и да излезе да пийне нещо. (Бурен смях.)
  - Защо се насочваш най-вече към американския пазар?
  - Заради един интересен парадокс. Европа като публика ме интересува силно, но американската индустрия е много влиятелна, мощна. Затова е много по-лесно да пробиеш в Европа, ако преди това си се наложил отвъд океана. Пишат ми почитатели от Европа, които са си купили албумите от Щатите.
  - Възможно ли е днес един музикант да се наложи, ако няма зад гърба си силна дискографска компания?
  - Много е сложно, струва ми се дори, невъзможно. Голямата риба поглъща малката. Трябва да сме реалисти. Много лесно критикуваме консуматорското общество, но сме първите, които се превръщаме в негови жертви. Опитваме се понякога да избягаме, но това ефимерно бягство е поредният рекламен мит.
  - Кои са ориентирите ти с китара?
  - В класическата китара - Мануел Баруеко и Алдо Лагурта. Във фламенкото - Пако де Лусия, и в рока - Марк Нопфлър. Ще се радвам, ако моят стил е смесица от всички тях.
  - Новият ти албум сякаш е продължение на суперуспешния "Дуенде"?
  - Съвпадение е, но наистина е като втора част на "Дуенде". Страстни балади, обвити в романтични препратки, латиноджаз, румба - това е просто моят език със струните.
  - А след това?
  - На кръстопът съм. Ако се посветя на международния пазар, вероятно ще продължа с този стил. Ако избера да остана в Испания, ще се опитам да направя един много по-сложен албум. Още преследвам най-лудото си музикално приключение!