ВИТРИНА BG бр.2, стр.18, година IX 2002г.

"Живеем ний в тела различни,
но в един и същи свят"

Шведският поет Петер Кюрман пред списание “Европа 2001”

Птиците
Защо са тези птици толкоз много в София?
Рано всяка сутрин те ме будят
от дърветата срещу хотел България.
Казват, че са бегълци от Косово!
Бомби ги принудили да литнат
като черни облаци над планините
до това свещено място.
Но какво да сторим, за да се завърнат?
Птиците не скланят пред повели, също и поетите!
Подобно на вълни сред бурното море
сами чертаят пътя си!
Въпросът още търси отговор:
Какво да сторим, за да се завърнат птиците
сред тихите дървета в Косово?

Превод от английски: Цветанка Еленкова

Петер КЮРМАН
е роден през 1941 г. Автор е на десет стихосбирки, няколко публицистични книги, антологии и един роман. Дългогодишен председател на Съюза на шведските писатели (1987-1995). В момента е директор на Шведския общ комитет на професионалистите в литературата и другите художествени области - една обединяваща организация на деветнайсет творчески съюза, представляващи културния живот на Швеция. Той е също така вдъхновител и организатор на литературните морски обиколки из Балтийско море през 1992 г. и из Черно и Егейско море през 1994 г., които завършват със създаването на два творчески центъра за поети и преводачи под егидата на ЮНЕСКО - на шведския остров Котланд и на гръцкия остров Родос. Петер Кюрман е също инициатор на новата шведска къща за дигитален печат "Подиум" - инициатива, целяща представяне на новите технологии като оръдие за световно разпространение на новата литература. Член е на Културния комитет на Съвета на писателите и преводачите на три морета. Съветник към ЮНЕСКО.

- Вие сте поет, едновременно с това деен общественик и радетел за навлизането на новите технологии в литературата. Къде в този периметър от минало, настояще и бъдеще очертавате движението, ролята и значимостта на словото за съвременното общество?
 - Живееш на земята, затворен в своето тяло, отделен от света, чрез кожата си. Но ти се иска да разбереш какво се случва отвъд теб, в живота на другите, в другите светове. Поетите са изследователи. Подобно на комети те преминават през съседни вселени. Искат да опознаят живота ти, да споделят твоите чувства и сънища. Да пишеш поезия означава да търсиш истината в себе си, но също така и в другия. Ето защо ние разбираме и чувстваме поезията като част от нашия общ вътрешен свят. Организирането на двата круиза по море - Балтийско и Черно, събра в едно семейството на поетите и преводачите от различни страни. Ние всички имаме една задача - да се опитаме да направим невидимото видимо. Да разкриваме собствения си живот и едновременно с това да казваме нещо за живота на другите. Да разказваме нашите общи истории. Трябва да си помагаме и, ако се налага, заедно да се борим за достойнството и стойността на живота. Ето защо всички трябва да застанем зад кюрдския автор Мехмед Узун*, който е бил обвинен от Съда по национална сигурност в Истанбул. Атаката срещу него и неговите права е атака срещу всички нас!
- Съвременното общество се направлява в своето движение от организации като ООН, ЮНЕСКО, Европейския съюз, Съвета на ЕВропа, НАТО, колкото и да са различни по своето статукво и приоритети. Те са нещо като задвижващ механизъм в развитието на народите. Едновременно с това съществуват редица по-малки обществени структури на местно и междудържавно ниво. На фона на съвременното окрупняване в обществото в какво се изразява тяхната роля, имат ли някакво влияние върху съвременния живот те?
 - Съществуват множество сили, които искат да окупират живота ни. Трябва да се съпротивяваме. Големите рекламни компании искат да консумираме боклуците им. Сапунените опери искат да ни удавят. Така че, поддавайки се, имаме пълното право да мислим за професионалисти онези, които управляват живота ни. Но ние не можем да благодарим на всеки включен автопилот. По-добре сами да водим себе си през планините и моретата на нашия живот. Разбира се, всички ние вярваме в обединението и интернационализма между хората. Но какво е ООН, ако същата тя представя списъци с т. нар. терористи, диктувани от Съединените щати? Къде е справедливостта, ако шведите приемат подобен лист, без легални процедури? Къде са нашите американски приятели, когато могъщият им президент нарочва независими държави за "ос на злото"? Ние никога няма да сведем нашите глави пред този арогантен език на силата. Ако насочат пушка към теб, трябва да отвърнеш с поема. Никога не бих облякъл униформа, но докато съм жив, ще обличам мислите си с думи. Смятам, че ЮНЕСКО би могъл да бъде общ дом на всички нас, които отхвърляме късогледството на национализма и копнеем за един свят на разбирателство и взаимен респект към другите култури.
- През последните десет години на територията на Европа и в частност на Азия (една част от бившия Съветски съюз) се извърши един ускорителен процес на фрагментиране на нациите. Породиха се множество нововъзникнали държави и автономни области. Успоредно с това все по-голяма тежест придобиваха тенденциите към окрупняване в лицето на организации като Европейския съюз и НАТО. Как си обяснявате протичането на тези два крайно противоположни процеса успоредно?
 - Всяка сутрин светът е нов. Неотдавна Европа се пробуди, а Съветският съюз си отиде. Новите страни - или по-скоро, старите страни! - се събудиха отново и се обърнаха към своето минало и мечти. Настъпи тежък период, изпълнен с рани и страдание. Толкова много гласове и стремежи бяха потискани в мълчание години наред. Толкова много собственици предявиха правото си към една и съща къща. И докато едни хора се чувстваха объркани, други взимаха навременни и адекватни решения. ЕС бе изграден по същото време, когато Съветският съюз се разпадна. Докато хората възставаха срещу властта в Източна Европа, политиците от Западна Европа формираха свое собствено обединение и придобиха нова сила. Европа стана отново съюз, но този път за да гарантира мира и икономическата независимост.
- На фона на противоречивите реакции по отношение на глобализацията, как смятате, съществува ли действителен риск от нахлупване на белите маски над белите дрехи на нейните вдъхновители по отношение на по-малките в света? Застрашени ли са тяхната култура, идентичност, отстояване на интересите?
 - Голямо изкушение е, бидейки поет, да се опитваш да се криеш зад красиви думи. Но думите не са наркотици, а чисти прозорци. Чрез думите виждаш света. И затова поетите никога не бива да бягат. Те трябва да остават с другите, да присъстват в политическия живот, макар и да не е задължително да се вписват в него. Подобно на всички останали, и те са затворници на реалността. И като майстори на думите те трябва да ги използват, за да защитават основните човешки права и културното разнообразие. В момента културните организации по целия свят са обединени в една организация - INCD (Международна мрежа за културна диверсификация). Тази мрежа започва от ССА в Канада (Канадска конференция за изкуство) и KLYS в Швеция. Днес в нея влизат около 100 организации от целия свят и тя има за цел да изнамери нов политически инструмент за подсигуряване на културата като част от свободните търговски споразумения, които се решават от WTO и др. международни организации**. Както казах вече, и поетите от своя страна трябва да се научат как да си сътрудничат с тези нови икономически структури на нашето време. Добрият поет днес, разбира се, познава своите Елиът и Кавафис, но той също така е запознат със значението на WTO и GATS.
- Светът в своята уредба като че заприличва все повече на луковица, чиято сърцевина е по-вкусна и сладка, но най-трудно достижима, а люспата защитава, но пък е трудносмилаема и груба. Кое е сърцевината на днешния свят и обвивката, която я покровителства? Как според Петер Кюрман могат да бъдат решени конфликтите между тях?
 - Винаги вътрешността има значение. В живота и в поезията. Но за да стигнеш дотам, трябва да изминеш дълъг път. За да се приближиш истински до някого, за да срещнеш едно открито сърце, трябва първо изцяло да се отърсиш от страха си. Изисква време, за да може да се изгради подобно доверие - в света и в личния живот. Но това е самата същина на живота: да стигнеш до това свято дружелюбно място, място без страх.
- Скоро се върнахте от една конференция в Иран на тема "Световен семинар на литературите и диалогът между културите". Срещнахте ли на живо някъде "оста на злото"?
 - По средата на Персийския залив се простира красивата иранска земя Киш. Днес, ако се вслушаме в думите на президента Буш, тя принадлежи към т. нар. ос на злото. Без значение, че Киш стана напоследък седалище на голям международен симпозиум под наслов "Световен семинар на литературите и диалогът между културите". Това бе изключително важна среща между ирански писатели с писатели от региона и от Запад. Имаше писатели от Индия, Пакистан, Афганистан, Палестина, Кувейт, но също така и от Съединените щати, Швеция и Германия. На фестивала бяха четени съвременна иранска поезия и проза и бяха провеждани дискусии, свързани с разбирането на другите и свободата на речта. Беше изразена воля за пълна отвореност и разбирателство, беше изтъкнат фактът, че светът се състои не само от една култура, но от много и че ние всички имаме нужда един от друг. За мен бе гротеска, че този симпозиум трябваше да се проведе под ударите и заплахата на Съединените щати. Отново, къде са нашите американски приятели? Защо мълчат те?
- Вие сте член на Културния комитет на Съвета на преводачите и писателите на три морета в Родос? Най-новата изява на тази организация е през идната есен - Фестивал на митовете, песните и приказките на народите на три морета. Древните са смятали, че пъпът на света е в Делфи. Къде според вас е възелът на народите?
 - Европа е континент, подложен в момента на големи промени. Едновременно с този процес много народи и страни имат нужда да определят собствената си идентичност. А идентичността се състои от история и памет. Ние разпознаваме лицата си в огледалото, защото сме научени как би трябвало да изглеждаме. Нашите древни истории и митове са образите в националното ни огледало. Норвежците едва ли щяха да се чувстват такива, ако ги нямаше техните викинги и саги. Гърците нямаше да са гърци без древните си митове. Българите имат нужда от своя Орфей или Крали Марко, за да са сигурни в идентичността си, а грузинците - от своята Медея. Да се направи фестивал за това родство в Гърция, на остров Родос, означава да се пренесе цялата история там. Имаме толкова много общи неща, и времето, което е наш родственик. Какво е времето? Две минути назад или 2000 години? Всичко е събрано в нашия ум и мисъл в момента.
- Поезията ви е социално ангажирана, но едновременно с това в нея най-силно звучат автобиографични нотки, много повече тревогата за времето в личен план, отколкото абстрактно. Това означава ли, че Петер Кюрман е повече оптимист за обществото и повече песимист за отделната личност?
 - Не мога да избягам от своя живот, докато съм жив! Трябва да посрещна своята съдба като човек, живеещ живота си единствено сега, но също и като жител на Швеция. Да бъдеш жив, не значи да отричаш себе си. Всеки трябва да покрива потребностите си от любов, от сетивност, както и нуждата от конкретни действия, когато имаш чувството, че политиците са се забравили или лежат на славата си. Всеки трябва да се бори със себе си и с обществото, да бъде индивидуалист и общественик едновременно. Най-злият враг на поетите не са хората, а самотата. Когато думите умират, и поетите умират. Така че ние трябва винаги да се борим, съхранявайки езиците си живи и свежи. Никога да не предаваме сърцата си.
- При последната ни среща споделихте, че София е изключителен град, защото можеш да я обходиш, без да излизаш от парковете й. Казахте, че се чувствате като у дома си. Освен това ви свързва многогодишно приятелство с редица интелектуалци и поети тук. Кое е онова от пейзажа, което ви привлича в душевността на българите, и онова от душевността им в пейзажа, което ви дава сили да го прекосявате отново и отново?
 - София стана любимо място за мен. Не знам защо - може би, защото имам толкова скъпи приятели там. Опознах българите като благородни и топли хора. Страдали сте много през живота си, но никога не сте задържали омраза. Имате силна хуманна литература и голяма поезия. Имена? Разбира се, приятели - Блага Димитрова, Йордан Радичков, Любомир Левчев, Кирил Мерджански, Антон Дончев, Александър Шурбанов, Елисавета Багряна, Цветанка Еленкова...
- Кой е въпросът, който Петер Кюрман би си задал сам и не би могъл да отговори?
 - Защо винаги копнея за нещо, което не мога да изразя?

Интервюто взе:
Цветанка Еленкова