Градове
БАРСЕЛОНА - МАГИЯ И МОДЕРНИЗЪМ
Барселона, Ивайло ХАРАЛАМПИЕВ,
специално за "Европа 2001"

Барселона не може да се оплаче от липса на комплименти. Суперлативите за столицата на испанската област Каталония не секват. Мнозина от гостите на града се кълнат, че Барселона е най-красивото местенце, което някога са виждали. Барселона е и един от героите в грандиозната историческа препирня със столицата Мадрид. Съдбата, изглежда, е отредила на първите два града на Иберийския полуостров вечна борба за протагонизъм и преимущество в спектакъл, досущ напомнящ враждата между Монтеки и Капулети. Звездите обаче са се погрижили да има и известно равновесие в сценария. Мадрид по закон е столица на цяла Испания, но Барселона още пази скрити козове. Каталонската столица се слави като много по-модерен и европейски град. Всички премиери в Испания - на спектакли, компании, хотелски и ресторантьорски вериги, почти неизменно стартират от Барселона. Институциите на най-високо ниво подклаждат враждата, но и простосмъртните не свалят гарда. Каталонските избраници и известни люде предпочитат да говорят на местния език, а преподаваната в училищата история, според защитниците на идеята за единна Испания, е силно изопачена. Каталонците имат и много важна поддържаща роля в големия политически спектакъл на Иберийския полуостров. Те са малцинството, необходимо на всяко следващо правителство за сформирането на стабилен кабинет. Те много добре го знаят и често използват балансиращата си роля, за да дърпат конците на централното правителство по важни въпроси. Крал Хуан Карлос прави всичко възможно добре да изиграе ролята си на умиротворител. Като невероятно добър тактически ход бе определена сватбата на инфантата Кристина миналата есен. След като първородната щерка на кралското семейство се венча в Севиля, втората принцеса каза "Да" в Барселона. Каталонците не скриха гордостта си, че домакинстват на подобно събитие, и за известно време заровиха томахавката на войната. Няма съмнение, че сватбата на века, за каквато се смята тази на престолонаследника на кралството принц Фелипе, ще бъде стегната в столицата Мадрид. Така трите най-големи града на полуострова ще влязат в своеобразен клуб на седалищата на кралските сватби в Испания.

Каталонците са прочути с неизменно добрия си нюх в бизнесделата, но също като иноватори, артисти и дизайнери. Каквото и да се каже обаче за каталонската столица, една думичка маркира съдбините на града и представите на земляци и чуждоземци - магия. Трудноописуема е атмосферата тук. Мнозина ще я припишат на приказното дуенде, в което се побират и древните легенди, и приказките, и светлините, и сенките на Барселона.

Дори и по отношение на първите дихания на града няма единодушие. Според едни, основите били поставени от картагенците, според други - от самия Зевс. Беловласи учени и историци с хъс бранят хипотезите си, но признават, че, във всеки случай, историята по тези земи започва да се пише преди повече от 4000 г. Още в древността средиземноморското пристанище се превръща в проспериращо търговско средище. Барселона расте и през средните векове, но свой апогей достига през ХIХ в. Престижът на града е защитен с организацията на две световни изложения - през 1888 г. и през 1929 г. Така Графският град, както наричат още Барселона, си извоюва прозвището "Пионер в модернизма". Следващите години, и най-вече началото на ХХ в., още повече разнасят славата на града и увеличават самочувствието на и без това гордите каталонци. Със своите три милиона Барселона отказва да мери мегдан с грамадните мегаполиси. Ликът на града е съвършена комбинация от вековни следи и модерни ветрове.

Сред най-известните забележителности е Готическият квартал. В него пък първа цигулка свири катедралата, изваяна сякаш от фина дантела. На няколко крачки от внушителната й фасада е Кралският площад - ансамбъл от антични сгради с каменни лица. Испанското и каталонското знамена се веят на покрива на общината, настанена в средновековен дворец. В малка уличка е известният готически мост, който веднага пренася във Венеция. На прочутата улица "Монткада", в двореца "Агилар", е нареден музеят "Пикасо". Отворил врати през 1963 г., по-късно той е разширен от семейството на художника. По улицата се редят още няколко дворци, преди да се стигне до църквата "Санта Мария дел Мар". Според специалистите, тя е най-съвършеното готическо творение в цяла Каталония.

Място, което никой посетител на Барселона не може да пропусне, са легендарните "рамбли". Така наричат улиците, водещи от морския бряг до центъра. Някога те били в края на града, но отдавна са се простили с ролята си на бариера. През ХVIII в. Барселона толкова се разраснала, че някогашните ограждения се превърнали в място за разходка, което днес има световна слава. И като всеки галеник на съдбата, трудно е да се обясни защо на рамблите се придава чак такова значение. Те са обсипани с цветарници, будки за вестници и всевъзможни туристически джунджурии и залъгалки, кафенета и сладкарници, дюкянчета и магазинчета на шарлатани и амбулантни търговци. Рамблите тръгват от фонтана Каналетас. Според легендата, който пие от водата му, ще се завърне отново в Барселона. За една от множеството рамбли великият поет Федерико Гарсия Лорка в миг на вдъхновение написал: "Това е единствената улица в света, която бих искал никога да не свършва." Тук е и Театърът-Лицей - най-емблематичният културен център на града. Зла орис тегне над сградата, според специалистите по свръхестественото. На мястото имало манастир, който изгорял през 1835 г. Издигнатият по-късно Лицей първоначално бил средище за забавления за обикновените хора, но постепенно висшите прослойки на обществото го превърнали в своя запазена територия. Така всенародните карнавали и балове останали само спомен, а богаташите се сдобивали с частни ложи. Съвсем скоро, след прощъпалника си през 1861 г., Лицеят преживял първия пожар в краткото си житие. Последвало и голямо наводнение. Тогава се зашушукало, че става въпрос за някаква вендета от отвъдното. Някогашните монаси всъщност били погребвани под седалките на Лицея. Според легендата, още след първия пожар някой намерил бележка, на която пишело: "Аз съм бухал и летя сам. Ако пак го построите, пак ще го изгоря." Злата магия била позабравена, но ето че само преди четири години Барселона изпадна в траур - Лицеят отново пламна, а щетите бяха непоправими.

Морският булевард се гордее със статуята на Колумб. След откриването на Новия свят великият мореплавател се явил в Барселона, за да уведоми католическите крале за богатствата, които далечните земи криели. Паметникът е издигнат за първото от двете световни изложения, на които Барселона е домакин. Модерното пристанище днес е сред най-шикозните райони на каталунската столица, оглеждаща се във водната шир. Всички са единодушни, че Олимпийските игри от 1992 г. са златният ключ за отварянето на града към света. Благодарение на игрите, днес Барселона е много по-известна в световен мащаб, отколкото Мадрид.

От площад "Каталония" - невралгично място за града, тръгват булевардите "Рамбла да Каталония" и "Пасео де Грасия". На двете улици са се побрали доста от най-модернистичните сгради в Барселона. Стил, изисканост и фантазия характеризират мястото. Тук са двете най-прочути къщи, изчудотворени от националния герой Антонио Гауди - сградите "Батло" и "Ла Педрера", достойни и за най-приказните пейзажи на детските писатели. Построени в началото на века, те са обекти с национален интерес, а през 1984 г. ЮНЕСКО записа в регистрите си "Ла Педрера". Невъобразими са архитектурните форми и дизайнерските аксесоари, накацали по фасадите.

Кулминация на фантазиите на Гауди е паркът "Гуел". Богаташът Гуел замислял градини английски тип, в които да бъдат построени 60 еднофамилни жилища. Идеята пропаднала и в крайна сметка били вдигнати само две къщи, в една от които е живял Антонио Гауди. Архитектът постига примамлив коктейл от скулптурни движения, мраморни елементи и разноцветни плочици. Има обаче една постройка в Барселона, обречена, изглежда, да бъде вечен символ не само на модернизма, но и на приказната слава на града. Няма кой да се мери по популярност в цяла Каталония, че дори и в Испания, с незавършената катедрала "Саграда фамилия". Вече 115 г. храмът чака да бъде построен докрай, но това надали скоро ще се случи. Мнозина са на мнение, че, ако катедралата бъде завършена, енигматичната й сила ще се изпари. Гауди поема проекта през 1883 г. Според плановете му, трябвало да има петкорабна базилика, обградена от 18 кули по 107 м. Гауди доживява да зърне само една от днешните четири кули на централната фасада. Той умира през 1926 г. Трамвай блъсва 74-годишния архитект. Гражданската война прекъсва строежа през 1936 г. Работите са подновени през 1952 г. по проектите на майстора архитект. И сега кранове и строителни материали могат да се видят, редом с построената вече част от катедралата. Те обаче не успяват да развалят магията на архитектурната дантела. Приближаването към катедралата с нищо не подсказва за подготвящото се зрелище. "Саграда фамилия" изскача, сякаш от небитието, и спира дъха. Като пристигнал от друг свят пришълец я описва Федерико Фелини. Гарсия Лорка пък толкова се изплашил от гледката, че веднага избягал. След залез слънце катедралата е още по-зашеметяваща - светлините и сенките я обличат в допълнителна мистерия и я превръщат в осветен призрак. Според специалистите, религиозната архитектура не помни по-грандиозен проект от времето на катедралата на Флоренция и храма "Св. Петър" във Ватикана. Биографите на Антонио Гауди настояват, че той е бил член на масонската ложа. Не един и два са символите на масонството, закодирани в построеното от него.

Два хълма - Монтлюк и Тибидабо, със своите паркове гарантират екологичната атрактивност на Барселона. Екзотичните им средиземноморски градини са белите дробове на Графския град. На Монтлюк е и Олимпийското градче. "Испанското селище" пък е нещо като българския "Етър" - синтез на традициите и обичаите на целия Иберийски полуостров. Сред най-забележителните сгради на хълма е националният дворец, издигнат за Второто световно изложение през 1929 г. Пет години по-късно Дворецът вече е национален музей на музиката и изкуствата, побрал безценни колекции от римско, готическо и възрожденско изкуство.

Няколко интересни открития са записани в историята на Барселона. Първата банка се пръкнала тук още през 1401 г. Дори и кралят нямал право да слага ръка на скътаните в сейфовете пари, дори и да са внесени там от предател. Франческ Салва пък измисля телеграфа 59 г. преди Морз, но не го патентова и така пропуска шанса да намери достойно място в съвременната история. Същата съдба спохожда и откривателите на първата подводница в света през 1858 г. Пак поради липса на далновидност подводното возило не е записано в аналите на революционните машинарии. Според легендата, и стъклото било открито в Барселона. Мореплаватели се върнали в града, когато крепостните врати вече били затворени. Останали на плажа и запалили огън, за да се стоплят. На другата сутрин пясъкът се бил превърнал в белезникава маса.

Без съмнение, сред гордостта на Барселона е и местният футболен клуб - един от най-титулованите в света. И ако Мадрид и Барселона се борят за преимущество в институционален план, то "Реал" (Мадрид) и "Барса" открай време се опитват да си вкарват повече голове на терена. А в съвременната история на "Барса" със златни букви е записано и името на българина Христо Стоичков. Смятан от едни за "черната овца" на клуба, от други - за безспорен герой номер едно, но признат и от двете течения за майстор с левия крак и един от главните виновници за успехите на "Барса" в последните години.

След скандала и напускането на клуба медиите бяха учудващо единодушни - отива си една легенда. Съотборниците на Христо и обикновените испанци защитиха българския талант и го изпратиха като истинска звезда.

Барселона остава една от емблемите на Испания и доказателство, че каквото и да сторят отвъд границите на Европа, Старият континент си остава люлка на модернизма и мост между миналото и бъдещето. А Барселона може и много да се променя, но едва ли някога ще се раздели с качеството, което най-добре я характеризира - магията.