ВИТРИНА BG бр.2, стр.18, година IX 2002г.

Каменна библиотека от Х ВЕК

Умберто Еко - професор в Болонския университет
Изпитвам любопитство към вашите древни букви. Поразен съм от графическото съвършенство на глаголицата. Нейната символика - триъгълник, кръг, кръст - е твърде интересна. Това не може да бъде случайно.
Моя стара любов е заниманието ми със средновековния "Физиолог". Това е истински бестселър за онези времена, който тогава сигурно всички са чели. Представлява своеобразна енциклопедия на животните, разглеждани като религиозни и морални символи. Особено са ценни онези животни, които вече са изчезнали от земите ни. Например лъвът, подгонен от ловци, заличава дирите си с опашка. Не е ли това символът на Христос, който изкупува нашите човешки грехове?...
"Физиолог"-ът е един образ на света. За да разберем този отминал свят, следва да разгадаем този образ, който е по-съществен от конкретните знания по физиология.

Илия ПЕХЛИВАНОВ

Tова старобългарско книжовно средище от IХ-Х век бе представено още през 1983 г. в сп. "Куриер ЮНЕСКО" в специален брой, посветен на езиците по света. Какво привлича автора на известния роман "Името на розата" в Равна?
Става дума за манастира "Св. Богородица", открит през 1978 г. край гара Равна, между Провадия и Варна. Той обхваща площ от около 8 дка. Разкрити са църква, скрипторий, жилищни сгради, баня. Каменен надпис датира освещаването на църквата - 889 година. Манастирът е опожарен през втората половина на ХI век при нашествието на печенезите.
Археологът Казимир Попконстантинов изследва в продължение на години изображенията върху стените на манастира. Досега са открити около 200 каменни надписа и 600 рисунки върху камък. С острие върху варовика са изписани шест вида надписи - рунически знаци, надписи на гръцки език; с латински букви на гръцки език; глаголически; кирилски двуезични - на гръцки и старобългарски език. Сред рисунките има много изображения на конници, езически жреци (шамани), символи "кон" и "кръст". Изобразени са християнски светци, например Св. Василий и Св. Алексий. Представена е сцената на Възнесението. Има също образи на различни животни - елен, козел, вълк и заек. Върху варовиковите отломъци личат заставки, познати от украсата на най-ранните старобългарски ръкописи. Прави впечатление, че буквите от надписите имат същата големина и начертания, каквито имат и върху пергамента. Всичко това дава основание изданието на ЮНЕСКО (отпечатвано на 30-ина езика плюс пет за слепи хора по системата на Брайл) да нарече манастира край Равна "каменна библиотека от Х век", "първата българска езикова лаборатория".
Находката дава основание за хипотезата, че тъкмо на това място са настанени ученици на Кирил и Методий след пристигането им в България. Манастирът се намира на три часа път с кон от столицата Плиска. Красивата околност предразполага към уединение и творческа дейност. Мястото е настрани от представителите на византийското духовенство и прабългарите езичници, които се съпротивяват на стремежа на княз Борис Първи да създаде самостоятелна българска църква, за да проповядва християнството на третия класически европейски език - старобългарския.
В един от новооткритите надписи е упоменат Климент Римски, третият поред папа. Известно е, че неговият култ е възстановен именно от Константин Философ и брат му Методий. Двамата братя намират край Херсон неговите мощи и ги пренасят тържествено в Рим при папа Адриан II, от когото получават благословия да проповядват открито християнството на старобългарски език. Строителният план на църквата в Равна точно копира плана на Голямата базилика в Плиска - най-значителното архитектурно съоръжение на Балканския полуостров от онова време. Всички сгради в манастира са строени едновременно, което е доказателство за общ замисъл и щедри инвестиции на държавната власт. Някои елементи на архитектурата издават присъствието на висши държавни хора. В манастира е намерен неотдавна оловен печат на цар Симеон - пряко доказателство за връзка със столичната администрация.

Изобилието на надписи и символи при това изобразени не в ръкопис, а върху камък, се определя от вещи изследователи на средновековната европейска култура като находка, по-ценна от златото. (Знаем ли наистина с какво сме богати?!...) То дава представа за най-ранната история на славяните и за онзи духовен подем при възприемането на християнството, който и до днес - единадесет столетия по-късно, ни носи вътрешна опора. С искрено удивление посещават Равна учени от различни университети и ни завиждат за това наследство, крито толкова време под земята. Проф. Рудолф Айцмюлер, изследователят на Преславската школа, доведе едно лято тук свои студенти, за да им изнесе необикновенна лекция.
Чудно ли е тогава, че и професорът по обща семиотика от университета в Болоня Умберто Еко пожела да види тази "каменна библиотека"?
При това манастирът в Равна - неговите обитатели са колкото християни, толкова и езичници - е богат на събития, които напомнят за романа му и за разлика от него не са измислени.