ХЕРАЛДИКА бр.2, стр.50, година IX 2002г.

Гербовете на България.
Лъвските знаци в героичните
1876 - 1879

Виолета Великова - КОШЕЛЕВА

Идеята за лъва като национален символ през втората половина на ХIХ в. намира художествено претворяване в дърворезбената украса на православните храмове в стенописи, в светски и църковни щампи. Интересна интерпретация на темата за герба е направил художникът, оформител на стихосбирката на известния български патриот и научен деятел отпреди Освобождението д-р Петър Протич. През 1875 г. излиза от печат в Букурещ неговата стихосбирка "Poesii". Там откриваме изображението на българския герб върху фасадата на сграда в град Велико Търново - столицата на Втората българска държава. Авторът илюстрира патетичния текст на Протич, възвеличаващ славното минало на престолнината с графично изображение, показващо града и крепостта Царевец от 1234 г.
Утвърждаването на лъва като национален символ окончателно се възприема по време на Априлското въстание през 1876 г., най-масовата организирана изява във вековната борба за освобождение. Неговото жестоко потушаване предизвиква широк международен отзвук.
Ръководителите на въстаническите окръзи отдават голямо значение на отличителните знаци върху знамената и униформите на въстаниците. Знамена с разярения лъв и заветните думи "Свобода или смърт" се шият във всички селища, центрове на въстанието в четирите революционни окръга, на които е разделена територията на България. Изработването на знамената и декорирането им с лъвските знаци се възлагат на местни зографи или учителки, които умеят да бродират. Най-често те са от зелен плат и върху тях се рисува или бродира коронован лъв в хералдическа поза, тъпчещ турския полумесец.
Специални усилия въстаниците полагали за изработването на "лъвските знаци", които са част от униформата. Те са изработвани с матрици, отливани или пресовани от златни турски лири, от сребро, олово, бронз и месинг. Въпреки разликата в пластичните изображения, автори на които са същите местни майстори зографи и златари, символиката им идентифицира борците за свободата на отечеството. Знаците имат най-често елипсовидна форма, а надписът около изправения лъв отново е "Свобода или смърт". Съвременниците описват златното лъвче на калпака на Георги Бенковски - главния апостол на IV окръг. До нас е достигнало само едно златно лъвче, принадлежало на Георги Нейчев от Панагюрище, представител на града на Народното събрание в Оборище, предопределило избухването на въстанието. Знакът се отличава по стил и технологически е по-съвършен от останалите. Различен е и надписът, представящ съкращението "Л: Б: СВ: СМ" (Любима Българио, Свобода или Смърт"). С по-различна форма са знаците на въстаниците от Първи революционен окръг и някои знаци, направени по лични проекти.
Специална поръчка в Пловдив при известния златар Генко Куюмджията за герб-кокарда правят въстаниците от град Клисура. Техните знаци са отсечени от месингова ламарина и са най-издържани стилово в художествено и хералдическо отношение. Върху щит във варяжка форма е изобразен обърнат надясно въоръжен и коронован лъв, около който е надписът "Свобода или смърт". Разположените от двете страни на щита равнопосочно в горната част знамена с кръст, и под тях сигнални тръби, напомнят герба на знамето на четата на Филип Тотю и изграждат композиция със силно емоционално въздействие.
Десетките изработени знамена и лъвски знаци в подготовката на Априлското въстание са символи на желаната независимост и на българската национална идентичност. Известното Браилско знаме, ушито от девойката Стиляна Парашкевова през 1877 г. за Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878 г.), след Освобождението става първообраз на българския национален флаг.

Сребърни и оловни лъвчета за калпаците на панагюрските въстаници Герб кокарда на клисурските въстаници, изработен от Генко Куюмджията Лъвче за калпак на въстаник от I-ви революционен окръг
Знаме № 3 на Хвърковатата чета на Георги Бенковски Детайл от знамето Златното лъвче на Георги Нейчев, изработено в Панагюрище от местния майстор златар Иван Златаров
 Опълченско знаме, ушито през 1877 г. от Стиляна Парашкевова в Браила, първообраз на българския национален флаг
Литография "Мизия,
Тракия и Македония",
разделени от
Берлинския конгрес,
худ. Николай Павлович		 Търновград през 1234 г. Ил. към стихосбирката "Poesii" на д-р Петър Протич, отпечатана на френски език в Букурещ през 1875 г. Герб кокарда на клисурските въстаници, изработен от Генко Куюмджията Литография
"Свободна България",
худ. Георги Данчов