Kултура 2000 или
Политика в културата
култура в политиката
Леонора АНГЕЛОВА
Програма "Култура 2000" е одобрена от Европейския парламент и Съвета на Европа на 14 февруари 2000 година. Програмата е създадена за срок от 5 години от 1 януари 2000 година. Страните, които участват, са 28. В това число влизат 15-те страни, членуващи в ЕС, трите страни, членуващи в ЕАСТ (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия), и следните десет страни от Централна и Източна Европа: България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия. Общият бюджет на програмата е 167 млн. евро, като за 2001
година са определени 33 млн. евро.
Реймонд Уилямс определи културата като "една от двете или три най-сложни думи в английския език" 1. Сигурно е прав, като се има предвид, че културата е изплъзваща се материя. Защото самият корен на думата е култ, т. е. обожествяване е една от основните цели на културната политика.
Основната теза на Освалд Шпенглер е, че всяка култура в заключителния стадий на упадък минава в цивилизация. За щастие, никоя култура не е достигала до такава степен на упадък, че да се разтвори изцяло в цивилизацията. Защото това би означавало край на света.
Неслучайно за различните нации културата има свое специфично изражение, намерило своята символика в корените на историята. Например за италианците културните достижения на Римската империя остават изключителен връх и образец за подражание. Затова и всеки италианец се изживява като "римлянин". Или за французите наследството на Наполеон I ги кара да се чувстват като "наполеоновци". Оттук идват и необяснимите различия, залегнали в сърцето на правителствата на много европейски държави. Те все повече разбират значението на културната политика, но невинаги успяват да го трансформират в ефективни действия.
На европейско ниво, където културата се издига бавно до политическата програма, един сериозен опит по пътя за постигане на координация в културната политика в лицето на работата на Европейската комисия. Договорите от Маастрихт (член 128, параграф 4) и от Амстердам изискват от комисията да вземе под внимание културните измерения на тези процеси.
Целта на тази политика е да предложи алтернативно обяснение за програмите, предложени от комисията. Жалко е да се отбележи, че културната политика не може да се реализира напълно, ако не се интегрира, като е възприет подход към правителството.
Европа е континентът с най-високо културно самочувствие и проблемите на европейските институции в тази сфера са свързани предимно с противоречието между финансови възможности и духовни изяви.
Не е тайна, че културното обединение на Стария континент е съпътствано с експертиза на най-доброто от националната култура на отделните страни.
Тук за нас дилемата е да се търсят средствата за опазване и съхранение на едно впечатлително културно наследство, издигнато до нивото на неподражаем образец от такива авторитетни международни организации като ЮНЕСКО, или да се ускори културният обмен на специалисти на двустранна основа.
Практиката показва, че засега културната експанзия на Европа се крепи на парадокс - в страните, нечленки на Европейския съюз, по неформални пътища се възприемат предимно продукти на масовата култура и техни заместители. Докато, от друга страна, в по-високо развитите страни взаимстват автентични продукти на духовна изява с тенденция да се отъждествяват с тях, като дават нова национална идентичност на техните създатели.
Тук дилемата е дали да се спре рекламно-търговския еднопосочен масов поток от по-развитите към слабо развитите страни с юридически лостове (това е особено деликатна задача, защото може да се разтълкува като груба бюрократична намеса). Или за нашите културни дейци приоритетно да се създаде европейски стандарт.
Но това също е проблематично, защото дава възможност за разнопосочно тълкуване. Въпросът е дали привилегиите, които ще получат творците в сферата на културата, ще бъдат оправдани и заслужени. И не на последно място на културната интеграция може да се гледа също по два начина: като на политика в културата или на култура в политиката.
От позиция на първата визия е уместно да се обърне особено внимание на културната ни интеграция с наши сънародници, добили популярност по Европа и света със своите творчески области.
Втората позиция ни дава великолепна възможност за дебюрократизиране на културата - достатъчно е тя да се представлява от творци, а да се управлява от тесни специалисти-администратори.