Борд
ЗАЩО БНБ СЕ ИЗРОДИ В БВБ (Български валутен борд)
Чавдар ЦОЛОВ

ЦЕНТРАЛНАТА банка на България, която има близо 120-годишна история, познава славни времена, когато златният български лев е бил сред най-силните европейски валути. БНБ е тази, която съумява дори през военновременните години да съхрани покупателната способност на лева. В 4 от седемте години на преход БНБ е определяна за най-добрата централна банка в Централна и Източна Европа, твърди Емил Хърсев. Миналата слава на БНБ е застрашена от праха на забравата. Валутен борд с три управления сложи край на паричната политика на централната банка, на суверенната й емисионна функция и на сравнително успешната й борба за институционална независимост през годините на преход. Според премиера Иван Костов България ще влезе в Европа с валутен борд, при все че няма никаква яснота в коя група сме. След като четири правителства имаха БНБ за съюзник, но и за сериозен опонент, когато става дума за стабилността на националната валута, петото - на Жан Виденов, успя да я направи слугиня на центробежната си политика и я пренесе в жертва на външните господари на страната.

Минало незабравимо

На 25 януари 1897 г. княз Дондуков-Корсаков подписва устава на БНБ. На 23 май същата година БНБ е открита с основен капитал от 1.8 млн. златни лева. Закон за БНБ от 1885 г. я прави емисионна банка, издаваща платими в злато банкноти. Курсът на златния лев спрямо основните европейски валути на вътрешния и международния пазар до 1912 г. се отклонява с не повече от 1.7%. През март 1911 г. основният капитал на БНБ се увеличава на 20 млн. златни лева.

По времето на Стамболов един златен лев е равен на 7 USD. Точно преди 100 г. с една заплата среден държавен чиновник е можел да прекара заедно със семейството си цял месец в Париж в сносен хотел и да му останат за пътни и за харч, пише Симеон Радев в "Строители на съвременна България".

От 1934 до 1944 г. БНБ е тази, която крепи лева, привързан към райхсмарката. В продължение на тези 10 години валутният курс е 33 лв. за стоковите плащания и 22 лв. за нестоковите, не е мърдал и стотинка, разказва проф. Христо Калигоров, съвременник на събитията. Тогава на практика в България имаше фиксиран курс и форма на валутен борд. Но през 30-те години заплатите на военни, лекари, полицаи, държавни чиновници се бавеха с месеци. Бакалите, за да върви търговията, бяха принудени да продават на вересия. Кредити се отпускаха нормално, но това ставаше при надеждни гаранции. Шефът например на Кредитна банка Марко Рясков лично ходеше по предприятията, които искаха заеми, за да провери обезпечението на парите, които е дал.

Той беше един от най-големите банкери на всички времена, наравно с Буров и Губиделников, спомня си проф. Калигоров.

Най-нова история

12 юли 1995 г. управителят на БНБ проф. Тодор Вълчев предупреждава за финансова буря. Той пише в писмо до членовете на управителния съвет "Обстановката обаче вероятно ще се промени още преди края на 1995 г. и в началото на 1996 г. поради предстоящи големи плащания по външния дълг, нарастващи затруднения в износа и увеличаване на вноса (вследствие относителното обезценяване на лева, евентуално забавяне в хода на преговорите с международните финансови организации и под действието на други фактори). Съществува реален риск към края на годината да загубим контрол върху движението на валутния курс и да се стигне до взривообразни корекции..." Предложението му обаче за въвеждане на форма на фиксиран валутен курс е категорично отхвърлено от неговите колеги в управата на БНБ. Финансовият министър Димитър Костов отклонява предложението за дискусия. От лятото на 1995 г. следва поредица от грешки, която доведе паричната политика на БНБ до нейния антипод - валутен съвет.

Въпреки че България плаща 400.5 млн. USD по главници на външните си кредитори, през есента на 1995 г. валутният резерв на страната е около 1.5 млрд. USD. През ноември положението започва да се обръща. Зелена треска обхваща страната - населението и икономическите субекти започват да се запасяват с валута. Цикълът на репатриране на капитал от съседни страни (особено от остатъчна Югославия след падането на ембаргото) се затваря с незаконното изтичане от страната на внесена преди това валута. Въпреки тревожните тенденции в края на 1995 г. и началото на 1996 г., БНБ и кабинетът продължават да нехаят.

Шумотевицата от смяната на караула на "Батенберг" 1 и промените в Закона за БНБ само подсилват действието в края на 1995 г. на споменатите фактори. Изтичането на капитали се ускорява. Тегленето на валута от фирми и граждани вътре в страната, както и репатрирането на твърди пари в чужбина започват систематично да орязват валутните резерви на страната. Валутният резерв пада драстично като, в началото на 1997 г. стигна до критичния минимум от малко над 400 млн. щатски долара.

Макар и със закъснение, БНБ затяга рестрикциите и спира необезпеченото рефинансиране на банките още през ноември 1995 г. ДСК обаче води независима политика и предколедно изписва в три частни банки 4 млрд. лв. Облагодетелстваните са Бизнесбанка, ПИМБ и ТБ "Славяни". Сумата е внушителна, като се има предвид, че съвкупните остатъци по рефинансирането на БНБ в края на годината са под 14 млрд. лв. Партийно ангажираната Бистра Димитрова, шеф на ДСК, е извикана в УС на БНБ за обяснения. Прахосването на пари от ДСК обаче не спира дотук и продължава подкопаването на рестриктивната политика на БНБ по отношение на ликвидността и на плавно покачване на валутния курс.

На 24 януари Любомир Филипов поема централната банка. От БСП са назначени и подуправителите. Отваря се една от най-тъжните страници в историята на БНБ. Май, юни, септември, ноември и декември са само пиковите моменти от перманентната валутна криза през изтичащата година, довела до обезценка на лева към долара с над 600%. (След като за цялата 1995 г. доларът е поскъпнал само с три лева).

През май БНБ спира овърдрафтните и сконтовите кредити на банките, след като вече е прекратила необезпеченото рефинансиране. Рухват колосите с глинени крака ПЧБ и Минералбанк. Ефектът на доминото събаря още 11 по-големи и по-малки банки. Валутният резерв пада до 500 млн. USD. От обещаваните 1 млрд. USD чужди инвестиции идват само 300 млн. USD.

Сметките са прости: През 1996 г. България плаща 1.2 млрд. USD по външния дълг. От приватизация идват 300 млн. USD, от МВФ - 115 млн. USD. Платежният баланс е на червено с 33.7 млн. USD. Близо 850 млн. USD изтегля населението от валутните си депозити в банките.

Какво се промени в кухнята на БНБ?

На въпрос на автора към случаен банков служител, привикан за справка на заседание на УС на БНБ, какво правят централните банкери вече седми час, той отговаря: Карат се по бели ризи.

Консенсусът от времето на Тодор Вълчев се е изпарил. По онова време, когато управителният съвет на БНБ е разделен, професорът ги привиква поединично, изслушва аргументите им и на второ четене се взема решение с не по-малко от 7 срещу 2 гласа. Вярно е, че когато се лицензира банка или променя лихвата с до 10 пункта не е особено трудно да се постигне консенсус. Но обединяващата фигура вече я няма. УС на БНБ се е разделил на млади и стари - на малък и голям УС на БНБ.

Малкият управителен съвет - Лена Русенова, Димитър Димитров, Евгени Узунов, Андрей Николов, Николина Мичева, взема решения, а останалите - Любомир Филипов, Борислав Стратев, Здравко Бальозов, ги ратифицират. В ролята на балансьор се явяваше Пламен Илчев. Филипов е нарочен за вещица, защото не е твърд човек, който като удари с юмрук, звънецът на УС на БНБ да падне от масата.

Вещицата Филипов

В края на октомври гуверньорът се връща в Базел. "Подпиши тук, ние решихме да възразим за борда и да го декларираме пред президента, председателя на НС и премиера." Г-н Филипов подписва, но е бесен. Писанието на младите, които тъкмо са заели креслата си и трябва да станат, е ясно. А Филипов и компания гледат преди всичко държавния интерес и за тях бордът е необходимо зло. На другия ден г-н Филипов вижда чисто графичния подход на в. "ПАРИ", който се добра до пълния текст на писмото, и пред журналисти заявява: Защо мен питате за това писмо. Това не е мое решение. Това е решение на УС на БНБ.

Второто писмо на Желю Желев до Камдесю

Президентът информира шефа на МВФ, че консенсус трудно ще се постигне и между редовете го моли да обърне по-специално внимание на ситуацията в страната, както и да смени членовете на мисията. Информация, която винаги е в течно агрегатно състояние, изтича. Виденов и Сендов сядат да пишат контраписмо - как в България по отношение на борда всичко е червено, пардон - розово, и го пращат на Стенли Фишер, шефа на Деплер. Привикват г-н Филипов и му извиват врата да подпише. Следва предполагаемият отчет пред малкия управителен съвет на БНБ. На който първият сред равните трябва да им обясни как така слага подпис, след като добре знае, че не само в обществото и между политическите сили, но и вътре в управляващата партия, както и в опозицията няма единно становище по въпроса за борда.

При управлението на СДС Филипов няма да е сред лицеприятните, след като въпреки вътрешната си съпротива е служил на червените. Спокойно може да се предскаже, че националната валута ще стигне до нива 780-800 лв., което ще върне обслужването на вътрешния дълг като процент от БВП от края на 1995 г. - около 20%, при сегашен над 60%. Това е зле прикритото искане на СДС, освен смяната на УС на БНБ и обещанието за предсрочни парламентарни избори, за да каже "Да" за борда. Затова и кабинетът не променя валутния режим в лицето на ПМС 15. От еднопосочността на интересите на двете суперсили ще бъде нарочен Филипов, защото не е изпълнил член 1 от ЗБНБ - да пази вътрешната и външната стабилност на лева. Нямаше време Филипов да бъде хвърлен на кладата, за която събираха съчки и чужди, и свои. За да изгори всичко старо - покрай сухото и мокрото, заслужен принос има и Сметната палата. Върховният финансов арбитър в страната провери БНБ в навечерието на смяната на караула там и откри куп "безобразия". БНБ беше обвинена в неправомерно превишение на разходите с 9 млрд. лв. и в документално покритие едва на 80% от разходите. Проверката на разходите за печатницата за ценни книжа и банкноти показвала вреди за над 10.5 млн. швейцарски франка. Установено било нарушение за над 100 хил. долара за закупуване на технически средства. Отчетено е и нарушение и при подписването на договора за международен одит на "Делойт" и "Туш". Централната банка не можела да извършва рекламна дейност, въпреки споразумението с финансовото министерство за популяризиране на държавните ценни книжа.

След поръчковата кофа с помия се оказа, че нещата не стоят въобще така и че обобщено казано Сметната палата, вместо да гледа държавния интерес, се рови педантично в дребни сметки. Депутатите оцениха доклада на сметниците като гаф, не излъчиха парламентарна анкетна комисия по въпроса, а междувременно констатациите отидоха в прокуратурата. И старият, и новият управители отрекоха съществуването на огромните далавери, които Сметната палата има претенциите да е констатирала.

Пореден удар

върху институционалната цялост на БНБ нанесе новият Закон за БНБ. С фалстарт започна и бордът, след като посоченият за шеф на управление "Емисионно" икономист от международна величина Румен Добрински бе косвено обвинен по клаузите на новия закон за фалита на "Кристалбанк", където е работил цифром и словом 35 дни.

България и МВФ се разбраха -

650 млн. USD ще предостави фондът срещу валутен борд и икономически реформи. На 17 март 1997 г. България направи решителна крачка - бяха уточнени и последните подробности от бъдещото споразумение с МВФ и въвеждането на валутен борд в страната. Първите 180 млн. USD пристигнаха в средата на април, след като бордът на МВФ одобри правителствения меморандум, а общата сума от 650 млн. USD ще бъде преведена по една година. Новият държавен дълг на България е с 3-годишен гратисен период, но трябва да бъде погасен до 2003 г. при 5-6% лихва.

Срещу договорените финансови инжекции българската страна поема ангажиментите да бъде въведен валутен борд от първи юли и да бъдат либерализирани всички цени с изключение на 4 вида жизненоважни хранителни стоки. Българското правителство обещало мащабна приватизация, като за 2 години цялата индустрия трябва да премине в частни ръце.

Ябълката на раздора при преговорите беше цената на оздравяването на банковата система. Българската страна поиска 150-200 млн. USD, за да могат банките да влязат рекапитализирани във валутния борд, но в крайна сметка МВФ отпусна само 50 млн. USD, а за останалите препоръчаха да бъдат набавени от приватизация. Оживени коментари предизвика и предложението на Майкъл Деплер, шеф на мисията за България на първи европейски отдел на МВФ, за залог на държавното златно съкровище, което категорично беше отхвърлено.

Споразумението с МВФ отваря вратата на външно финансиране, което е спряно вече втора година. Ще се разговаря със Световната банка за заеми от 400 млн. USD, които са отпуснати, но не са предоставени, защото все още не са подкрепени с достатъчно ефективни български проекти. Все още чакаме отговора на банките-кредиторки на България от Парижкия клуб, към които отправихме молба за разсрочване на 50 млн. USD дълг за тази година.

България има да погасява лихви по външните си задължения за малко под 1 млрд. USD през 1997 г. Досега са платени под 200 млн. USD. Валутният резерв на страната е около 1.3 млрд. USD. Простите сметки показват, че без сериозни постъпления от собствени източници - износ и приватизация, страната ще може да покрие плащанията си към външни кредитори за 1997 г., но ще бъде изправена отново пред проблема неплатежоспособност още в средата на следващата година, за която България има да плаща по неактуализирани данни 1.3 млрд. USD. В крайна сметка всичко зависи от темповете на българската приватизация. Засега различни представители на кабинета обещават суми от 300 до 500 млн. USD до края на годината...

ФИНАНСОВИТЕ ИНЖЕКЦИИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Източник	вид заем	месец	млн. USD
МВФ Световна банка ЕС и Г-24	стабилизационен зърно и лекарства смесен смесен смесен смесен зърно и лекарства структурна реформа смесени	април април юни септември декември март 1998 г. април до декември до декември	7 98 138 120 120 120 80 210 350
Общо			1300

Разлики между БНБ и валутен борд в чист вид
БНБ	Валутен борд
Свободно плаващ валутен курс Зависимост от правителството Намаляващи валутни резерви Малка част от резерва е секюритизиран Ограничена конвертируемост Кредитор от последна инстанция за банките Неяснота Опасност от алогичност на решенията Пряко финансира хазната Огромен чиновнически персонал Печели от лихви и инфлация Може да създава инфлация Бавно взимане на решения, често под натиск Ниско доверие	Фиксиран валутен курс Независимост от правителството 100% покритие на парите в обращение Преобладаващата част от резерва е в ДЦК на страната приемник Пълна конвертируемост Забрана за рефинансиране Прозрачност Строга регламентираност на действията Не може да отпуска кредити на бюджета Малък персонал Печели само от лихви Спира инфлацията Автоматизъм на решенията, породен от пазарните сили Високо доверие