СЪСЕДИ, бр.1, година VII 2000г.

 

МАКЕДОНСКИЯТ ПАСИАНС

Любчо НЕШКОВ

От края на 1999 г. македонският премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски направи обещаните правителствени промени. Те са толкова дълбоки - отидоха си десет министри и един вицепремиер - че оттук насетне ще трябва да се говори за втори кабинет на Георгиевски.

Причините за отстраняването на министрите са комплексни и разнопосочни.

Финансовият министър Борис Стоименов се прости с поста си поради конфронтацията с част от ръководството на партията и първите фигури в кабинета. Стоименов се съюзи с противниците на ВМРО-ДПМНЕ по време на президентските избори. По време на цялата предизборна кампания работи срещу сегашния държавен глава Борис Трайковски. В началото на септември Стоименов открито застана на страната на Демократическата алтернатива и нейния лидер Васил Тупурковски.

Когато в края на май на 1999 г. в гр. Струмица на конгреса на ВМРО-ДПМНЕ Георгиевски предупреди, че ще има санкции срещу "държавните служители, които предпочитат личния пред националния интерес", тази закана се отнасяше и за Стоименов. Бившият финансов бос доказа, че е усвоил до съвършенство старите методи на управление. По време на едногодишното му властване в повереното му ведомство малко бяха търговете, останали неспечелени от фирмите на Стоименов. През цялата година неговият телевизионен Канал 5 бе един от най-яростните противници на правителството - включително и по времето на косовската криза. С неговото отстраняване ще приключат и вътрешнопартийните спорове - Стоименов е и един от заместниците на Георгиевски във ВМРО-ДПМНЕ. Стоименов няма никакви шансове да бъде избран на предстоящите вътрешнопартийни избори.

Втората голяма промяна в кабинета е свързана със смяната на вътрешния министър Павле Траянов - не защото там за първи път застава жена - Доста Димовска. С идването на Димовска се слага край на 55-годишната практика това ведомство да бъде ръководено от лица, свързани по един или друг начин с бившата югославска комунистическа партия, а по индиректен начин и със старите сръбски структури. Тази смяна ще сложи край на партизацията на това министерство. Със сигурност това означава и край на политическите репресии в страната. Въпреки многократно заявената си лоялност към премиера Траянов в продължение на една година направи всичко не само за запазването на старите структури, които преследваха инакомислещите, а и за повишаването на техните функционери. Така човекът, който в продължение на десет години е наблюдавал, подслушвал, с една дума шпионирал по всякакъв начин лидера на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски, Траянов издигна в началник на управление. По време на президентските избори Траянов, заедно със своите приятели от ДА и Борис Стоименов участва активно в омаскаряването на ВМРО-ДПМНЕ в медиите. Неговите връзки с главния редактор на сп. "Фокус" са публична тайна в цялата република. Траянов в крайна сметка трябваше да бъде наказан и за съучастието си при разбиването на посолството на САЩ в Скопие, унищожаването на десетки дипломатически коли и безредиците в македонската столица. Целият този опасен хаос, който бе в интерес на режима на Милошевич, се случи благодарение на заповедите на Траянов. (По време на разбиването на посолството Траянов разиграваше силите за сигурност по такъв начин, че дори и Милошевич би му завидял. Бившият вътрешен министър обичаше и контрабандния бизнес. Предимно с петролни продукти и винаги в една посока - Сърбия, за предпочитане бяха "бизнесмени", близки до клана в Белград. Да не говорим за политическите досиета, които Траянов така усърдно пази до последно.

Идването на Димовска означава, че гражданите на Р Македония най-накрая ще могат да прочетат собствената история, такава каквато е! И написана от нейните синове. С тяхната кръв. Сълзи. Мъка. Но и техните истински идеали. И в това никой не трябва да се съмнява! Димовска има ясна цел и в живота, и в политиката - истината за всичко и напред без лъжа.

Освобождаването на правосъдния министър Владо Камбовски не представляваше никаква трудност за премиера Любчо Георгиевски.

След като си позволи да издава фалшиви "служебни бележки", подпечатани лично от него за "нерегулярностите" по време на втория кръг - включително и за секциите, където нямаше оплаквания, Камбовски сам си подписа оставката. С неговото отстраняване си отива и последната връзка с подземния свят. Камбовски бе известен с близките си отношения със сръбския военнопрестъпник Желько Ражнятович - по-познат с прякора Аркан.

Включването на лидера на Демократическата алтернатива Васил Тупурковски в управлението на страната ще сложи край и на опитите на този коалиционен партньор да си приписва всички заслуги и да се разграничава от негативите на управлението. Въпреки някои твърдения, че Тупурковски ще получи още повече в новия кабинет, промените доказаха, че неговата партия загуби значително при сегашното разпределение на властта.

ОТНОШЕНИЯТА С ДРУГИЯ КОАЛИЦИОНЕН ПАРТНЬОР

Демократическата партия на албанците на Арбен Джафери е със стабилна основа. По време на "най-страшната криза след Втората световна война - косовската", както често обича да повтаря Георгиевски, неговата партия и правителство спаси стотици хиляди депортирани косовски албанци. Управлението на Георгиевски провали и последния сръбски опит за дестабилизация на Р Македония чрез предизвикване на междуетнически сблъсък. Албанското малцинство, заедно с неговите ръководители се убеди, че в Скопие окончателно са се разделили със сръбския начин на мислене, който за да властва и да бъде в услуга на Белград, пораждаше периодически етническо напрежение и омраза към съседите.

Ако първото правителство на Георгиевски в края на 1998 г. положи основите, то с промените от декември 1999 г. лидерът на ВМРО-ДПМНЕ даде ясно да се разбере, че е готов и да изгради изцяло новото общество. Ще му бъде трудно. Но много скоро подкрепата ще започне отново да се увеличава и той ще може да постигне целите си - свободна и независима Р Македония.