ТРАДИЦИИ бр.2, стр.48, година IX 2002г.

Керамиката
щастливата участ на твореца

Дочка Кисьова-ГОГОВА

В живота на Ирена Димова изкуството заема особено място. За нея то е не само професия, а и съдба.
Преди много години чичо є - брат на дядо є по бащина линия - художникът Харалампи Илиев завършва в Чехия живопис. След завръщането си в България става преподавател на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. Картини на този даровит художник пейзажист, който преди демократичните промени у нас по обясними причини не беше известен, и днес могат да се видят в една от стаите на бащината къща на Ирена в София. Всички в рода смятат, че тя е наследила неговия талант.
Към пластиката Ирена Димова има специално отношение, а глината като материал много є допада. Рисува откакто се помни и не пропуска да отбележи, че някога в детството є присъствието на красиви керамични съдове в техния дом е било нещо обичайно. Майка й, връщайки се от пазар, често носела в къщи по някоя хубава керамична вещ. Вероятно и това е изиграло определена роля в бъдещата є насоченост към керамичното изкуство, защото, когато кандидатства в Художествената академия и трябва да избира между текстила и керамиката, се спира на втората специалност.
Завършва академия при покойния вече професор Венко Колев един от най-значимите творци в областта на керамиката у нас и с него има духовна близост, която є помага в творчеството. След завършване на образованието си създава с огромно желание както монументални работи, така и произведения в областта на декоративната пластика. Разработва авторски тиражи, прави сервизна керамика и модели.
Много скоро - през 1981 година, е приета за член на Съюза на българските художници. Участията є в младежки изложби, в общи художествени изложби на декоративните изкуства, в специализирани керамични изложби датират от времето веднага след завършване на Художествената академия - 1978 година, та до днес. Активната є творческа дейност е възнаградена с "Почетен диплом" на Международното биенале на керамиката във Валорис (Иcпания) през 1982 година и с "Диплом" и "Златен медал" на Националното изложение за млади таланти в Пловдив (1983).
В областта на монументалната керамика специално за ресторант "София" в Хавана (Куба) прави модулно керамично пано (1986), като идеята за него заимства от българската шевица. По-късно ще направи и други монументални творби, които са важна страна в дейността є на художник. За тях се изисква мислене в монументална посока, свързано с решаване проблемите в пространството, с декоративното и функционалното осмисляне на стенната повърхност - работа, която тя безкрайно цени: керамични пана в ресторант "Хавана" - София (1981), модулни керамични решетки за фирмен магазин на химията в Благоевград (1987), керамични пластики в магазин за цветя в София (1987) и много други. Наред с монументалните работи тя прави и модели керамичен дизайн за масово производство за Творческия фонд на Съюза на българските художници и за различни предприятия за сувенири у нас.
И работата є в сферата на керамичното пано е изключително успешна. Към този керамичен вид тя има особено предпочитание. Първоначално тези произведения на авторката имат по-монументални размери, но впоследствие стават много по-камерни ("Сред лятото", 1984, "Трябва да вярвам", 1985, "Соната", 1987, "Монолог на старата дама", 1988, "Натюрморт I", 1997). Tрябва да споменем пристрастието на авторката към натюрморта и пейзажа и към морето, цирка и света на артиста като теми. Модулното керамично пано също има специално място в творчеството й.
В изкуството на Ирена Димова впечатлява не само умението є великолепно да борави с керамичните маси, а и да търси и намира живописния момент в едно изкуство, в което по традиция цветът има значение. Като се обръща към опита от миналото, тя включва в своите творби колорита като важен и съществен елемент, но пречупен през нейния поглед и вътрешното є усещане.
В съвременното ни изобразително изкуство взаимовръзката и проникването между видове и жанрове са обичайни. Затова да говорим за живописния характер на произведенията на Ирена е оправдано. При нея цветът има важна и съществена роля - топлият и пастелен цвят. И въпреки че едва в последно време керамичното изкуство у нас започва да разчупва онази монохромност, характерна за него преди години, все още са малко авторите, които използват цвета така интензивно. Ирена Димова работи с него умело, без да є липсва търпение и опит при намиране на търсената цветова тоналност. Смесването на глазури и оцветители за откриване на подходящата палитра и работата с много проби е условие за успех в тази посока, защото при керамиците преди повече от десетина години в това отношение нямаше голямо разнообразие.
Годината, в която започнаха демократичните промени Ирена прекъсва за известно време творческата си дейност, за да се посвети изцяло на създаването на собствена галерия-клуб "При канала", в която показва творби на много автори, работещи предимно в областта на декоративните изкуства.
Преди години Ирена Димова създава лична авторска техника - рисувана керамика с флорални мотиви, която в последно време усъвършенства. Тя по един живописен начин подхожда към декора на керамичните съдове, което ги прави уникални и неповторими. Те са красиви в своята цветност, така както пленява с богатството и красотата от багри Великденският празник.
Произведенията на Ирена Димова са собственост на държавни и частни колекции в България и много страни по света. Националната галерия за декоративно-приложни изкуства в София, Художествената галерия "Жорж Папазов" в Ямбол, както и колекционери от Великобритания, Швейцария, Франция, притежават нейни творби. Ирена Димова е натрупала огромен пластичен опит, който є дава възможност да го обобщи и да намери в бъдеще нови посоки в своето изкуство. В него откриваме притегателната сила на твореца, създал своите произведения с много любов и всеотдайност.