Бъдеще
ПЕТИЛЕТКА НА ВЪЛНУВАЩИ ОЧАКВАНИЯ
Чайка ХРИСТОВА

Въпреки споровете и проблемите в Европейската общност, по всичко изглежда, че в началото на следващата година ще са ясни първите страни, които ще поставят основите на Икономическия и монетарен съюз, което значи и на единната европейска валута - еврото. Според направеното от Ройтер в средата на август проучване независими икономисти смятат, че с най-големи шансове да бъдат сред първите са Австрия, Белгия, Люксембург, Холандия, Германия и Франция. Изгледите за Ирландия, Финландия, Португалия и Испания са добри според над 90% от запитаните. Италия събира гласовете на 64% от икономистите, докато три месеца преди това едва 14% допускаха тя да е сред основателките на съюза. По-малко от 3% от експертите вярват, че Швеция, Дания, Гърция и Великобритания ще са в списъка. Икономистите не са имали предвид само икономическото състояние на страните, но августовските им прогнози за стойностите на четирите критерия на Маастрихт са: бюджетен дефицит 3% от БВП, 60% дълг към БВП, 2,72% инфлация и 8,23% дългосрочна лихва. Петият критерий - стабилността на националната валута - на практика се определя от членството в европейския валутен механизъм през последните 2 години; само Гърция, Швеция и Великобритания не отговарят на него. Единствено за Финландия и Люксембург прогнозите са, че ще изпълнят всичките 5 критерия до края на 1997 г.

Ако се доверим на тези прогнози, от 6 до 10 европейски страни ще започнат втората година от новото хилядолетие без национални валути. По това време българският лев ще е преполовил шестата си година на стабилност, фиксиран към изчезващата германска марка (разбира се, ако волята на управляващите България е издържала изпитанията и не се е огънала под натиска на различни от националния интереси). И според записаното в закона левът ще започне да мери стойността си с еврото. Тогава България ще е сред малкото страни, отговарящи на критериите от Маастрихт, твърдят вярващите в панацеята на валутния борд. И вече виждат наредени евро банкноти в собствените си портфейли. Въвеждането на борда ни отдалечава с 6-8 години от присъединяване към европейското семейство, мърморят черногледите, парени от кашата на последните 7-8 години.

Реалността, разбира се, ще е много по-сложна от горните две съждения. Първо самият Европейски съюз ще трябва да премине през няколко кръга на институционални и чисто икономически преобразования и пренастройки към новите условия. И ще бъде нещо много по-различно от сегашната общност. Защото икономиките на първите 6 (или 10) държави след пет години ще бъдат почти хомогенно цяло с размити национални характеристики. Движението на хора, капитали, стоки и услуги няма да среща никакви бариери, освен езиковата (която отдавна не е проблем в общността). Останалите от сегашните 15 членки на Европейския съюз малко ще се различават от ядрото на първите и ще са в една или друга степен на готовност да се присъединят към тях. Отличниците отсам Берлинската стена ще се готвят за финалната права на преговорите за присъединяване.

Втората сложност ще зависи от процесите вътре в българската икономика. Ако преструктурирането й напредне с достатъчно бързи темпове, ако узряването й за пазарните закони е задоволително, българският икономически цикъл до голяма степен ще се влияе от този на икономиките, с които е свързана. В момента 40% от външнотърговския стокооборот на България е със Западна Европа и почти 40% - с Централна и Източна. С проспериращата американска икономика ни свърза преди всичко, и то косвено, доларовото изражение на външния дълг на страната и доларовия внос на основните енергоносители и суровини за икономиката. КОето в момента съвсем не е благоприятен фактор. Ако теглим чертата, фактът, че левът ще се върже за единната валута, а валутният резерв в БНБ ще бъде номиниран в евро, сам по себе си няма да носи кой знае какви дивиденти. Чисто финансовият му еквивалент ще е равен на спестеното от курсови разлики и маржове в търговията на България с 6-те (или 10-те) основателки на валутния съюз - колкото по-голям е стокообменът ни с тях, толкова повече ще си спести външната ни търговия. Но това се прости аритметични изгоди, а и баба знае, че от икономии на джобни пари никой не е забогатял.

Ефектът на влиянието на новите икономически отношения в Европейския съюз върху българската икономика може да бъде засилени9и умножен единствено ако тя стабилно влезе в цикъл на растеж. И най-оптимистичните прогнози, основаващи се на безметежно развитие на структурната реформа, предричат ръст на брутния вътрешен продукт над 1-2% едва след 2002 г. А моето журналистическо и непредставително проучване сред икономисти и финансисти не можа да намери нито един експерт, обмислял поне на едро влиянието на подготвяния нов европейски монетарен ред върху родната икономика. За разлика и от най-малките компании в същата тази Европа, които вече имат не само проекти и планове, но и няколко варианта изчисления за възможностите и трудностите, които този нов ред ще им стовари върху главата (опростенчески казано, единната валута за европейските икономики ще им а ефектът на валутния борд за нашата, макар и с по-малка сила на шока).

Защото съвсем не е достатъчно да докараме бюджетния дефицит до средно европейско ниво - това бордът ще ни принуди да постигнем, макар и за сметка на затворените училища и болници, на свито под физическото оцеляване потребление, на умножените безработни. Ръстът в производството обаче може да бъде провокиран най-напред от потребителско търсене вътре в страната. И от производство на стоки и услуги за износ, чиято конкурентоспособност не се основава единствено на мизерното заплащане на труда на българина. Рестрикциите, които бордът налага, не са лостове за развитие на икономиката и не трябва да изчерпват арсенала от мерки в икономическата политика на правителството. Ако министрите не осъзнаят тази проста истина, тлеещият тук-там живот в българската промишленост няма да се разгори.

От само себе си се разбира, че политиката на икономически и финансови рестрикции сама по себе си не може да разчисти пътя на България към евросъюза. Той и без това има своя голям проблем с безработицата, а отварянето на пазарите му за българските евтини стоки само ще го утежни. В него и без това тлее и тепърва ще се разгаря проблемът около разпределението на структурните фондове и на фондовете за постигане на икономическа съгласуваност, чрез които богатите плащат на бедните роднини за развитие - и на практика за да ги конкурират на собствена територия. По правило от структурните фондове черпят региони, чийто доходи на глава от населението са под 75% от средния за евросъюза, а до фондовете за икономическа съгласуваност има достъп страните с БВП под 90% от средния - и в двете групи България би била и след 7 години. Сложната система на подпомагане на селското стопанство в общността, която и без това е извор на вътрешни конфликти, с присъединяването на първата вълна на "отличниците" от Централна и Източна Европа ще се усложни още повече. Защо да добавят и българското неефективно земеделие към проблемите си. А и чистата география поне в обозримо бъдеще не прави страната ни интересна за присъединяване.

Бракът на Голямата Европа с България може да бъде само по сметка. Тази сметка сами трябва да провокираме - и с развитието на изгодна за тази цел структура на икономиката, и с умно пресмятане на геополитическите интереси.

Трите фази на въвеждането на единната валута

Фаза А

Създаване на Икономическия и монетарен съюз (ИМС)

* В началото на 1998 г. среща на ръководителите на държавите в рамките на Съвета на министрите определя страните, които ще учредят ИМС - онези, които имат най-висока степен на готовност и отговарят на критериите от Маастрихт

* Създава се Централна европейска банка

* Започва печатането и сеченето на монети и банкноти в евро

* По време на фазата, която продължава максимум 1 година, националните икономики функционират на базата на националните валути. Националните администрации, банките и финансовите институции се подготвят за работа в условията на единна парична политика.

Фаза Б

Ефективно начало на Икономическия и монетарен съюз

* На 1 януари 1999 г. ИМС започва ефективно да функционира с фиксиране на националните валути към еврото, като валутният курс се установява веднъж за винаги

* Еврото функционира успоредно с националните валути, но все още е по избор, не задължителна

* Националните валути не се котират на международните пазари

* Новите емисии държавни ценни книжа на страните от списъка са номинирани в евро

* Европейската система от централни банки, която обединява Европейската централна банка и националните централни банки, поема своите отговорности за изковаването и прилагането на единната монетарна и валутна политика - определяне на краткосрочните лихви, интервенция спрямо долара и йената и т.н.

* По време на фазата, която продължава максимум 3 години, разплащателните системи преминават към евро за плащанията на едро, подготвят за са извършване и на плащанията по кредитни карти, чекове и преводи в евро. Банките биха могли да водят сметките на клиентите си в евро и национална валута, за да добият те представа за отражението на единната валута върху сделките им. Постепенното въвеждане на двойни цени - в евро и в национална валута - ще помогне за създаването на навици у потребителите.

Фаза В

Пълно въвеждане на еврото

* Не по-късно от 1 януари 2002 г. евро банкнотите и монетите се въвеждат масово в обращение, националните валути се изтеглят. Успоредното им използване в разплащанията не трябва да продължи повече от 6 месеца

* От началото на фазата всички публични плащания - заплати, пенсии, стипендии, както и тегленето от банкови сметки, се извършват в евро.