ОТГЛАСИ, бр.3, стр.18, година VIII 2001г.

"Изненадата" на Шрьодер

Симеон ВАСИЛЕВ

Германският канцлер Герхард Шрьодер не само поднесе истинска сензация, но смачка едно добре пазено европейско табу, за което предпазливо се говореше само по време на "интимни разговори край камината" или се споменаваше мимоходом заради основателя Жан Моне, който мечтаеше за "Обединени европейски щати". Шрьодер поиска Европейската комисия да се превърне в европейско правителство, а Европейският парламент да одобрява бюджета. Радикалното предложение на Шрьодер бе поднесено на публиката зрелищно и по възможно най-оригиналния начин - първо чрез германското списание "Шпигел", а не на някакъв скучен партиен форум. Едва след публикацията в списанието говорител на управляващата Германска социалдемократическа партия потвърди, че канцлерът Шрьодер е за "парламентаризиране" на европейските институции и за създаване на европейско правителство. Сензацията е в това, че за първи път от създаването на ЕС европейски правителствен шеф публично скъса с илюзията, че обединена Европа е възможна без самостоятелно правителство. При това работата изглежда твърде сериозна, защото се върши точно от германския канцлер, който бе обвиняван, че игнорира европейските въпроси и обръща внимание единствено на вътрешногерманските дела.
  В политиката, особено международната, изненадите са нормално ежедневие. Предложението на Шрьодер обаче надхвърли представата за нормална изненада. През април в. "Интернешънъл Хералд Трибюн" му направи интересна характеристика. "След като две години преминаха предимно в решаването на въпроси от сферата на вътрешната политика, написа вестникът, Герхард Шрьодер откри удоволствието на външната политика и играе своя танц - танца на Шрьодер - три стъпки към Путин, две стъпки обратно към Буш и атлантизма, дълбок поклон към германските национални интереси, лек поклон към задълженията на Германия спрямо Европа." Тази характеристика звучи оригинално, но вече е остаряла, защото "лекият поклон" към Европа се оказа изведнъж твърде дълбок. Не само заради това, че германският канцлер е разбрал очевидното - ако Европа е добре и Германия ще е добре. По-същественото е, че за първи път един европейски правителствен шеф си го казва направо - или Европа с правителство и парламент, или национални държави, които правят само една свободна зона за търговия. Разширяването чука на вратата и тя скоро ще се отвори. Това всъщност е и голямата причина, поради която прагматичният Шрьодер да иска силна изпълнителна власт в ЕС.
  Досега въображението за европейския институционален дизайн се простираше най-много до "укрепване на наднационалните институции". Дебатът за бъдещето общо взето до този момент се развиваше по един познат сценарий - много шум, в който всеки може да излага визиите си, и кратки студени престрелки за компетенциите между националните правителства, Европейската комисия и Европейския парламент. Резултатът по навик бе едно на нула - решаваща роля за правителствата и "дреболиите" за комисията и Европарламента. Поне историята на всички европейски срещи на върха, известни с дългите си среднощни пазарлъци и намиране на решението в последния момент, е пълна с пренебрежение към Брюксел и Страсбург, когато става дума за важните неща като европейския портфейл или властта. Председателят на комисията Романо Проди сигурно за първи път е прочел толкова бързо издание на "Шпигел", защото най-много от всички е призовавал за "дебат без задръжки". Визията на Шрьодер обаче е толкова "без задръжки", че говорителят на Проди Джонатан Фоул се задоволи само да приветства продължаването на дебата за бъдещето и объркано каза, че "още е рано да направим точен анализ и коментар". В Европейския парламент също трябва да се чувстват особено възбудени най-малкото от факта, че точно германският канцлер не само че няма нищо против, но иска да се премахнат поставените бариери пред парламентарните бюджетни пълномощия и контролни функции. В Страсбург вече бяха свикнали с абсурда народните избраници да имат запазеното място само на зрители. Досега се практикуваше само едно - правителствени конференции без парламентаристи. Така бе и в Маастрихт, и в Амстердам, и в Ница. "Така министрите на своите срещи вече няма да правят каквото си искат", каза Елмар Брок от парламентарната фракция на християндемократите в Европарламента.
  Въпреки впечатлението за голяма изненада в предложението на Шрьодер има прагматичност и логика. По бъдещия модел на ЕС се спори и от една година насам тон на дискусията дава Берлин. Първо бе германският външен министър Йошка Фишер, който в една академична реч си представи Европа като федерация. Неотдавна германският президент Йоханес Рау говори по темата пред Европейския парламент. Сега канцлерът не остави никакви илюзии, че в Берлин наистина имат единна представа и наистина си го мислят. Обикновено опозицията навсякъде и винаги има алтернативно мнение. "Точно това е правилното", казаха в един глас представители от лагера на опозицията. Шрьодер обаче знае не само че има малко поддръжници сред колегите си в ЕС, но и че е сам в представите си. Реакцията от европейските столици бе в цялата емоционална гама - от сдържаност до нервност. Телеграфните агенции предадоха предимно сухи изявления от няколко изречения. Шведите, които в момента председателстват ЕС, насърчават дискусиите за бъдещето, но от Стокхолм припомнят, че са негативно настроени по принцип към плановете за федерация. Говорител на управляващите датски социалдемократи в Копенхаген нарече плановете на Шрьодер "нереалистични". Париж реагира изключително предпазливо. Говорител на външното министерство се ограничи само в това, че германският канцлер "дава нов принос в дебата". Франция в момента е твърде ангажирана със себе си заради предстоящите избори и предпочита да говори много за еврото и малко за политическата интеграция. За правителството в Лондон моментът е възможно най-неудобен. "Това е най-новата идея в рамките на дебатите за реформа в европейските институции - споделиха кратко оттам и припомниха, че премиерът Тони Блеър е за изграждането на съюз, който може да играе ролята на свръхсила, но без да се създават наднационални структури." Коментатори припомниха златната поговорка във Великобритания: "За това, за което не може да се говори, е по-добре да се мълчи." Точно това прави Тони Блеър, който вече даде ясен знак, че се оттегля от европейския дебат и има сериозна причина за това - темата е добре дошла за консерваторите заради предстоящите избори. Само преди дни той помоли белгийския си колега, който от месец юли поема председателството на ЕС, да говори по-тихо за представите си по европейската интеграция. В. "Дейли мейл" даже определи предложението на Шрьодер като "удар по Блеър". Във Виена донякъде приемат идеята, но само дотам, докъдето стигат австрийските представи за федерация, например създаването на камари. "Целта обаче не може да бъде европейска свръхдържава", каза австрийският канцлер Волфганг Шюсел. Тези реакции, независимо дали идват от близки до Шрьодер социалдемократически правителства или от консерватори или либерали, показват, че почти всички се ограничават в настоящото status quo. Целите на Берлин отчасти се споделят от по-малките страни като Белгия или Холандия. В Амстердам казаха, че идеята на Шрьодер е "дошла навреме и е добре премислена".
  "Изненадата" на Герхард Шрьодер показа, че Европа все още е много далеч от представата за "Обединени европейски щати". Твърде наивно е някой да е очаквал нещо друго. Темата "европейското правителство" обаче е на масата и далеч от тихия разговор "край камината". Предизвиканата дискусия поне напомня, както пише оксфордският учен Лари Сидентоп, дебата преди основаването на САЩ преди 200 години. Напомня и това, което твърде скоро трябва да се случи - разширяването. То трудно ще понесе козметичните промени от Ница и разпилените романтични представи за бъдещето на Европа.

Съвместна публикация
на в-к “Банкер” и
сп. ”Европа 2001”