Общество
НАЙ-СКОРОСТНАТА ПИСТА КЪМ ИНТЕГРАЦИЯТА С ЕС
Интервю с г-жа Слава СЛАВЧЕВА, директор на Регионалния координационен офис на Многонационалната програма ФАР за телекомуникации и пощи

Г-жа Слава Славчева е директор на Регионалния координационен офис на програма ФАР за телекомуникации и пощи от май 1996 г. Завършила е Техническия университет в София, специалност "Радиотехника". Десет години работи като научен сътрудник в Научноизследователския институт по съобщенията. От 1993 г. до 1996 г. завежда управление "Кабинет на председателя и международни връзки" в Българската телекомуникационна компания.

- Г-жо Славчева, какво представлява програмата и какви са приоритетите в нея?

- Многонационалната програма ФАР за телекомуникации и пощи е предвидено да бъде реализирана за пет бюджетни години. Всяка една от тях съдържа проекти с важно значение за правителствени агенции (министерства и комитети), както и за съответните оператори - телекомуникационните и пощенските компании на всяка от 13-те участващи страни. Самата схема на програмата е проектирана така, че в дейностите по изпълнението й да се ангажират експерти от различни организации. Приоритетите при проектите за правителствените организации са насочени към хармонизиране на законодателството и създаване на благоприятна регулаторна среда за либерализирането на пазарите на телекомуникационни и пощенски услуги. Особено важно е, че в рамките на програмата се организират международни екипи, които работят съвместно. Програмата е ориентирана не точно към преподготовка на кадри, а към преодоляване на съществуващи пречки в развитието на двата сектора в страните от Централна и Източна Европа и хармонизиране на всички законодателни документи в съответствие с тези, които се използват в ЕС. Проектите, по които програмата работи, разглеждат също и общи проблеми от сферата на предоставяне на услуги в двата сектора. Това означава, че разработваме теми, в чиято сърцевина е подобряването на процедурата за предоставяне на нови услуги, хармонизирането на тези процедури с най-добрия опит, с опита на най-добрите пощенски и телекомуникационни оператори в Европа. Целта е да се подобри качеството на услугите, които се предоставят на потребителите, и естествено, което е много благоприятно и за самите оператори, по този начин те биха могли да увеличат и своите приходи.

- Кои са критериите и механизмите при управлението на една толкова мащабна програма и как се осъществява координацията в нея?

- Програмата действително е с голям обхват. В нея участват всички страни от Централна и Източна Европа, без Югославия и Хърватска. Общият брой на проектите, които ще се разработват, ще надхвърли 40 през тази година. За доброто функциониране на тази система решаваща роля има стриктната организация. Когато всеки знае своите отговорности и се придържа коректно към тях, успехите също не закъсняват. В офиса работи екип от 6 българки, всяка от които има определени функции в изпълнението на задачите. Цялостното ръководство се осъществява от Брюксел, от мениджъра на програмата г-н Хендрик ван Мале, който е представител на Генерална дирекция 1А на Европейската комисия. Координацията на дейностите по проектите се извършва от нашия офис със съдействието на всички участващи страни. Всяка страна поема отговорността да бъде водеща по един или няколко проекта, определят се мениджъри по отделните проекти, които са експерти в съответната област. Важно е също, че всяка, участваща в проектите, страна номинира контактна точка - това е експерт от министерството или от компанията оператор, който участва в дейността по съответния проект.

- Кога страните от Централна и Източна Европа могат да очакват конкретни резултати от програмата?

- Надявам се резултатът да се усети съвсем скоро, тъй като вече са приключили първите 6 проекта от бюджетната 1995 г. и един от бюджетната 1996 г. и внедряването им в практиката е предстоящо. Два са аспектите на ефекта от разработките по линия на нашата многонационална програма. От една страна се създават реални продукти - специфичен софтуер и задълбочена "ноу-хау" документация по определени теми. Те са разработени от западни експерти и са приложими за конкретните условия в участващите страни. Един от приключилите проекти с голяма практическа стойност е "Алтернативни модели за телефонизация на слабо населени места". Всичките, участващи в него, 11 страни са убедени, че трябва да има продължение на този проект и планират още през тази година да внедрят в практиката един или няколко от разработените пилотни модели.
Другият, според мен, много важен аспект, са нематериалните активи, което включва целия придобит от експертите опит и нагласа за приближаване до европейските изисквания. Позитивен резултат от програмата е осигуряването на възможност не само за обмен на информация между Европейския съюз и нашите страни. Тя помага на експертите, участващи в екипите, да обменят информация помежду си. Те продължават контактите си и след приключването на разработките. Тези експерти през следващите години ще бъдат включени в редица много важни основни дейности, свързани със стратегията за присъединяване към ЕС. Характерно е, че хората, които участват в програмата, минават съответен цикъл на подготовка в работа при по-различни условия. Мога да обобщя мнението на участващите експерти, което аз лично изцяло поддържам, че работата в рамките на многонационалната програма ФАР е професионално удовлетворение. От една страна, защото се дава възможност да се придобият нови умения, научават се много нови административни процедури, а от друга - поддържа се нивото на професионални знания.

- Как бихте оценили участието на нашата страна в програмата?

- България се включи в двете фази на програмата от бюджетните 1995 г. и 1996 г. много активно. Страната е на първо място по броя на проектите, в които участва. Наши експерти ще се включат в работата по всички проекти и за бюджетната 1997 г., като ще ръководят три от тях. За 1995 г. страната е водеща по проекта "Преструктуриране на колетните служби и на международните куриерски услуги". Тя е лидер и по темата "Качество на международните пощенски услуги" от програмата за 1996 г.
По отношение на пощенския сектор считам, че чрез проектите, в които фирма "Български пощи" ЕАД участва, ще могат да се подобрят куриерските услуги, да се дефинират и решат проблемите в областта на маркетинга, да се определят икономически ефективните разходи при различни пощенски дейности. За телекомуникационните услуги се надяваме, че чрез тези проекти ще се изчистят по-бързо всички законодателни пречки за издаване на съвременни лицензи, за създаване на независима регулаторна агенция, каквато всъщност е практиката във всички страни от ЕС. Чрез нашите проекти се цели и регулирането на отношенията между различните оператори, например мобилните, които се явяват на телекомуникационния пазар. Това е една подготовка за либерализацията на телекомуникациите, когато и други оператори ще пожелаят да предоставят услуги.

- Ако използваме стилистиката на политиците, че всяка страна-кандидат върви по своя писта към ЕС, къде по това трасе са българските телекомуникации?

- Общо за региона през последните няколко години се забелязва изключителен ръст на броя на телекомуникационните линии, развитие на телекомуникационните услуги, цифровизацията е навсякъде и вече в повечето от страните от Централна и Източна Европа се възприема идеята, за развитието в тази сфера ще се базира само на цифрови системи, като аналоговите линии трябва да се подменят. С удоволствие ще кажа, че България заема едно от водещите места в този процес и че националната телекомуникационна система е в най-скоростната писта към интеграцията с ЕС. Като експерт в областта бих казала, че през последните години е направено много за развитието на телекомуникационните услуги, които се предоставят в страната. Нека погледнем колко бизнесабонати има в София и колко се увеличиха те в страната. Наскоро беше открита подводната кабелна система "КАФОС", свързваща Варна, Истанбул и Мангалия. В основни линии е изградена националната цифрова инфрастуктура, пуснати бяха в действие много нови цифрови централи и трасета. Може би масовият потребител не е усетил още новото качество, но основната задача на отрасъла в този преходен период е да осигури едни по-добри комуникации за хората, развиващи бизнес. По този начин телекомуникациите ще способстват за развитието и на други отрасли, на цялата ни икономика. Искам да изтъкна, че независимо от добрите темпове на развитите в тази област, трябва да извървим още много. Защото не е достатъчно на висок глас да декларираме желание за членство в европейските структури, нашата интеграция трябва да дойде по естествен път - като се доближим до стандартите, прилагани в страните от ЕС.

- Кои най-важни елементи от оформящото се информационно общество присъстват в проектите от програмата?

- В най-концентриран вид основните елементи от тази многопосочна тема присъстват в проекта "Стратегии за развитие на информационното общество", включен в програмата на бюджетната 1997 г. Тези стратегии би трябвало много внимателно да се обмислят и да се разработят различни варианти. Икономическата ситуация в страните от Централна и Източна Европа е различна и трябва да се обсъдят такива модели, които да дадат възможност на всяка една страна с течение на времето да достигне крайния задоволителен ефект. Много работа очаква всички експерти в областта, защото информационното общество изисква изключително високо ниво на технологиите, но и съответен практически опит.
За потребителите крайният резултат от изграждането на информационното общество ще е свободният достъп до всички съвременни технологии и комуникации. Например идеалната цел е във всяка организация и във всяко училище да има връзка с Интернет. Засега у нас определен брой бизнесабонати или сравнително малко частни абонати могат да си позволят да се включат в Интернет. Идеята е това да бъде масова практика. Целта на информационното общество е да се даде на всеки един гражданин лесен достъп за обмен на информация, което е в съответствие с идеите на ЕС за свободно движение на хора, стоки, информация, услуги и пари.

- Каква е схемата на финансиране на програмата?

- За реализацията на цялата програма ФАР от 1995 г. до 1999 г. са заделени от ЕС 28,5 млн. екю. В първите три бюджетни години са съсредоточени по-големи части от тази сума, а през последните години, когато се счита, че целите на програмата са вече постигнати, предвидените средства са по-малко. Програмата създава рамките и дава насоките за бъдещото развитие, но за създаването на модерни комуникации ние също трябва да инвестираме.Мисля, че това е естественото развитие на нещата, тъй като не може да се говори за подготовка за членство в ЕС, ако разчитаме само на помощи.

Интервюто взе:
МАРИЯ КОЛЕВА

ПТП ФОКУСИРА ВЪРХУ ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС

Многонационалната програма ФАР за телекомуникации и пощи (МПТП), от чието начало изминаха вече 5 години, стартира с главната цел да съдейства на участващите в нея страни от Централна и Източна Европа в подготовката за бъдещото им присъединяване към структурите на ЕС, чрез решаване на общи за тях проблеми в двете сфери. От началото на 1997 г. броят на страните е вече 13 - Албания, България, Босна и Херцеговина, Естония, Латвия, Литва, Македония, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия.

Тематичният кръг на програмата е многопосочен и се фокусира върху широк спектър от теми: хармонизацията в законодателството, усъвършенстване на регулационната среда, либерализацията в двата сектора, лицензионната политика, изграждането на информационното общество, въвеждането на нови технологии, управлението и маркетинга във фирмите от бранша, съгласно стандартите, прилагани в Европейския съюз. Техническата помощ по тези проблеми насочва към изясняване на възможностите за създаване на печеливши гъвкави - бизнес структури в рамките на националните телекомуникационни и пощенски оператори.

Още от 1991 г., когато Европейската комисия дава живот на грандиозния си проект за интегриране на усилията на многонационални екипи в различни области от общ интерес, България е избрана за координатор и отговорна страна по изпълнението на Многонационалната програма ФАР за телекомуникации, а от 1995 г. поема същите функции и за пощенския сектор. За оптимизиране на работата по програмата Европейската комисия решава в София да бъде създаден Регионален координационен офис, известен като Programme Coordination Unit, който да осъществява оперативното управление, включително и финансовото, на проектите в рамките на програмата. Той официално функционира от началото на 1996 г. Офисът представлява интересите на всичките 13 страни, участващи в програмата. Екипът в него е съставен само от българи.

Преди "Присъединителният" етап от МПТП започна през 1995 г. с идеята да бъде осъществен на 5 отделни фази, наречени бюджетни години. Този комплекс от програми е продължение на програмата от 1992 г., чийто обхват на действие бе само обучението в телекомуникационната сфера.

В момента в различен етап на изпълнение са около 25 проекта, разработвани по програмите за бюджетните 1995 и 1996 години, като вече седем от тях са напълно приключени. От 1996 г., наред с телекомуникациите и пощите, програмата започва да разработва и първите три проекта от сферата на информационното общество: "Национална агенция за регулиране", "Процедури за издаване на лицензи" и "Проблеми при инвестирането".

Предвижда се още през януари 1998 г. да се обявяват търговете за консултантски фирми-изпълнители по 18-те проекта от програмата за бюджетната 1997 г., която е третата фаза от МПТП. Нейното начало е предвидено за май 1998 г. Сред най-мащабните теми от нея са: "Стратегии за изграждането на информационното общество", "Либерализация на телекомуникациите", "Хармонизиране на техническите стандарти", "Хибридна поща", които са насочени пряко към приравняване и на законодателната база, касаеща отрасъла, и на структурата и техническите критерии, към практиката в страните от ЕС.