Градове
МИРИС НА ВИЕНА
Владко МУРДАРОВ

Когато преди 25 години за пръв път кацнах във Виена, онова, което ми направи най-силно впечатление, беше миризмата. Въздухът миришеше на смесица от кафе, бензин и парфюм. Така си и остана. Всеки път, когато след това се връщам в този град, винаги мирише по същия начин. И както мнозина казват: "Мирише на море" или "Мирише на пролет", аз и в София понякога си помислям "Мирише ми на Виена".

Всъщност миризмата на кафе е толкова типична за този град, както и многото кафенета, които се срещат на всяка улица, на всеки ъгъл. А виенското кафене е символ за този град навред по света. И навсякъде се стремят да имат такива кътчета, където да се сервира меланжът или голямото кафяво кафе, което значи,че в него има сипано мляко. Във виенските кафенета човек може да прекара по цял ден. Защото тук можеш да четеш книга или да се готвиш за лекции, без да ти досаждат келнерите, тук са вестниците на деня, окачени на тръстикови рамки, с които можеш да запълниш времето си, ако нямаш някаква специална среща. А виенчанинът обича да води и деловите си разговори в кафенетата. Те са за него като работна площадка. Те са и мястото, където прескача, за да обядва набързо обикновено с виенски шницел и богата салата. И, разбира се, с чаша бира. Тези кафенета са и мястото за почивка и затова старите виенски госпожи се събират на кръжеца си следобед точно тук. За да изпият по чаша вино, да изиграят партия карти или просто да си поговорят за миналото време, плетейки никому ненужни дантели. Защото Виена и по-точно центърът й, освен от чиновниците, които притичват от учрежденията до колите си, и от шарените туристи, са изпълнени преди всичко от дами с шапчици, бързащи, водени от кучетата си към следващото кафене.

В последните години се появиха и други места за пиене на кафе. В многобройните магазини, където можете да откриете най-известните в Австрия и Германия марки кафета, човек може също да изпие по чаша. Особеното обаче е, че тук не можеш да се задържиш дълго, защото пиеш кафето си на крак. Така то е много по-евтино, но пък я няма уютността, любимата дума на виенчанина, на която той робува винаги. Кафенетата на крак са преди всичко за чиновника, излязъл на кратка почивка, за онзи, който е тръгнал на пазар или да върши неотложни дела. Те не са място за почивка, а място, където се зареждаш с нова енергия за нова работа.

Така е през деня. Вечер пътят във Виена отвежда в друга посока. Една част от хората, обикновено по-младите, интелектуалците, тръгват към обновения отскоро квартал Шпителберг, където всяка врата те кани да опиташ различна наливна бира, седнал на открито под кестени и акации. Семействата се качват на колите, за да стигнат до заведенията край стария Дунав, или поне на трамвай 37, който ги откарва към селцето Гринцинг в покрайнините на града, в подножието на Каленберг, където да изпият чаша бяло младо вино, което се произвежда от десетилетия тук и се предлага с различни вкусни мезета. Още от времето на Мария Терезия, която разрешила на селяните да продават сами част от реколтата си, пред всяка врата, където има младо вино, виси букет от борови клонки. А ако човек реши, може да си донесе към това вино храната и от къщи. Важното е глътката да бъде споделена с приятели. Дори и когато акордеонът, цигулката и гласовете на пеещите музиканти ти пречат да чуеш добре събеседника си. Напоследък Гринцинг се превърна преди всичко в туристическа атракция и цели автобуси японци, американци, холандци, южни корейци се изсипват там, за да вдъхнат от така типичния виенски въздух. Затова кореняците виенчани отдавна са открили за себе си други малки селца край Виена, където да се отърват от туристическия шум и да останат помежду си.

Виена си има своите центрове за срещи на приятели, които се менят всеки сезон. И докато преди двадесетина години за дълго време беше задължително вечер студентите и интелектуалците да минат през кафенето "Хавелка", за да хапнат от бухтите на собственицата, които и до днес се сервират след 11 часа, сега там се събират преди всичко побелели дългокоси представители на някогашното поколение на 68-а. Днес такова място за срещи е Хаас-хауз, където е по-ново, по-техно, но и по-неуютно. Там отиват сега повече снобите, докато по-артистичният слой се среща в кафенетата, кръчмите и ресторантите в бившия еврейски квартал в центъра на града или в градината на бившата Обща болница, която вечер не може да побере всички гости.

И все пак си има места, които си остават вечен привлекателен пункт. Така е с кафенето "Ландман" до Бургтеатър, където можеш да видиш по всяко време и млади, и стари, вторачени в парчето си торта с извара, торта с кестени или поне с боровинки и потънали в разговор. Така е с кафене "Централ" на старата улица "Херенгасе", където можеш да послушаш и пианиста, постарал се да събере изключително разнообразен репертоар, за да допада на всички. Така е и с кафене "Грийнщадл" под редакцията на вестник "Щандарт" до входа към Хофбург, където, както разказват, сядал на времето и българският поет Теодор Траянов. Това кафене беше съществено обновено през последните години, но малките масички с мраморни плочи за двама с извитите столове с платена седалка по проект на прочутата виенска работилница, известни и у нас като виенски столове, се запазиха и са винаги пълни от виенчани, а често и от туристи.

От няколко години общината на град Виена също се е замислила за приятното прекарване на вечерите на виенчани. И докато през зимата на огромния площад пред кметството има ледена площадка, за да покарат кънки млади и стари и да похапнат от горещите кестени, продавани наоколо, през лятото един огромен екран, опнат на фасадата, цели два месеца предлага възможност да погледаш и да послушаш оперите и концертите, дирижирани от Карл Бьом, Херберт фон Караян и Ленард Бърнстейн. И да изпиеш с приятели чаша вино или халба бира. Каквото ти се иска. Защото малките будки, построени край площада по времето на този голям музикален кинофестивал без вход, предлагат действително големи изкушения. Като се започне с пържените картофи и се мине към всякакви видове саламчета и кренвирши, за да се завърши с традиционното печено свинско бутче, посипано с ким, с който кожичката още по-приятно се топи в устата. Всъщност напоследък туристите откриха за себе си и тази чудесна възможност за приятна отмора и американците, и японците завладяват вечер площада пред кметството, жадни да поемат нещо от европейския дух, който цари тук.

Макар и туристът да не е по душата на мнозина виенчани, той все пак бива много ухажван в този град, защото нали тъкмо той осигурява хляба на мнозина. Шарените автобуси на туристическите фирми въртят по цял ден и нощ из центъра на града, а всякакви малки и големи гости на града, преметнали фотоапарати през вратовете си, тичат да снимат онова, което за пръв път са открили за себе си - и сградата на парламента, и на кметството, и на операта, и на Бургтеатър. Да не говорим за емблемата на града, катедралата "Свети Стефан", забита в самото сърце на ситито, пред която за туриста е задължително да се снима, независимо че част от фасадата й непременно е обвита от скеле поради постоянните ремонти по нея. Някои туристи се качват и на файтоните, очакващи ги пред Хофбург или до катедралата, за да направят разходката си из центъра, много доволни да погледнат по-отвисоко към тълпата, която наистина е задръстила до край тротоарите почти през целия ден.

Целият център на Виена отдавна е превърнат в пешеходна зона и така по-спокойно човек може да се разхожда и по "Грабена" с паметника му за жертвите на чумата, и по известната "Кертнерщрасе", да погледа по нея скъпите витрини с мода, мебели или порцелан, да поседне по пейките край младите дървета, да се порадва на изкуството на уличните музиканти, танцьори, клоуни, които са на всяка крачка, да си откъсне от малките листчета със стихотворения, залепени по стволовете на дърветата, за да стигнат по-лесно до читателите си. Или, в края на краищата, отново да седне на масичките на някое кафене, които са изнесени на открито по самата улица или в нейните пресечки, и да се радва на шумната тълпа виенчани и туристи, която броди наоколо.

Привечер туристът, облечен по-строго, задължително минава по "Кертнерщрасе", отправил се вдъхновено към Щаатсопер, към Театер ан дер Вийн, към Музикферайна или Концертхауз, защото там задължително му се предлага нещо, което инак трудно може да види и да чуе на живо. И се реди за билети за мюзикъла "Елизабет", който разказва за живота на любимата на австриеца императрица Сиси, или за концертите на Виенската филхармония, която е слушал на Нова година по телевизията. А понякога дори, увит в спалния си чувал, подремва през нощта пред операта, за да успее да си купи билет за галерията в операта за "Пръстена на нибелунгите", запазена постановка на Караян.

Приятно е към седем часа вечер да гледаш как от всички подлези към операта и Музикферайна изскачат официално облечени хора и бързат за представлението или концерта. Приятно е да видиш как цели автобуси изсипват празнично усмихнати туристи за музиката на Йохан Щраус, за песните на Виенските пеещи момчета, за странните представления на белите коне от Испанското училище за езда, или пък за мюзикъла "Красавицата и звяра". За всички тези хора срещата с виенското изкуство, дори и когато понякога има бродуейски привкус, все пак е празник. Те затова специално са дошли във Виена, за която жителите й гордо твърдят, че била световна столица на културата и особено на музиката, макар че мнозина от тях предпочитат да си останат вечер пред телевизора с бирата и пържените картофи.

Големите банки в града в последните години се амбицираха да докажат, че той може да бъде и европейска столица на изобразителното изкуство и затова и в специалните изложбени зали, а и в музеите и многобройните галерии на града винаги може да се види нещо наистина привлекателно. След Пикасо, Роден, Ван Гог следват други големи изложби, които събират многобройна публика. И най-интересното е, че за тези изложби пред вратите се вият големи опашки, независимо дали е лято, или зима. На вернисажите се лее шампанско и се хапват сухи хапки хляб, намазан със свинска мас, което сега се оценява като много интелектуално. Така снобът има възможност поне един път седмично да демонстрира и интереса си към изобразителното изкуство. И когато става дума за чужди автори, и когато майсторите на ефектния виенски фантастичен реализъм излагат новите си работи. Галериите във Виена са над 300, но големи изложби могат да се открият навсякъде, макар че е особено приятно да надникнеш в Музея за история на изкуството, за да се възхитиш на постоянната експозиция от картините на Брьогел, но и на временната изложба в момента, или в двореца "Харах", където напоследък също се предлагат интересни сбирки, или дори в криптата на манастира на бенедиктинците, представял до скоро изложбата, посветена на Леонардо да Винчи и неговото време. И тук рамо до рамо виенчани и туристи стоят на опашка, за да влязат в допир с непознатото или пък с много добре познатото, в което търсят да открият още нещо неочаквано.

Всъщност присъствието на вернисажа или посещението в операта или на театъра съвсем не означава за туриста край на деня, защото многобройните ресторанти и кафенета го поглъщат за остатъка от вечерта, за да закръглят впечатленията му от Виена със световно известния виенски ябълков щрудел, щрудела с извара и ванилов сос, палачинките с шоколад, сладоледените кнедли с кайсии, крема от настъргани кестени и коктейлите.

Неуморният турист може да прескочи и до хотел "Империал" или хотел "Захер", които са се превърнали също в символи на града, но за това се иска да има малко повече пари в джоба си. А и да е облечен по-официално, защото в ресторанта на "Захер" и до днес продължават да държат посетителят непременно да бъде с вратовръзка. Така че ако толкова много искаш да се похвалиш, че си бил там, може да се задоволиш с посещението на кафенето, или да останеш на терасата пред хотела, независимо от клаксоните на колите и шума от тях. Наградата ти ще бъде парче от световно известната торта "Захер", която можеш да си купиш от сладкарницата на хотела и дори да изпратиш по всички краища на света.

През деня туристическите автобуси летят и към двореца "Шьонбрун", където туристът хуква отново, за да снима този път зимната градина или така известната Глориета на възвишението, от което се открива невероятен изглед към целия град, или прескача до зоологическата градина, хвалеща се с невероятни образци. Другата цел в пътеводителя му е дворецът "Белведере", разположен в центъра на града, който е най-привлекателен с изложбите в долната си част, защото не може човек да дойде до Виена и да не види в оригинал Густав Климт или Егон Шиле, а и да не отнесе поне една картичка с репродукция от тях. Горната част пък, където миналата година след продължителни реставрационни работи за дълго беше открита изложбата на Клод Моне, привлича и с друго - нали от тук е тръгнал австрийският престолонаследник, за да бъде застрелян в Сараево и да започне Първата световна война. Но това е вече друга история. Сега спектакълът "Светлини и звуци" мами туриста да си помисли, че само за четиридесет минути ще научи за историята на града и, разбира се, на двореца.

В ново място за поклонение в последните години се превърнаха и обектите, проектирани от много популярния художник Хундертвасер. Неговата сграда, селцето до нея, домът за изкуства, където се правят непрекъснато изложби на известни творци от цял свят, сега привличат туристите, които се изсипват от автобусите по малките улички край изключително шарените привлекателни сгради, а коминът на предприятието за преработване на отпадъци с каскета на художника ги мами със своя блясък в друга част на града, за да му се порадват. И в селцето на Хундертвасер се лее бира сред многобройните сувенири, в които все пак говори нова Виена, макар че влиянието на Густав Климт върху творчеството на художника не може да бъде отречено, въпреки че звучи съвсем съвременно.

За туриста има още едно изкушение за бързо опознаване на града. В своето състезание с времето съвсем по американски, той, вече самостоятелно, а не в група, предпочита да се качи на някой от трамваите, въртящи се по известния Ринг, и така от прозорците им за много кратко да види всички забележителности - и градския парк с позлатената статуя на Йохан Щраус, и паметници на Гьоте, Шилер и Моцарт с ключа сол от лалета пред него, и Музея за история на изкуството, и Природонаучния музей и паметника на Мария Терезия, и триумфалната арка на Франц Йосиф, която въвежда в двореца "Хофбург", за да завие трамвайната линия после към университета и Вотивкорхе, наричана "дантелената църква".

Разбира се, Волфганг Амадеус Моцарт е открай време атракция сама за себе си във Виена и в цяла Австрия. Но докато Залцбург като град, в който той се е родил, си е измислил как да привлича туриста с родния му дом и други забележителности, виенчанинът също не се отказва да използва "слънчевото дете на музиката" за своя бизнес. Бонбони във формата на топчета, бонбони във формата на монети, шоколади, ликьори, куклички, картинки, календарчета, диплянки, ветрила, фланелки, торбички, музикални кутийки, медалиони и какво ли още не носят облика на Волферл, както галено го наричат виенчани, и цялата тази "моцартова индустрия", богато гарнирана с кич, потъва в куфари и раници, за да пренесе по-късно още един спомен от Европа, още един спомен от Виена.

През тази година друг голям музикант, най-виенският, както казват, Франц Шуберт, е на изключителна почит във Виена по случай двестагодишнината от рождението му. По проверения вече начин сега и Шуберт бива превръщан в примамка за туриста не само с многобройните концерти по църкви, концертни зали, манастири, малки частни дворове и градинки, в големия фестивал Виенски празнични седмици. Родният дом на Шуберт, домовете, където е живял, кафенетата, където се е събирал с приятели по време на известните шубертиади, сега също привличат, а към това се прибавя и сега разцъфтяващата "шубертова индустрия", която добавя сред сувенирите в раницата още един - спомен за най-големия майстор на романтичните песни.

Другата личност, която също мами, е Зигмунд Фройд, чийто обновен музей, отскоро отново беше отворен за посетители, които държат да видят известната кушетка за психоаналитични сеанси и да се преклонят пред бащата на толкова модния начин за изследване на човешката психика.

За българина Виена си има и друго значение. Още от периода на Възраждането ни този град за нас е бил символът за Европа. Да достигнеш до Виена, означава да покориш Европа. Сигурно такава мисъл е ръководела през последните години и онези много хитри и твърде предприемчиви българи, които се втурнаха да откриват фирмите си точно във Виена, да влагат парите си точно в нейните банки, да се борят да получат точно нейното гражданство или поне да предлагат стоките си точно на нейните търговци, да крадат коли точно от нейните паркинги. Всеки ден от автобусите, пристигащи от България, слизат десетки хора, които решават да опитат късмета си точно във Виена, макар че в повечето случаи авантюрата им завършва с голямо разочарование. В малкото български кафенета из града вечер те се събират, за да се оплачат, че виенчанинът ги тормози за адресна регистрация, за регистрация за работа и не искат да проумеят, че същият този виенчанин се стреми да организира своя град така, че в него да няма място дори и за дребни шмекери, макар че тази борба е доста трудна за водене в присъствието на силната руска мафия и на всички малки мафийки, които се опитват да стъпят тук.

В българския речник има доста наименования, които съдържат определението "виенски". Като започнем с шницела, кифлата, кафето, щрудела, трябва да продължим със сладкарницата, колелото, стола. Всички тези имена означават не само обвързаност с града на Дунава, с който сме в контакт от векове, а са и характеристика за качество. Може би затова е и стремежът ни да достигнем до Виена. За да се убедим, че вече сме се извисили в качествено отношение. И това е все пак стимул, който заслужава похвала. Но ако е искрен, а не е подплатен с лукавото намерение да "преметнеш" бъдещия си партньор, тоест да успееш да излъжеш Европа.

Защото и днес за нас Виена продължава да означава Европа и продължава да ни привлича. И макар в песента на австриеца да се пее "Виена, Виена, само ти ще бъдеш винаги градът на моите мечти", тази песен може да бъде запята и от българите. Виена остава за нас подстъпът към Европа. Който ни се ще непременно да покорим.

Може би защото мирисът на този град ни действа възбуждащо и вдъхновяващо.