Досие
КАК МАФИЯТА ИЗПРЕВАРИ ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
Евгени КОЛЕВ

Мафиоти от цял свят са си поделили Стария континент, изненадващо съобщи на 29 март в. "Сънди таймс". Срещата на босовете, според източник на вестника от Интерпол, се състояла през 1994 г. във френския град Боне. В мафиотския "съмит" участвали кръстници от италианския, руския, колумбийския, китайския и японския престъпен свят. Договорено е сътрудничество и избягване на кръвопролитията за подялба на територии. На срещата Русия е представяна от Вячеслав Иванков - Япончик, арестуван месеци по-късно в САЩ и осъден на 10 години за рекет. След срещата на върха мафиотските босове имали още две срещи, твърди "Сънди таймс". 500 млрд. долара годишна печалба има световната мафия, твърди Интерпол. След подялбата на Европа може да се очаква още по-голям ръст на мръсните доходи.

Над скъпия квартал се спуска нежно испанската нощ. Пред кокетната къща във викториански стил спира бяло БМВ. Мъжът в него е в безупречен вечерен костюм, с небрежно разхлабена вратовръзка. Лека досада на човек, захвърлил скучен светски ангажимент, е изписана на лицето му. От устата му виси незапалена цигара. На китката блести златен часовник. Тънка златна халка просветва на малкия пръст на дясната му ръка. С привичен жест мъжът протяга ръка към дистанционното на гаража.

Автоматичните откоси разцепват тишината. Върху вратите на бялото БМВ зейват грозни черни дупки. По асфалта се посипват парченца стъкло. Мъжът неестествено се гърчи под дъжда от куршуми. Изстрелите заглушават краткия сподавен вик.

Внезапно всичко утихва. Двама мъже безшумно се приближават до колата. Предното стъкло е опръскано с кръв. Елегантният мъж вече не изглежда толкова уверен. Вечерният костюм е разкъсан от куршумите. Сред стичащата се кръв златният часовник не блести предизвикателно.

Един от мъжете небрежно отваря вратата. С тренирано движение измъква тялото и го хвърля на асфалта. Вади пистолет. Опира го в тила на мъжа и стреля.

След половин час околността е осветена от полицейски лампи и прожектори. Нервно пролайват сирените на пристигащи и тръгващи коли. Вятърът безучастно поклаща жълтата лента "POLICE".

Тялото вече е откарано в градската морга. А полицейският инспектор все още дава объркани обяснения пред десетките камери и микрофони. Убийството е с цел грабеж, коментира той.

Сигурно сам не си вярва.

Въпреки кървавата каша наблюдателен репортер е забелязал златния блясък на китката на мъртвеца. Грабители не биха пропуснали такова нещо, мисли си той, надушвайки сензацията. И вече вижда огромните заглавия "Нова вендета на мафията" или "Терористичен акт разтърси малко градче". И своето име под тях. Дали са сицилианците, си мисли репортерът. А може би ЕТА...

В същото време възрастен патоанатом подготвя зловещия си инструментариум и се чуди какво ли означава странната татуировка на трупа - голяма църква с четири купола, оплетена в бодлива тел. И три букви - СЭР. През дългата си кариера лекарят е виждал много трупове. И много татуировки. Но тази...

Той не може да знае, че загадъчната рисунка е направена отдавна, на хиляди километри от тихото испанско градче. В онези далечни години елегантният мъж дори не е подозирал, че един ден ще носи името, вписано сега в паспорта му. И в полицейския протокол за смъртта. Само мечтаел някога да има бяло БМВ, хубав костюм, злато и пари. Страшно много пари.

Една ледено студена сибирска вечер, след 15-часова работа на каменната кариера, в опушената лагерна барака той заслужено е получил татуировката, учудила испанеца. Рисунката се полага само след 5 години в лагерите. Всеки купол на църквата означава една присъда. И дълги дни работа в каменоломната. И дълги нощи, когато в играта на карти залогът е нечий живот. А заветните букви "СЭР", бавно покриващи се сега с морави трупни петна, са жизненото кредо на мъртвия - "Свобода - это рай!"...

Нашествието на "новите" европейци

В най-скъпите курорти на Лазурния бряг, Испанската Ривиера, на Канарските острови често се чува славянска реч. Това не са онези плахи, зле облечени туристи от Изтока, които преди десетина години с мъка успяваха да прескочат желязната завеса, за да видят с очите си западния рай. И брояха дребните си стотинки, за да купят някой сувенир на роднините.

Не са и високообразованите, гладни, изтормозени източноевропейски гастарбайтери, втурнали се след падането на Стената към същия този рай с надежда за по-добър живот. Тези са горди, самоуверени, амбициозни, елегантни, богати. Карат скъпи коли. Обличат се при световно известни дизайнери. Носят много злато по ръцете и яките си вратове. Ходят поне с един бодигард. И куфарчета, пълни с валута. Инвестират, играят на борсата, влагат милионите си в произведения на изкуството. Плащат винаги в брой. Красивите им съпруги или любовници не работят. Само харчат парите на мъжете си. Децата им учат в престижни колежи.

Те са руснаци, поляци, българи, албанци, сърби. Срещат се чеченци, грузинци, арменци. Пред тях законите на Стара Европа са безсилни. Те са новата напаст. Може би по-опасна от страшния някога комунизъм.

Тези хора са отрекли миналото си. На дребни престъпници. На партийни апаратчици. На агенти на службите за сигурност. Започнали от дребна търговия - крадени вещи, антики, стратегически суровини, секретна информация - днес те търгуват с акции и петрол. Изпрали мръсните си пари и се занимават с легален бизнес. Други предпочитат сигурните занаяти - трафик на наркотици, хора, контрабанда с оръжие, крадени автомобили, проституция, рекет, хазарт.

В сравнение с тях добрата стара италианска мафия изглежда като скаутска дружинка. При "новите европейци" няма правила. Няма "закони на честта", няма фамилии, няма кръстници. Те служат на този, който плаща по-добре. Днес на един, утре на друг. Понякога на двама едновременно. Когато се наложи - убиват. Без да мислят. С много жестокост. С кръв и пот са постигнали своя рай и не искат да го изгубят. Често ги настига куршум. На конкуренти. Или на приятели. В този бизнес думата "приятел" е празен звук.

Отвличането на Стара Европа

Докато в Брюксел и Страсбург евроатлантически и европейски чиновници умуват кои от бившите соцстрани да влязат първи в Европа, кои да останат за втората вълна, дали да има сива зона, престъпният свят отдавна започна процеса на подземната евроинтеграция.

Процес, регламентиран от интересите към огромните пазари на Изтока - жадни за дрога, крадени скъпи коли, контрабандни стоки. Заради свежата евтина женска плът. Заради непретенциозната за цената, но добре обучена "работна ръка" на бившите соцстрани - бойци, преминали през ада на Афганистан, продажни офицери от спецслужбите на комунистическите режими, просто наемници. Някогашни партийни величия от среден мащаб, успели овреме да отмъкнат достатъчно. Отчаяно търсещи реализация за своите пари.

Докато официална Европа се страхуваше от работната ръка на Изтока, подземна Европа й се радваше. На другата работна ръка.

Полицията на Стария континент се видя в чудо от наплива на мафиоти от всякакъв ранг. Явно визовите бариери са само за бедните източноевропейски студенти, млади специалисти или просто туристи. За престъпниците бариери няма.

И тук сме дали нещо на света

Полицията след дълго наблюдение обгражда луксозна къща в предградията на Йоханесбург, ЮАР. Отвреме-навреме в двора й излизат различни мъже. Служител на закона, облечен като уличен чистач, се приближава на десетина метра. Установява, че те не говорят английски, нито африкаанс. Езикът им е странен. И много често повтарят една дума, неразбираема за полицая, звучаща ту нервно, ту ласкаво - думата "майката".

След като имат достатъчно улики, южноафриканските полицаи щурмуват къщата. При светкавичната акция са задържани българите Иван Праматаров и Илиян Петков. Те ръководят нашенска банда за кражби на скъпи автомобили в ЮАР. Предпочитана марка - "Нисан". Луксозни коли за 1,5 милиона ранда са похитили нашите момчета, установява проверката. Двамата са отведени в строго охраняван затвор. Заедно с тях през декември м. г. зад решетките попада и бандата им - 11 българи на възраст от 18 до 32 години. 14 коли, авточасти, брилянти и фалшиви документи иззема полицията от българчетата.

Една кротка южноафриканска утрин от вътрешната страна на металната врата към пазача в строго охранявания затвор се приближават двама усмихнати симпатични мъже. Показват полицейските си значки и отегчено обясняват, че пак трябва да водят някакъв задържан на разпит.

Охраната разбиращо кима и отключва вратата. На улицата двете ченгета Праматаров и Петков теглят по една българска на тъпата охрана и поемат в неизвестността...

Двамата са сред десетте най-издирвани бандити в Южноафриканската република, твърди йоханесбургският в. "Ситизън".

По-плахите автокрадци не отидоха толкова далеч. Те намериха реализация на свободната си професия в вропа.

Те влязоха първи в свободния свят.

Българските специалисти по луксозни моторни превозни средства. Или разговорно - автоджамбазите. Системата е перфектна. Наистина в началния етап нашенци малко се дърпат за територии. Стига се до разправа с непокорните. Но като истински бизнесмени, следвайки примера на "децата на лейтенант Шмидт", българските кланове разпарцелират Европа, Чехия, Австрия, Италия. За свободни зони са определени Испания и Германия.

И на Изток потеглят колони мерцедеси, БМВ-та, аудита, фиати. От обикновената кражба до договарянето със собственика на "откраднатото" возило се простира арсеналът на бизнесмените. При втория метод, определян като по-безопасен и цивилизован, собственикът получава определена дребна сума на ръка, автоджамбазинът си тръгва с лъскавата лимузина. Седмица по-късно колата се обявява за открадната, джамбазинът я продава с огромна печалба някъде в Дивия изток. А "окраденият" европеец си прибира парите от застраховката.

Българите подаряват на Европа уникална нова технология за автокражби. Определената кола се разбива в тъмната част от денонощието. От нея се сваля всичко, което може - гуми, фарове, стъкла, седалки. И докато собственикът се кахъри над оглозгания скелет на возилото си, при него идва нашият човек. Съчувствайки, той му предлага да купи безполезните останки. Цената е примамлива. След като сделката е реализирана, ловкият българин си сглобява колата и поема към родината.

В България има стройна система за регистрация на крадени коли. Сумите са огромни и с тях се купуват документи, фактури, митничари и полицаи.

Бизнесът върви, проблеми няма. Автомафията ни в странство роди дори нашенски мафиотски кръстници. Иво Карамански, който напоследък се отдаде на музиката, с умиление си спомня за годините, прекарани в Чехия. Години, години... Но светът не спира. И изобретателните българи се отдадоха на още по-доходни занимания.

Всичко, което може да се продаде

На 22 септември 1995 г. българката Елена Гурчева, на 20 години, ражда момиченце в солунската частна клиника "Рея". Детето е хубаво и здраво. Собственик на клиниката е гъркът д-р Катрацотис. Той полага особени грижи за майката и нейната дъщеричка. И има защо. Малко след раждането докторът и българката са задържани от гръцката полиция в момент на преговори за продажбата на невръстното момиченце. За 1 милион драхми. В клиниката са открити документи за още 4 случая на незаконно осиновяване на новородени българчета. Зад този евфемизъм се крие търговия с деца.

20 българи са разобличени в участие в този бизнес. Южната ни съседка екстрадира 14 от тях. Но бройката е много по-голяма, подозират полицаи.

В бизнеса с новородени като правило участват майката (най-често българка от ромски или турски произход), лекарят в някоя от многобройните в Гърция частни клиники, друга нашенка с емигрантски стаж при съседите и добър адвокат. Клиниката поема разходите по раждането. Сумата от няколко милиона драхми, която получава родилката, се вдига, ако детето е бяло момченце.

И проституцията в Западна Европа е територия на източноевропейски групировки. Полша, Чехия, Унгария, Австрия, Италия, Испания... Това са новите европейски маршрути на платената любов. Навсякъде по пиаците може да се чуе и българска реч. Професионалният път на нашите момичета е различен. Съдбата - също. От елитни компаньонки до магистрални проститутки. Доброволно избрали древната професия или насилствено отвлечени и принудени да проституират. Върнали се в България с някоя и друга припечелена марка. Или в оловен ковчег.

Цената на едно "качествено" момиче може да достигне до 8 хиляди долара. Предпочитаната от търговците на плът възраст е 18 - 20 години, като напоследък долната граница застрашително пада под 16 г.

През 1997 г. наши антимафиоти задържаха сводниците Станислав Златански на 21 години и 25-годишния Ангел Георгиев.

25-годишната С. Х. се е прибрала в Пловдив. Мисли, че берлинският кошмар е свършил и ще може да започне живота си наново. Само преди месец тя е избягала от квартирата в Берлин. Не издържала всекидневните сеанси с по 7 - 8 клиенти на ден. Без почивка. А сега Станислав и Ангел я викат в квартира в Стария град. Показват нейни снимки от берлинския период. С клиенти. В доста гадни пози. Разполагат и с хардпорно на видеокасети. В главната роля - С. Искат й 1500 марки, за да не стигнат произведенията до нейните близки. Или да започне отново да изпълнява "поръчки". В този момент в апартамента нахълтват мъже с качулки, маскировъчни дрехи и автомати. Сводниците изнудвачи са проснати по очи на земята. Щракват белезници. Прокуратурата образува предварително производство за насилствено скланяне към проституция и изнудване.

Присъда все още няма.

През октомври 1997 г. по чешко-германската граница са разбити 11 бардака, 50 проститутки и 20 сводници - българи - залавят полицаите. В най-мащабната операция срещу търговците на плът в Чехия за последните години, наречена "Удар", участват и български антимафиоти.

Металотърсач и стари дантели

Човекът бавно залепва последното парче от съда. Оглежда го. Така вече ясно се вижда образът на богинята Нике в квадрига - колесница, теглена от четири коня. Сега само трябва да чака посредниците. Уговорили са се за 50 хил. долара. Имало оферта от някакъв чужденец."Ха - мисли си човекът, - 50 хиляди зелени за един грънец. И това ако не е удар."

Веднага отваря на позвъняването. На вратата стоят няколко мъже. Те показват служебните си карти. И миражът за купчината долари изчезва. Човекът честно признава, че е купил античния съд от непознати за няколко хиляди марки. Не знаел, че е краден. И разбира се, "доброволно" го предава в полза на държавата.

Така приключва одисеята на откраднатия на 8 октомври 1994 г. от Ловешкия музей уникален червенофигурен кратер, датиращ от VI в. пр. н. е. Съдът се смята за един от най-красивите, откриван по нашите земи. От изчезването му до днес той е преминал през ръцете на поне 15 прекупвачи.

Не е изнесен от страната само заради затегнатия режим в западните музеи, нумизматични къщи и дори при колекционери. Все по-често на Запад искат сертификат за произход на антиките. И крадени вещи не купуват.

Центровете на търговия с български антики са Виена, Мюнхен и Франкфурт. Монети, съдове, статуетки от некрополите, икони се ценят високо от колекционерите. Наистина цените през последните години са паднали чувствително, но все пак продажбата на антики гарантира сигурни печалби.

Иманяри, въоръжени със съвременна техника, прекопават родината. Всичко по-ценно се изравя и се готви за износ. Археологически ценности, които не подлежат на продажба - основи на сгради, мозайки, фрески, се унищожават в бързината от иманярите. Нерядко наши крадци изпълняват в музеите ни поръчкови удари за чуждестранен клиент. Така от България изчезват изключителни съкровища. Антимафиотите напоследък имат значителни успехи в пресичането на износа на културно-исторически ценности от страната. Факт са няколкото изложби на антични предмети, върнати от НСБОП на Националния исторически музей.

В страни от вниманието на спецслужбите и обществото остава износът на "стари дантели". От 1993 г. насам от България са изнесени поне 50 ТИР-а, пълни с етнографски експонати - мебели, носии, съдове, други битови предмети. Западен колекционер плаща до 400 долара за стара ютия на въглища, оригинална българска носия достига до 4000 долара.

Продължението следва...

Из цяла Европа спокойно се разхождат гангстери. Българи, руснаци, поляци, грузинци. Купуват, продават, крадат, убиват. Техните босове прибират парите. Инвестират. Старите мафиотски групировки с уважение гледат на източните си братя. Конкуренцията е голяма, но се оказва, че под слънцето има място за всички. А който мъти водата, получава куршум.

Бандитите изпревариха евроинтеграционните процеси между Стара и Нова Европа. Част от неосъщественото обединение е и съвместната дейност на полицейските служби на континента. Боричканията за лидерство все още са пречка за институционализирането на Европол. А бандитите не чакат. Те усъвършенстват своята система. Оплитат в паяжината си политици, бизнесмени, държавни чиновници. Старата мафия има опит в корумпирането на високопоставени лица. Но и техните източни приятели показват, че са добри ученици. И когато те надминат учителите си, мафията ще превземе континента.

Обединената европейска престъпност е млада и с широки възгледи. Тя още не е обзавела свой дом. Има "офиси" из цяла Европа - от Москва до Лондон. Но сигурно един ден освен официалната евростолица Страсбург Старият континент ще се сдобие и с престъпната си. Българите имат свое място в черната хроника на света. "Българи ли? Тези, които стреляха по папата, нарязаха "Джокондата" и откраднаха трупа на Чаплин!" Наши сънародници продължават да поддържат огънчето на съмнението живо. Проституция, трафик на хора, наркотици, търговия с антики, оръжие, фалшиви долари и марки... Тук-там българи търкат наровете в затворите на Европа. Българи с доказани престъпления, пуснати с прокурорска заповед от арестите в България. Преди да щурмуваме законно Европа, може би трябва да си върнем престъпниците. За да е мирно европейското село. А не да гледаме как по света ловят български престъпници и да викаме "Бравос, имали сили - хванали ги"... При мащабна спецоперация на полицията в южногерманската провинция Райнланд-Пфалц бе разбита международна мрежа за пласиране на фалшиви пари и търговия с паспорти, шофьорски свидетелства, кредитни карти, съобщи ИТАР-ТАСС на 29 март т. г. В групата от 35 заподозрени има българи, руснаци и други източноевропейци, информирали полицаи. В средата на 1997 г. в Южна Германия са засечени 600 фалшиви банкноти по 100 марки. Фалшификатите са внасяни нелегално в Райнланд-Пфалц, а оттам разпространявани в Испания, Норвегия, Франция, Испания, Русия и Прибалтийските републики. Полицията отказа да съобщи имената на задържаните българи.

* * *

Изброяването може да продължи до безкрайност. Имена, дати, факти. В тази най-нова история на българската следа в съвременната европейска престъпност продължението, за жалост, все още следва...