Бис
КИНОТО Е МИСТЕРИОЗНО КАТО ЛЮБОВТА
Виолета ЦВЕТКОВА

Вече на 65 години, прочутият режисьор е убеден, че най-важното в киното е да казваш истината по оригинален начин

Тази година Милош Форман навърши 65. Вече месеци наред големият кинорежисьор от чешки произход е честван както на значими, така и на по-малки форуми на десетата муза. През февруари той бе една от най-важните персони на Международния кинофестивал в Берлин, а новият му филм "Народът срещу Лари Флинт" получи "Златна мечка". После дойдоха номинациите за "Оскар", но за съжаление този път Форман не бе удостоен със статуетка.

У нас почетохме годишнината с пълна ретроспектива на филмите му, заснети в Чехословакия и САЩ. Почитателите му тайно се надяваха, че ще приеме поканата и ще го зърнат в Дома на киното. Ангажиментите на режисьора обаче се оказаха доста сгъстени. Затова пък стотици бяха щастливците, които го посрещнаха на фестивала в Кан. Организаторите го бяха предпочели за традиционната лекция в последните дни на форума - всяка година там един от достигналите върховете на киноизкуството задължително споделя тайните на своя успех. През юли пък Милош Форман се върна в родината си, където бе главното действащо лице на престижния фестивал в Карлови вари.

И все пак кой е той? Роден е на 18 февруари 1932 г. в Чехословакия. Родителите му загиват в нацистки лагер в началото на войната, братята му умират млади. Изследователите на творчеството на Форман твърдят, че като че ли съдбата е компенсирала тези мрачни факти в живота му, обсипвайки го с изключителен талант, физика на актьор и трогателна човечност. В едно интервю той нарича себе си "нюйоркчанин от началото на 70-те, а апартамента си на 30-я етаж в огромна сграда недалеч от Сентръл парк - "свой дом от 80-те".

Форман влиза в киното от средата на 50-те години. В родината си снима поредица документални филми и игралните "Черен Петър", "Любовта на русокосата", "Балът на пожарникарите". За познавачите той е един от творците на т. нар. чешка нова вълна. Сам признава, че е прибягвал към документалното кино, когато са му пречили да казва истината. В късометражните си филми за истински хора и събития тя просто живеела на екрана.

От 1967 г. Милош Форман е отвъд океана. Там прави първия си американски филм "Излитане", получил приза от Кан'71. Оставането си в САЩ обаче режисьорът определя като стечение на обстоятелствата, които го поставили пред свършен факт. След приключването на филма си той поискал от ръководството на пражкото филмово студио да продължи престоя му в Америка, но оттам му казали, че е уволнен. "Значи това е", казал си той, кандидатствал за зелена карта, станал американски гражданин, за което сега и изобщо не съжалява. Вече е престанал да анализира чешката си народност и нейното влияние върху творчеството му.

"Знам само, че съм щастлив такъв, какъвто съм", заяви спокойно той пред препълнената с любопитни да го зърнат млади хора зала в Кан. За всички той беше геният, създал малко на брой филми, но повечето от тях шедьоври. Някои от критиците твърдят, че по-добрите си творби режисьорът е заснел на родна земя. Историята на киното от последните 25 години обаче не би била пълна без неговите "Коса", "Полет над кукувиче гнездо", донесъл първи "Оскар" на Форман, "Рагтайм" с осем номинации за златната статуетка, "Амадеус" (нов "Оскар") и най-новия му филм - събудилия много гняв и одобрение "Народът срещу Лари Флинт".

Каква е тайната на това да правиш успешно кино? Това беше темата на лекцията, за която беше поканен Милош Форман на 50-я юбилеен фестивал на Лазурния бряг.

"Най-важното е да казваш винаги истината - заяви режисьорът. - Ако иска да има успех, човекът, който прави кино, не може да си позволи лъжа от екрана. А това върви ръка за ръка с начина, по който ще я изречеш. Истината трябва да се казва по интересен, оригинален начин. Най-добре е сам да стигнеш до нея и да избереш своя изказ. За съжаление, това се случва твърде рядко, все едно, че откриваш нова планета. Защото никак не е лесно да кажеш неприятни истини. Затова са необходими големи усилия.

Ще ви дам пример. Представете си един богат възрастен мъж, женен за млада жена. Той има среща със свой бизнеспартньор, комуто иска да се похвали с личното си благоденствие. Показва му новия си "Ролс ройс" и казва: това е моята кола. После го води пред красивата си къща и казва: това е моят дом. След това двамата отиват в градината и виждат как младата съпруга се люби с млад непознат мъж. Как бихте реагирали? Как бихте го разказали от екрана. Ето това е неприятна истина, която трябва да разкажете по оригинален начин. Богаташът може да си премълчи, да излъже нещо или да се направи, че не вижда - е, скучно би било на зрителя, безинтересно е. На мен би ми допаднал вариантът, в който надареният с чувство за хумор съпруг казва: Виждате ли, това пък е моята съпруга, а този мъж съм аз."

Тъкмо заради това според Милош Форман началото на всеки добър филм е писателят, т. е. добрият текст, добрият сценарий: "Ако Шекспир не беше написал "Хамлет", Хамлет нямаше да съществува, а човечеството щеше да е по-бедно."

И все пак, как режисьорът да направи най-добрия избор, как да открие добрия сценарий? Когато преди години започвал кариерата си в Чехословакия, амбицията на Милош Форман била да създаде нещо изключително. Търсел сюжети. Понякога излизал посред нощ и се разхождал из Прага. Една вечер срещнал младо момиче. То обикаляло улиците с куфар в ръка. "От тази гледка нещо вътре в мен заговори - разказва режисьорът. - Не ме напускаше мисълта, че тя нямаше вид на проститутка, носеше куфар и търсеше нещо. Какво търсеше в тъмнината? Малко по-късно разбрах, че беше дошла в Прага, за да открие един млад човек. Срещнали се и той й дал адрес. Адресът обаче се оказал фалшив и тя бе останала на улицата... Започнах да мисля върху тази история и тя стана основа за мой бъдещ филм."

Когато останал да живее и работи в САЩ, Форман се убедил, че не успява да се изразява добре, пишейки на английски. Затова започнал да търси текстове, писани от автори на родния им език. И досега продължава да твърди, че писателите създават най-добрите си неща на езика, с който са отраснали. В онези години той стигнал до убеждението, че е по-добре да направи адаптация на литературна творба.

"Това е най-добрият начин да се справиш извън родината си - сподели прочутият чех. - Можеш просто да илюстрираш първоизточника, но най-добре е върху неговата основа да създадеш нова кинодействителност. Тъкмо това направих с "Полет над кукувиче гнездо" - използвах случките и характерите, но ги пречупих през своя поглед. Така стана и с "Коса". После продължих в същия стил с "Рагтайм" и с пиесата на Питър Шафър "Амадеус"." Това е причината Милош Форман да е съсценарист на повечето от своите филми. За него сценарият е половината от работата на режисьора. И най-вече диалозите! "Когато четеш книгата, езикът е удоволствие - обяснява той. - Но когато слушаш, е друго. Слухът е друго сетиво. Обикновено сядаме и правим реплика по реплика. Аз искам да видя и чуя всичко."

Почитателите му знаеха перипетиите на неговия път в киното и не пропуснаха да го попитат за цензурата. "Има я навсякъде - бе искрен режисьорът - и в тоталитарните, и в демократичните страни. В Чехословакия натискът бе идеологически, а в САЩ - комерсиален. Лично аз предпочитам комерсиалната цензура. Тя зависи от вкуса на аудиторията, а не от вкуса на група идиоти, които ръководят държавата."

За да направиш успешен филм, според Форман е много важно какви актьори ще си избере режисьорът. Известно е, че той често използва аматьори. Твърди, че в началото го е правил по принуда, тъй като когато влизал в киното в Чехословакия добрите актьори били много заети и трудно се съгласявали да отделят повече от един час на снимачната площадка. Прибягнал към непрофесионалисти и твърде скоро открил, че те са по-истински пред камерата, че не могат да лъжат.

"Правя много проби и най-важното е да повярвам на актьора - твърди Форман. - Много държа на избора на второстепенните герои. Те са по-важни от главните, защото трябва да си свършат работата за кратко време. Ако подбера добре актьорите, нямам нужда от много репетиции. Те убиват спонтанността на импровизациите, затова мразя репетициите." Ето това също е едно от правилата на успешното кино на Милош Форман.

Той обаче не е човек, който обича операторите. Твърди, че режисьорите и операторите по принцип са врагове. "Те имат такива изисквания, които могат да се осъществят, само ако на снимачната площадка няма актьори и никой не се движи. Това, разбира се, е невъзможно", заявява режисьорът. Той се шегува, че би направил идеалния си филм, единствено ако може да снима без камера.

Успешен филм не може да се направи без добра музика, увери Милош Форман аудиторията в Кан. Той самият много държи на нея, тя го вдъхновява, помага му да мисли, дава ритъм на отделните епизоди, тя е част от ситуацията на екрана. "Добрите композитори често са много луди хора - казва творецът. - Много е важен диалогът между режисьора и композитора. Няма да забравя как работехме в "Полет над кукувиче гнездо". Той ме питаше какво искам - оркестър, пиано, цигулка? А аз не знаех, казвах - нищо. Какво означава това, недоумяваше той. И един ден пристигна в 9 часа с такси, доведе в студиото възрастен човек с голям куфар. Каза: това беше за днес, дами и господа, бай! Тогава човекът отвори куфара, извади от него много чаши, помоли да ги напълним с вода и... започна да "свири" на тях като с хармоника. Така стана гениалната музика за финала, без която филмът нямаше да е същият... Значи и добрият композитор е гаранция за успешно кино."

Темата Холивуд не е табу за Милош Форман. При него обаче погледът, както може да се очаква, е друг, негов си. "Холивуд не съществува - възкликва преуспелият режисьор. - Зад всяка врата там има различна действителност. И проблемът е дали ти ще успееш да намериш вярната врата и да я отвориш в най-подходящия момент."

Защото за него киното е 90 процента импровизация, но успехът му зависи от останалите 10 процента. Тях режисьорът трябва да напълни сам със своята истина. Той обича новите технологии, които правят чудеса на екрана, но не им се отдава изцяло. "Те са улеснение само в първите десет минути на филма. След това отново е важна историята и начинът, по който ти искаш да я разкажеш и да задържиш зрителите в залата. А когато те не забравят филма ти още на следващия ден след прожекцията, това вече е успешно кино."

"Киното е мистериозно като любовта" е едно от любимите сравнения на Форман. Един режисьор никога не може да обясни защо се е влюбил точно в тази, а не в друга история. Това не му пречи да я преследва, докато не я направи на филм. Да я покаже на приятелите си. Но когато трябва да остане сам срещу екрана, 65-годишният режисьор предпочита да е сам - не в киносалона сред множеството, а да включи видеокасетата или лазерния диск. Той вече живее с киното на бъдещото.

Кан - София