ЕВРО бр.1, стр.21, година VIII 2002г.

Европейски адреси на културата -
 на хърватска земя

Ваня КУБАДИНСКА

Един такъв адрес, на който можем да открием българо-хърватски културни отношения, градени през столетията и с проекция в нашето време, са околностите на хърватския град Задар. Разположен на живописното адриатическо крайбрежие, срещу многобройни пищно зелени островчета, той диша атмосферата на Далмация, изпълнена с много ярък колорит, топлина и музика. Градът е древен - на това място се е намирало римското селище Ядар. През ранното средновековие е играел ключова роля и е бил главен град на Адриатика. Затова през 1218 г. тук са изпратени кръстоносците, за да разчистят пътя на Венеция, която има претенции да стане водещ адриатически град-държава. Но те не успяват да го разрушат тогава. Това става две години по-късно и това е началото на разцвета на Венеция като център на Адриатика. Задар обаче остава да играе важна роля през средновековието, защото той се намира на ключовия търговски път Лондон - Париж - Венеция - Дубровник - Цариград.
Здравите културни и духовни връзки между българи и хървати се градят и тогава през средните векове, когато, преследвани от турците, много български семейства намерили подслон и се заселили трайно по тези места. Според местните историци много от тези българи се превърнали в най-добрите водачи на търговските кервани и ги превеждали успешно през планините на Босна и Македония по пътя им от Венеция през Тула, Задар и Дубровник за Цариград и Солун. И днес в църковните книги в Хърватия, които са написани на глаголица, се четат имената на множество български фамилии. Макар и смесили се с далматинските, те се познават по това, че завършват на -ов. С хърватите сме свързани и чрез езика. Българският и хърватският не познават големи лексикални различия. От няколко синонима на една дума единият задължително е общ. Славянското звучене ни позволява да се разбираме взаимно без превод. Затова и на ежегодните пленери "Ядертина" в околностите на град Задар българските художници, чието участие е едно от най-силните, се чувстват като сред свои близки роднини, за което допринася не само традиционното далматинско гостоприемство, но и лесното непринудено общуване с местните хора. Някои от художниците влизат веднага в контакт, други преминават през по-дългото съзерцаване на природните красоти и на многобройните пластове история, които се четат по тези земи. Но едно е общото за всички българи, участвали в тукашните пленери - Андрей и Дарина Яневи, Петър Савов, Ива Владимирова, Олег Гочев, Моника Попова, Христо Кралев, - проследявайки спомените и впечатленията от тази близка на нас земя с нейните прекрасни хора, те всички искат да се върнат отново тук.
Общите исторически корени на хървати и българи са избуяли днес и в това животворно стъбло, част от което е съградено на пленерите в Задар. В основата им са усилията и възрожденският ентусиазъм на скулптора-реставратор Константин Костов - председател на Задарското дружество на художниците. В задарските околности, на топлите и живописни средиземноморски острови вече 6-а година текат пленерите "Ядертина" с участието на множество автори от Австрия, Румъния, Украйна, Германия, Хърватия и България. В новите тенденции на сближаваща се и обединяваща се Европа автори от европейски страни идват тук, в Далмация, за да опознаят взаимно духовните стойности и традиции на народите си и да допринесат на свой ред за изграждането на общия ни европейски дом.
И местната градска управа е насочила вниманието си към подпомагане на пленерите, защото оценява ролята им за укрепване на културните връзки с другите страни от Европа. Така смята и Радован Дунатов, член на кметската управа в Задар по въпросите на културата. Той ми разказа, че художествените пленери в Задарския район са замислени и реализирани от председателя на местното дружество на художниците Коста Костов. В последните години страната е преживяла следвоенна ситуация и това много е затруднило организирането на тази програма. Сега обаче програмата е вече разширена и се развива бързо и след като условията в Хърватска и Задар са се нормализирали, в кметството вече са по-улеснени. В Задар са радостни, че тези пленери се провеждат в околностите на града и на близките острови, защото те оживяват тези места и повдигат културния и духовния уровен. А освен това се създават и определени връзки между художниците - гости, и местните хора и остават следи от духовен и материален характер - това са произведенията, които авторите оставят след работата си тук. Общината подпомага организирането на тези пленери със скромни средства, с които разполага, но помагат и различни спонсори, търсят се и други средства за целта. В бъдеще от кметството се надяват да подпомагат с много повече средства пленерите. Вече са факт няколко изложби на задарска територия от творби на пленеристи, но също така и една изложба в София в ЕБКЦ, протекла при голям успех - още един пример за развитието на културния ни обмен и връзки. Сред местата, които събират пленеристите ежегодно, са островите Углян, Галевац, Дуги и селищата, разположени върху тях - Куклица, Божава, Преко.
УГЛЯН е остров, разположен точно срещу Задар, 52 кв. км. Покрит е с вечнозелени борови гори, маслинови дръвчета, смокини, нарове, лозя. Поколения наред хората тук се изхранват от морето като рибари и моряци, 2000-годишна е традицията в производство на зехтин. Мястото е прекрасно за риболов и туризъм - най-красиви са селцата Куклица, Кали и Преко, разположени точно срещу Задар.
КАЛИ е най-популярното на това крайбрежие рибарско селище със стара и все още незалязваща слава на местните риболовци и моряци. Техните мрежи са винаги препълнени, защото уменията им са безспорни. Каменни къщи с далматинска архитектура и прекрасен изглед към безбройните малки островчета допълват образа на Кали, което освен това се слави и със своя ежегоден "Празник на рибаря", на който не пропускат да идват и местни, и туристи, за да се насладят на средиземноморския дух, който витае тук.
КУКЛИЦА е живописното селце с кукленско име, което може да се нарече и "Врата към природния парк Корнати", защото е точно на края на остров Углян до пролива Ждрелац. Столетни борове и пясъчни плажове го обграждат. Известно е още и с ежегодния си празник "Госпу од снига" на 5 август, когато атрактивна процесия от лодки се проточва от Куклица към църквата "Св. Йеролим" в пролива Ждрелац, за да ознаменува този ден, на който преди 400 години валял сняг посред лято.
Другата страна на остров Углян не е така населена, затова пък там са прекрасни заливи за плаж и за подводен риболов и спорт. Любителите на исторически паметници могат да посетят крепостта "Св. Миховил" от 13-ото столетие, от чийто връх се открива прекрасна гледка към остров Дуги - и други острови от Задарския архипелаг, както и към Корнатския архипелаг. На острова има и много останки от римски постройки, църкви, манастири и прекрасна островна архитектура. Сред другите достойнства са кристалночистите средиземноморски води, пясъчните плажове, красивите местности, прекрасната местна кухня и редовните добре организирани фериботни връзки със Задар.
ПРЕКО е селището на о. Углян точно срещу Задар, най-пряко разположено на Задарския канал срещу града със стара далматинска архитектура. Средиземноморската кухня изкушава от множеството ресторанти и кафенета на брега. Тук в изложбената зала на брега с помощта на общината в Преко местните жители, както и много гости от Задар и Загреб имаха възможност да се наслаждават на картините на пленеристите от последните две години. Само на 80 м срещу изложбената зала в Преко е живописното островче Галевац или Школич с манастира "Св. Павел". Покрит е с буйна средиземноморска растителност, прекрасно място за плаж и плуване.
Фра Божо - усмихнатият и благоразположен игумен на манастира "Св. Павел", разказва, че манастирът е францискански в традициите на монасите, използващи глаголическото писмо. Манастирът е посветен на Свети Павел Пустинник, който е негов закрилник, и датира от края ХV век. Той започва да се развива, откакто през 1492 г. на свой събор францисканските братя донесли своята т. нар. конституция - или правилата за всекидневен живот, записани на глаголица. Този писмен документ се пази днес в Хърватския глаголически църковен архив в Загреб. Векове наред манастирът е бил духовно средище - тук е била една от първите хърватски печатници, а от края на ХIХ век тук е била основана и мъжка гимназия, която е събирала децата от този край и ги е обучавала на четмо и писмо. Затова островът се нарича и Школич.
Глаголицата е била употребявана като църковно писмо до 1840 г. в Хърватия, а службите и до днес се водят на хърватски или църковнославянски, макар че вече се използва латиницата за църковните писмена. През ХVII век манастирът няколко пъти е бил превръщан в лазарет по времето на големите чумни епидемии. Тогава тук останали само двама братя монаси, които се грижели за умиращите и заедно с тях загинали.
Днес манастирът се радва на голямо оживление. Той масово се посещава от местното население, в него има музей на печатницата и богата библиотека, където литературата е написана на глаголица. За оживлението на манастира изключително голям принос имат художниците, които го посещават и работят тук по време на пленерите. Те намират тук вдъхновение в прекрасната природа и се зареждат с много духовна и творческа енергия. Манастирските обитатели им се радват и се грижат да имат добри условия, за да създават изкуство.
Остров Углян се свързва чрез солиден мост с о. Пашман. Този мост коронясва Пашманския канал при пролива Ждрелац. На някои места каналът е широк само 2 км. Той разкрива приказни гледки към низ от бисерни островчета, идеални за водни спортове. Екологично чисти води заобикалят тези острови, покрити със зелени килими, лозя и маслини. Слънчеви плажове, над които букови гори извисяват клони, населени от малките певци - косовете край селцето Ткон на хълма Чоковац (Хълма на косовете)... Тук се извисява и старинната постройка на манастира "Свети Козма и Дамян" - единственият в този край бенедиктински мъжки манастир. Петимата братя го обитават и живеят по строгите канони на този орден. Манастирът датира от II в. от н. е. Възстановяван и дострояван, реставриран, за да добие днешния си облик. Глаголическо разпятие от ХV век и икона на Мадоната, рисувана в ренесансов дух с оголена гръд, ни гледат от дебелите каменни зидове. На специална дъска в параклиса изписват имената на богомолци, за да се молят братята за тях.
Остров Дуги е следващата верига от Задарския архипелаг, която се простира на запад от о. Углян. На остров Дуги се намира и Божава - селцето, което сякаш Божият пръст е създал, потапяйки се в брега му. Още един адрес на пленера "Ядертина". Символът на Божава е агавето - едно растение с дебели, месести, бодливи, казват, че дори и отровни листа, донесено тук от Мексико преди столетия. Но така добре адаптирало се, че превзело немалка островна площ и не оставило на местните хора друг избор, освен да го направят своя емблема. Тук не можеш да устоиш на тишината и хармонията, които те обгръщат отвсякъде и те стоплят заедно с усмивките на сърдечните и гостоприемни жители на Божава. Затова и пленеристите сякаш тук намират най-много уют и спокойствие, за да създават своите образи. Откриваме ги в кметството и във всяка от стоте къщи, в които влезеш. Хората с уважение си спомнят за художниците, които са изобразили острова им, и затова картините им сега са във всеки дом.