APT бр.2, стр.29, година IX 2002г.

В Мадрид привлича
триъгълникът на изкуствата

Емил АЛЕКСАНДРОВ

Мадрид е космополитен град със своя неповторима атмосфера, една динамика на живот, която завладява всеки посетител и го кара да се завръща в него всеки път, когато може. За приятелската атмосфера допринасят несъмнено 5-те милиона мадридчани, които са гостоприемни, със заразяваща енергия и едновременно голямо спокойствие. Мадридчани, а и всички испанци знаят да се радват на живота и тази жизнерадост се предава на техните гости.
Така става и с мен, когато имам възможност да посетя отново испанската столица. Неслучайно голяма част от 50-те милиона туристи, посещаващи годишно Испания, минават през Мадрид. Няма ден от годината без културни събития - концерти, изложби, международни конгреси, срещи, фестивали.
Особена притегателна сила имат над петдесетте музея от всякакъв вид и за всякакъв вкус, пълни с богати експозиции и несметни културни съкровища. Между тях са три музея, които всеки посетител на столицата не бива да пропусне. Поради своята близост един до друг в една от централните зони на града те образуват един станал прочут Триъгълник на изкуствата. Това са музеите "Прадо", художествената галерия "Тисен Борнемиса" и Центърът за изкуството "Кралица София".

бижуто на Мадрид

така с гордост наричат мадридчани световноизвестната пинакотека "Прадо". Разкошната триетажна сграда в неокласически стил с 200 м дълга фасада, украсена с изящни колонади и големи скулптури, се намира сред неголям парк на широкия булевард със същото име, между Ботаническата градина и площад "Кановас дел Кастильо" с красивия фонтан на Нептун. По волята на кралица Исабела, покровителка на изкуствата и съпруга на Фернандо VII, през 1818 г. в Прадо започнало събиране на картини от кралските дворци в цялата страна. Те поставили началото на този храм на изкуството, открит официално на 19 ноември 1819 г. от кралската двойка.
В първия каталог на музея били записани 311 картини, за да станат днес близо 7500 от повече от 340 световноизвестни майстори. Постоянната експозиция представя около една трета от тези картини в 111 просторни зали, чиито брой постоянно се увеличава чрез нови разширения на музея.

"Прадо" е една от най-богатите галерии

на света не толкова по броя на платната, колкото от значение на произведенията на световната живопис. Всяка картина е шедьовър. Предимството на пинакотеката е, че там за няколко часа може нагледно да се види развитието на световната живопис от най-значителните є периоди и художници до края на ХIХ в. Най-добре са представени майсторите, творили четири века - от ХVI до ХIХ в.
Първите зали на долния етаж са пълни с образите на светци, които характеризират майсторите от ранната фламандска школа. Тук са Флемал, Вайн ден Вайден, Мемлинг. Следват табла на Брьогел, изпълнени с богата драматична фантазия, и странните композиции на Йеронимус Бош, наричан от испанците Ел Боско. Аналитични портрети и битови сцени на Кранах и Дюрер представят немското изкуство.
Платната на Рафаело говорят за изтънчения вкус на италианския Ренесанс, светците и Венерите на Ботичели са пълни с живот, а "Благовещение" на Фра Анджело излъчва ведрина. Следват известни творби на Мантеня, Андреа дел Сарто и Кореджо.
Ван Дайк и Джорденс свидетелстват с прочути творби за зрялата епоха на фламандската живопис. До тях са едни от най-известните платна на Рубенс, който на няколко пъти дълги периоди е творил в испанския кралски двор.
Но най-много ме плениха испанските художници, които са и най-добре представени. Като никъде другаде в "Прадо" може да се види

испания събрана заедно

нейната самобитност, национален колорит, синтезирани в прекрасни творби. Именно в съседство на испанската живопис с фламандската, немската, италианската в музея изпъква това, което отличава Испания от останала Европа.
Не може да се познава Веласкес и Гоя, без да се видят техните творби в "Прадо". Както ми каза г-н Дамасо Сантос, отговарящ за обществените връзки на музея, понастоящем в "Прадо" са изложени 115 маслени платна на Гоя и десетки от прочутите му графики, 50 на Веласкес, толкова на Рибера, 30 на Мурильо, 32 на Ел Греко, 20 на Сурбаран, 12 на Хуан де Хуанес, 11 на Кареньо, 9 на Санчес Коельо и още на много известни испански живописци.
Аз предпочитам Ел Греко, този гений, роден в далечния от Испания остров Крит, но може би най-испанският между испанските художници. Преди да се стигне до трите зали, където е съхранено част от неговото творчество, се минава покрай платна на Тициан, Веронезе, Тинторето и Басан. Нима това не е преход, който напомня, че именно сред тези велики венецианци десет години е творил Доменико Теотокопулос, преди да отиде и остане завинаги в Испания с името Ел Греко - Гърка? Вярно е, че издължените лица и потопените в светлина и полусенки фигури на венецианските майстори дълбоко са се врязали в творчеството на Ел Греко. И все пак колко оригинален, колко различен е той от италианските си приятели! Въпреки че напоява платната си с религиозния фанатизъм на Толедо, където е живял, творил и починал, надделява стремежът на художника да предаде по реалистичен начин човешката душа чрез дълбоко жизнени образи, разкриващи цяла една психология, потопена в неговите неповторими цветове, които никога не се забравят и които дълбоко са смущавали Инквизицията.

най-великият

между първомайсторите на испанската живопис от ХVIII век остава Диего Веласкес. Лесно е да се проследи в "Прадо" развитието на неговото творчество - от първите натюрморти до най-големите шедьоври "Предачките" и "Лас Менинас" - "Придворните дами". Много негови творби заемат поредица от зали, но сякаш целият талант на Веласкес се събира в съвършенството на тези две картини.
"Придворните дами" е изложена сама в малка зала. Така зрителят остава още по-дълбоко смаян от тази истинска симфония на светлини и сенки. За да се почувства перспективата на дълбочина, срещу картината в определен ъгъл е поставено огледало. В него сякаш оживяват и кралската дъщеря, и жената-джудже, и кучето. Воалът на интимната атмосфера в платното е в пълна хармония с гениалната простота на композицията.
А в трите плана на "Предачките" по съвършен начин е разкрито третото измерение - дълбочината на един изключителен интериор. Големият художник тук е показал всички вибрации на светлината, справил се е дори с движението - колелото на чекръка при въртенето се деформира, придобива стъклена прозрачност.
Франсиско Гоя заема много зали на "Прадо". Огромно е творчеството на този живописец от двора на бурбонския крал Карлос IV. Но Гоя е бил винаги близо до народа, рисувал е неговото ежедневие, неговите тегоби и борби. "Танц", "Сватба", "Гроздобер" са характерни в това отношение. А една от най-силните му картини "Разстрелът на 3 май" изразява дълбоката му омраза към поробителите на родината му.
В палитрата на Гоя винаги има паничка злъч. Той често е смесвал тона на веселата карикатура с безмилостната сатира в сцените на мадридския живот. Дори кралят и неговата фамилия, от които е зависил художникът, не са пощадени от обидната за техни величества портретна прилика.
Не може човек да не се любува на къдравите чернокоси главици на децата, рисувани с голяма обич от Мурильо, на реалистичните творби на Рибера, Рибалта, Сурбаран и много други испански майстори.
Наред с богатите колекции от картини "Прадо" съхранява в десетина зали и ценни скулптури от различни епохи. Между тях е оригиналът на световноизвестната скулптура "Дамата от Елче" - най-старата и изящна статуя на иберийската жена от ХIV век, която познава светът.
"Прадо" заслужава наистина едно пътуване до Мадрид!

вторият музей

от Триъгълника на изкуствата - "Тисен Борнемиса", е на две минути от "Прадо" - в диагонал през площад "Нептун", на ъгъла на булевард "Прадо" и улицата на испанския парламент "Сан Херонимо".
Музеят се помещава в двореца "Виляероса", образец на неокласическата архитектура от ХVIII в. Той е наречен на фамилията на немските барони Тисен Борнемиса, тъй като те са неговите основоположници. Бащата, барон Хайнрих, събрал скромна колекция още през 1920 г. А неговият син Ханс Хайнрих, женен за красивата испанка Кармен Сервера, развил галерията, в която понастоящем са събрани 800 творби, от които над 50 признати световни шедьоври от ХIII в. до наши дни. Откритата през 1992 г. експозиция е отлично допълнение на класическите колекции на "Прадо".
Добре е разглеждането на музея да започне от втория етаж, чийто зали са заети от творбите на средновековното изкуство. След тези картини се нареждат произведения на ренесансовите майстори от Италия, Франция и Германия с теми от ежедневния живот, интериори и пъстри пейзажи. Добре е представен Ел Греко, както и венецианците Тициан, Тинторето и Басан. А Барнини и Караваджо свидетелстват с произведения за ранния барок, следвани от испански, фламандски, италиански и холандски майстори от ХVII и ХVIII век.
На първия етаж следват хронологически живописци от ХIХ и ХХ в. Не само големите импресионисти Мане, Моне и Реноар, но и картини на Гоген, Дега, Ван Гог и Тулуз Лотрек доказват значението на постимпресионизма в постоянно променящата се история на изкуството. Може да се види как Сезан много е повлиял в началото на ХХ в. на пътя на кубизма на Брак и Пикасо.
Експресионистите в лицето на Шмидт Ротлуф, Хекел и Кирхнер силно са представени в музея. Там е Пикасо с "Човекът с кларинет", "Арлекин с огледалото" и още редица табла от различните периоди на "художника на ХХ век". Неговите приятели сюрреалисти Хоан Миро и Салвадор Дали са представени с известни произведения. Не липсва и абстракционистът Кандински.
Авангардното изкуство от ХХ в. може да се види в четири зали на партера. Попартът и неговото развитие от 60-те години добре е представен в няколко зали. Останалата част от партера е отредена за временни изложби на известни съвременни живописци.
Центърът на изкуството "Кралица София" се намира накрая на булевард "Прадо", до големия площад "Аточа", на който е и голямата жп гара със същото име. Центърът е заел шестетажна

монументална сграда

издигната още през 1781 г. от Франсиско Сабатини, считан по времето на Карлос III за най-добрия кмет на Мадрид. Отредена първоначално за главна болница на столицата, сградата е основно ремонтирана през 1980 г. и отлично пригодена за музей. Официално пинакотеката е открита през 1988 г. от крал Хуан Карлос и съпругата му София, на чието име е наречен културният център. Богатите колекции от 10 000 картини представят огромното разнообразие на съвременното изкуство с всички негови модерни течения. Това е един от най-големите музеи по площ в света.
Главната колекция е на втория етаж. Там са картините на Миро, Пикасо, Дали, Хуан Грис, Мартин Чирино, Исидор Нонел, Едуардо Чилида, Панчо Косио и още цяла плеяда известни имена на съвременни испански художници. Оправдан интерес предизвиква изложената в самостоятелна зала монументална творба на Пикасо "Герника", посветена на жертвите на Гражданската война и специално на избитите от франкистите жители на баското градче Герника. Днес този шедьовър е символ на мирното съжителство на испанците от всички цветове.
Немалко зали са посветени на световни художници от авангардните движения в изкуството. Експозицията е наредена по начин да покаже взаимното влияние между испанските и чуждестранни живописци. В това отношение много интересна е колекцията на испанските художници от известната Парижка школа, между които са представени Васкес Диас, Панчо Косио, Алфонсо Перес де Леон и др.
Освен постоянните колекции в партерния етаж се организират изложби с произведения на съвременни художници от цял свят. В центъра са пренесени колекциите от Музея на съвременното изкуство. Постоянно растат даренията и откупките на ценни творби.
Интересно е да се отбележи, че достъпът до отделните етажи става чрез асансьор в две модерни прозрачни стъклени кули, пристроени през 1990 г. към старинната сграда.
Всичко това, което синтезира динамиката на една колекция в постоянна еволюция, несъмнено превръща Центъра на изкуството "Кралица София" в един музей от ХХ век за ХХI век.