Иинтервю "Европа"
В КУФАРЧЕТО С ДОКУМЕНТИ ВИНАГИ НОСЯ И НЕНАПИСАНИТЕ СИ СТИХОВЕ
Заместник министър-председателката на Република Македония Доста ДИМОВСКА пред списание "Европа 2001"

Доста Димовска е родена в с. Лазарополе. Учи филология и философия в Скопие. Активно участва в литературния живот, известна македонска поетеса. Участничка и зам.-председател на опозиционното движение ВМРО-ДПМН. В момента е пръв заместник министър-председател в правителството на Любчо Георгиевски.

- Г-жо Димовска, какво пречи да се кажат всичките истини, които се премълчават?

- В недемократичните общества казването на истината беше строго контролирано от партийната върхушка, от идеологическите комисии, фактически имаше монопол върху истината. Това противоречи на самата природа на истината. Хиляди интелектуалци, граждани бяха подложени на натиск, на репресии, на екскомуникация от обществото на демоничните комунистически пирамиди. Очаквам, че с демократизацията на постсоциалистическите държави хората няма да бъдат повече тероризирани заради това, че са казвали истината и че на прага на XXI век свободата на мисълта и на изричането ще бъдат защитени. Няма да има теми табу, индивидът ще има право на избор, ще има истина на изкуството, истина на науката, историческа истина.

- Какъв е вашият идеал за българо-македонските отношения? Докъде е приятелството?

- В миналото, в което за двете държави преобладаваше несвободата, в партийната държава, където имаше различни сфери на интереси и на международни подялби, се изгради Берлинската стена и между нашите две страни. Пропагандните идеологически машинарии създадоха много негативна енергия помежду ни, отдалечиха хората едни от други, а ние сме съседи и имаме много общи неща, които с нищо не ни разделят, но те бяха поставени да служат на отдалечаването ни. За мен е страшно, че едва след като започна демократизацията на нашата държава, започнах интензивно да се запознавам със съвременната българска поезия, да се радвам на поезията на една от най-големите съвременни поетеси Блага Димитрова, на поезията на Валентина Радинска. Чувствах се така, сякаш отварям портите на една църква и в тъмнината опипом разпознавам фреските и иконите. Омразата, която бе създадена от пропагандната машинария, беше така дозирана, че би могло направо да се каже, че това си беше една болест, която трябва внимателно с познаване и приятелство всекидневно стъпка по стъпка да се лекува. Като политик ще кажа, че през изминалите 9 години направихме много стъпки в полза на подобряване на нашите отношения и на голямо сближаване. Несъмнено най-голям напредък е направен по отношение на т. нар. езиков спор и подписване на спогодбата за сътрудничество. Затова най-много допринесоха демократичните промени на властта в двете държави.

- Лесно ли е да си поетеса вицепремиер. Защо ви наричат "Желязната лейди"?

- В Македония с избора на нашето правителство станаха много промени, които са отбелязани и подкрепени и от европейските институции. Само за седем месеца станаха много кадрови промени в структурите на властта и в държавната администрация, каквито не са ставали от 45-та година насам. И ако на изборите през 90-та година трябваше да станат промени в системата на Република Македония, се стигна просто до сриване на стария режим и неговата номенклатура. Като вицепремиер на правителството аз отговарям за кадровите промени и между другото затова ме наричат "Желязната лейди". Заниманието ми с поезия, макар и да не е така активно като в периода преди да вляза в политиката, за мен никога не е преставало. Постоянно чувам гласа на стиховете, които прииждат. Трябва да си призная, че на мен наистина ми е много тежко да си затварям ушите за този творчески порив. Но, от друга страна, моят свободен избор е занимаването ми с политика в този период, когато се създава македонската държава. Такава привилегия и удоволствие да се участва в най-голямото дело, в изкуството да създаваш собствената си държава не са дадени на всеки поет.

- В какво Македония вижда своя ресурс за държавността? Няма природни ресурси, няма голяма индустрия, на какво ще разчитате?

- Македония има много дълбоки исторически корени, така че стремежът за собствена държава не е от вчера. Само да ви подсетя за 100-годишната дейност и съществуване на ВМРО и борбата му за свободна и независима Македония. Основно условие за нашето управление е да се организира една държава на високо ниво. Това свое желание македонците го изразиха на референдума за независимост през 1991 г. Ние сме малка държава, но имаме непресъхващо духовно богатство, скромни природни ресурси, малка индустрия, но ясно изразена воля да устоим като модерна държава, в която максимално ще се трудим, за да приближи до европейските стандарти и да стане членка на европейското семейство. Нашата перспектива са мирът и добросъседството, отварянето на границите за свободно движение на хора, стоки и идеи, включването ни в обединена Европа.

- Вие сте причастна към литературата. Заниманието ви с политика и влизането във властта окончателно ли сложи край на литературното ви творчество. Мислите ли, че някога отново ще пишете?

- В такива интензивни исторически периоди, каквито се случват веднъж на 50 или 100 години, аз реших да вляза в политиката, да участвам във властта, тъй като това е най-директният начин да мога да влияя върху течението на нещата, в създаването и отстояването на македонската държава. Същевременно е необходимо крачка по крачка да се създадат условия за демократизация на институциите, за свободата на мисълта, изявленията и печата. Ние няма да позволим някой да бъде репресиран за това, че мисли по-различно, да бъде следен от полицията, да бъде подложен на тормоз. Всичко това аз съм го изпитала на гърба си, през изминалите осем години бях подложена на полицейски и на психологически натиск, на политически линч. Отговорност на всеки един от нас е такива неща да не се повтарят. Ще използвам участието си във властта, за да спомогна за максималната демократизация на Република Македония. А дали ще пиша отново някога, ще ви отговоря кратко: в моето куфарче със закони и документи винаги нося и ненаписаните си стихотворения.

- Кое е най-трудно за вас като жена при днешната ситуация на Балканите въобще и в самата Македония? Налага ли се да потискате емоциите, за да не влияят те на политическите ви решения?

- Като жена често пъти се вслушвам в себе си, в своята вътрешна тишина, която я чувам от дистанцията на всекидневните дребни неща. Вслушвам се в потиснатите си емоции и в опасността те да повлияят на някои политически решения, но занимаването ми с фисолофия ми помага да имам винаги оная философска дистанция, която прави възможно да рафинирам емоциите си и да ги обединявам с мислите. Това много ми помага да не се подвеждам лесно от всекидневието, да не вземам прибързани решения, които биха имали характер само на еднодневна политика. Що се отнася до богатството от емоции, то е потиснато от възхищението, от радостта и хубавината да създаваш собствена държава. Тази емоция е възвишена и толкова силна, че превъзхожда останалите.

- Напоследък се заговори, че дестабилизацията на Македония е била предварително запланувана от Милошевич. Мислите ли, че това е вярно. И ако е вярно, какво ви дава основание да мислите така?

- Аспирациите на СР Югославия и на нейния вожд Милошевич към Македония не са преставали през изминалите 9 години. Впрочем Милошевич воюва с всичките държави на Балканите, така че усилията на международната общност да възпре неговия държавен терор и да направи възможна демократизацията на СР Югославия са оправдани. На прага на XXI век в Косово се случва класическо етническо чистене, геноцид, депортация на албанците от техните домове. Целта на Милошевич е хуманитарната катастрофа да се пренесе в съседните държави с депортацията на албанците. В Република Македония има огромен брой депортирани лица от Косово, 13 процента от цялото население. Това представлява сериозна възможност за създаване на условия за междуетнически конфликти сред населението. Това е огромно натоварване на бюджета. Тъй като засега няма международна финансова помощ, нас ни очаква след много кратко време икономически колапс и социална експлозия. В същото време, докато не стане организирано прехвърляне на бежанците в трети страни и тяхното връщане след завършването на косовския конфликт, сериозна опасност представлява демографският дебаланс. Структурите, инсталирани от Милошевич в Македония, вложиха много труд и средства да организират антинатовските протести, чиято цел беше дестабилизацията на Македония, предизвикването на размирици и етнически конфликти. Но македонците и албанците показаха огромно търпение, достойнство, не се подадоха на провокациите, с което подкрепиха мира и стабилността на държавата.

- Какви са прогнозите ви за развитието на проблема? Вижда ли се вече светлина в края на тунела?

- Правителството на Македония и аз като неин член очакваме постигане на политически договор за косовския конфликт. Очакваме много от договора от групата на Г-8. Аз я виждам вече светлината в края на тунела. Убедена съм, че усилията на международната общност ще дадат плод и в съвсем близко бъдеще ще се стигне до подписване на мирния договор за Косово. Впрочем присъствието на НАТО в Република Македония е с такава функция. Надявам се, че агонията и трагедията на депортираните хора ще свършат със скорошното приключване на конфликта и те ще могат да се върнат по домовете си.

- Как според вас ще изглеждат Балканите след края на конфликта и какво ще бъде участието на България и Македония в следвоенното развитие на региона.

- Ние сме определени за нови отношения на Балканите, за изграждане на нов проспериращ балкански регион, където всичките държави и хора ще се чувстват безопасно и ще съхранят достойнството си. Интегрирани Балкани в обединена Европа, посветени на стремежа си към демократизация, правови държави, с отворени пазари, в които ще се почитат човешките права и свободи. Наши трайни интереси са добросъседските отношения с внасяне на позитивна енергия на всички нива на сътрудничество, с икономически, политически и културен обмен. Трябва да поощряваме интензивното изграждане на транспортни коридори и инфраструктури на балканските държави, което ще извади нашите икономики от изолацията. Със съгласуването на закони за свободна търговия и други видове търговски обмен ще създадем условия за икономически просперитет. Република Македония и Република България допринесоха за мира и стабилността в региона, за изработване на план за интеграция в Европейския съюз и НАТО и особено след завършването на войната ще се включим активно в реализацията на т. нар. "План Маршал" за икономическо обновяване на региона.

- Какви са личните мечти на Доста Димовска?

- Моите лични мечти са свързани с моята посветеност на идеалите на ВМРО. Аз съм щастлива, че голяма част от тях днес са реалност. А останалите ми мечти са свързани със ситни малки неща, които правят всеки обикновен човек щастлив. В момента моята лична мечта е в този тежък период да мога да прекарам поне един ден в най-хубавото село на Балканите Лазарополе, цял ден да мириша тревите, да докосвам стволовете на високите дъбове и да гледам безкрайната небесна синева.

Екип на списание "Европа 2001"