Градове
ПЕЧАТЪТ НА СИРЕНАТА
Войчех ГАЛОНСКА
Полски институт в София

Всичко започнало от кръстопътя, разположен в четирите посоки на света, до удобния брод. Там, на високия бряг на Висла, възникнало първото селище. На брод тогава казвали "язд". До брода, т.е. "у язду", построили крепост, осигуряваща преминаването през реката. Нямаме представа как е изглеждало старото Уяздовско укрепление. Преди повече от седем века го превзели и изгорили до основи яджвингите, както тогава наричали викингите. След пожара хората започнали да търсят подходящо място за отбрана, където да издигнат крепостта в близост до новия брод, разположен на четири километра по на север. До крепостта построили град, който нарекли Варшава.

Първият документ с описание на града е от 1338 година. Негови автори са двама папски пратеници. От тях научаваме, че тогава "Варшава имала крепостни стени, че там е резиденцията на княза, три църкви... че пребиваването в града е безопасно и приятно... а към една от църквите има училище". Сега можем обективно да оценим културния аванс на столичния Краков, който по същото време се подготвял за откриването на втория в Европа университет, и Варшава - където килийното училище е факт, достоен за отбелязване.

Градът се разраствал, развивал, издигал, приемал все по-нови функции, едно обаче оставало непроменено - разположена в сърцето на континента, столицата на Полша е важен международен комуникационен възел и до днес. Ако погледнем картата - пътят от Рим и Виена точно там се среща с пътя от Лондон, Ротердам и Берлин за Москва, и от Санкт-Петербург - до Прага и Париж. През 1526 г., след като наследява областта Мазовше, във Варшава се пренася крал Зигмунд Стари. Веднага започва преустройство на замъка, който от княжеска, трябва да се превърне в кралска резиденция. Наследникът му - Зигмунд Август, много харесвал града и често го посещавал, а мълвата твърди, че идвал заради варшавянките. Те отдавна били известни със своята красота и елегантност. Неслучайно герб на града и негов символ била сирената - легендарната красавица с опашка на риба. Запазен градски документ от 1400 година е подпечатан с печат със сирена.

Включена в Полското кралство заедно с Княжество Мазовше, едва триста години след основаването на града, Варшава става столица на държавата. Не този факт обаче има решаващо значение за особеното й място в семейството на европейските столици. Преживяла шведския "потоп", тя била последователно столица на Южна Прусия, с помощта на Наполеон - столица на Варшавското княжество, след това на Полското кралство, което било всъщност интегрална част от деспотичната Руска империя, докато се стигне до триумфалното прокламиране на независимостта на възродената Полска държава (11 ноември 1918 г.), на която официално столица става Варшава. Неусетно минават двадесетте години до избухване на Втората световна война.

От първия ден на войната - 1 септември 1939 г., Варшава става главната цел на неприятеля - тогава е и първата въздушна бомбардировка. Героичната отбрана на столицата продължила цял месец. Следващите пет години на хитлеристката окупация са години на непрекъсната нелегална борба, която през август 1944 г. се превръща във въоръжено въстание. Митът за героичната и непокорена Варшава, възпявана от стотици поети и рисувана от стотици художници, е отличителният белег на града, в сравнение с останалите европейски столици. Неговият апогей е Варшавското въстание, в което участва цялото население на града, въоръжено с трофейно оръжие и пистолети собствено производство. В продължение на цял месец те оказват съпротива на най-модерно въоръжената армия в Европа по това време. Германците методично, къща по къща, обстрелват с танкове и огнехвъргачки и разрушават всичко, намиращо се над земята. Въстаниците имат само един изход - под земята, в каналите (спомняме си филма на Анджей Вайда със същото заглавие). По това време, заела позиции в кварталите на десния бряг на Висла, Червената армия изчаква окончателното потушаване на въстанието и разрушаването на града, за да предприеме атаката за превземането му. Неуспехът на въстанието е трагедия за целия град. Жертвите са повече от 600 000. Оцелелите са изгонени, а градът изпепелен. Военната разруха, обхванала 82% от Варшава, е трагично събитие в историята на Европа, което не може да се сравни нито с пожара на Москва през 1812 г., нито с бомбардировките на Берлин през последната световна война.

Заедно с бягащите в атака войници, със сиромашки вързопчета в ръка се завръщат и варшавяните. Но това, което заварват, е огромна сиво-черна каменна пустиня, купища от развалини. Варшава умира. Умира само за няколко месеца. Оказва се, че това е "клинична" смърт, която спасява града от съдбата на могъщите антични митрополии Вавилон, Троя, Картаген...

През 1945 г., след войната, когато градът е в развалини, се решава бъдещето на Варшава. Възможностите били две: да се построи нов град, по-модерен, ненапомнящ с нищо, освен с местоположението си, изгорения през 1944. Най-сериозните аргументи против втората възможност - да се възстанови автентичният облик на града, били, че това е многократно по-скъпо и без практична, а само с естетическа функция. Хората се връщали в столицата и нямало къде да живеят. При това положение - струва ли си да се възстановяват паметници на културата? Без тях обаче това не би била Варшава, а някакъв друг град. Затова бил възприет вторият вариант: запазено било всичко, което имало историческа стойност, всеки камък бил спомен. До разрушената колона на Зигмунд, до обезобразените от бомбардировките скулптури денонощно стояли войници на пост.

Най-голямата гордост на предвоенна Варшава, която напомняла на нейните жители, че тяхната столица има седемвековна история, било Старе място, оградено от всички страни с крепостни стени, частично все още запазени. Точно тази част на Варшава, най-жестоко опустошена през 1944 г., е възстановена най-старателно. Любопитен факт е, че освен по запазени планове, при възстановяването са използвани и картините на италианския художник Каналето от ХVIII век, които бихме могли да определим като "живописни репортажи".

Когато застанем на площада на Старе място, погледа ни привличат пъстроцветните изписани фасади на средновековните къщи. Там се намира най-късата уличка във Варшава, най-тясната фасада, най-дългата опашка за сладолед през лятото - пред сладкарницата, в която предлагат 22 вида. В бирарията на улица "Пивна" има бира от цяла Европа и бира от бъчва, изготвена по средновековна рецепта. В ресторанта на улица "Мьодова" сервират древнославянска медовина - вино с мед. На площада на Старе място художници рисуват по поръчка изгледи, без да поглеждат към пейзажа.

Но Старе място не е туристическа атракция. Жителите му живеят, ходят на църква във възстановените готически, ренесансови или барокови катедрали. В една от тях - криптата на "Свети Дух", на ъгъла на улиците "Длуга" и "Новомейска", се пази сърцето на Шопен. Съвсем различен е пейзажът на Старе място, погледнат от запад. Виждат се отбранителните стени, прекъснати от Барутната кула, а при улица "Новомейска" се сливат с готическия Барбакан, продължават на изток и на завоя е скулптурата на сирената от герба на Варшава.

Старе място възниква няколко години след издигането на Замъка на мазовецките князе на високия бряг на Висла. През вековете той непрекъснато е преустройван, разширяван, дострояван - приема формата и ролята на Кралски замък, седалище на сейма на държавата и сцена на най-важните политически събития. Разрушен и изгорен през войната, новият Варшавски замък е не само изключително точно и добросъвестно копие на стария, но може да се каже - автентичен паметник, залите на който са изпълнени с автентични предмети от времето на полските монарси. Това обяснява големия интерес, който привлича край стените му хиляди туристи от Полша и чужбина.

Площадът пред Замъка е уникален столичен площад, който варшавяните са превърнали в своеобразен "салон". На него гостуващите държавни глави се срещат със столичаните. На този площад поляците са приветствали не само президента Буш и английската кралица. От този площад започва и исторически оформилият се "Тракт крулевски" (Път на кралете), по който тържествено са преминавали полските монарси, когато отивали към своите летни резиденции извън града.

На "Пътя на кралете" са разположени великолепни дворци на князе и графове: Потоцки, Тишкевич, Чапски и др., Уяздовският замък, кралските палати Лаженки, Белведер и Виланув, понастоящем заемани от важни държавни институции - Министерския съвет, Министерството на културата и изкуството, Университета, Художествената академия и други. Като прибавим петте църкви и паметниците на едни от най-великите поляци: Мицкевич, княз Юзеф Понятовски, Болеслав Пруст, кардинал Вишински, Коперник, Витос, Падаревски и Шопен, ще разберем, че това действително е единствената, толкова представителна обществена артерия.

"Пътят на кралете" може условно да се раздели на няколко части, като всяка си има свой, различен характер. Първата е от площада пред Кралския замък и улицата "Краковске пшедмешче". В тази част са повечето дворци, пет от паметниците, хотелите "Бристол" и "Европейски", няколко художествени галерии, книжарници. Тук е по-тихо и по-спокойно в сравнение с шумната и препълнена с хора улица "Нови швят" - втората част от "Пътя". Там се намират редакциите на няколко вестници; на една от преките улици "Фоксал", са сградата на Съюза на журналистите, ресторанти, кафенета, но преди всичко улицата се помни заради сладкарницата на Блике, в която повече от 150 години предлагат най-вкусните понички в Европа. Вкусът на поничките на Блике не може да се опише с думи - те трябва да се опитат и тогава се запомнят за цял живот. Опитвали са ги генерал Де Гол и г-жа Татчър. Доскоро чест гост на сладкарница "Блике" беше доайенът на полската музикална критика Йежи Валдорф.

По-нататък "Пътят на кралете" продължава по улица "Алейе Уяздовске", където са посолствата на България, Корея, Швейцария и САЩ. На същата улица са и ресторант "Амбасадор", еврейската сладкарница, две антикварни книжарници и накрая зеленее Уяздовският парк, чиито сенчести алеи отвеждат до замъка "У язду", на който е написано "Център на модерното изкуство". Вътре в замъка има специализирана библиотека с книги и списания по изкуствата от цял свят, компютри, свързани с Интернет, и лабиринт от изложбени зали, концертна зала, обзаведена със съвременна електроника, и др.

Четвъртата част е за разходки. Там се простира очарователният парков комплекс около двореца върху водата "Лаженки", Ботаническата градина и Астрономическата обсерватория. За щастие, дворецът "Лаженки" по време на Втората световна война не е бил разрушен и е истинска перла на класицистичната архитектура. В непосредствена близост с Лаженки, но в умален мащаб, е комплексът "Белведер". От 1818 г. дворецът е резиденция на наместниците на руския император, а след възстановяването на независимостта на Полша през 1918 г. - резиденция на президента и на маршал Пилсудски.

Пътят завършва във "Виланов" - бароковата резиденция на крал Ян III Собйески, краля-участник в разгрома на турската войска край Виена, донесъл първите зърна кафе в Полша. В залите на двореца, обзаведени с мебели от епохата, е разположена голяма портретна галерия от колекцията на Националния музей. Често дворецът служи като резиденция на гостуващи държавни глави. Между двореца и Вилановското езеро се простира огромен парк със старателно поддържани прекрасни кътчета.

Към великолепието на "Виланов" и нашето поколение добави нещо: през 1968 г. в преустроена бивша кралска конюшня на два етажа е открит Музеят на плаката. В дните на Варшавското биенале на плаката във Виланов са изложбите на лауреатите. Биеналето на плаката във Варшава се помещава в галерията "Зехента" от началото на 1966 г. до днес. "Зехента" ("Поощрение") е най-старият изложбен салон в Полша. Представителната сграда в центъра на Варшава е построена по инициатива и със средствата на Дружеството за поощряване на изобразителното изкуство през 1900 г.

До "Зехента", в Саската градина, се намира Гробът на Незнайния воин. В празнични дни преди смяната на почетния караул се провежда малък парад на представителни части на родовете войски, наблюдаван с интерес от многобройни туристи и варшавяни.

Успоредна на "Пътя на кралете" и важна транспортна артерия е улица "Маршалковска". След войната, при разчистването от развалините, улицата е разширена и на опразненото пространство през 50-те години се издига гигантският, висок 234 м Дворец на културата, наричан шеговито "Пекин", заобиколен от също толкова огромен Параден площад. Чужд с размерите си и еклектичната си архитектура на останалата градска тъкан, Варшавският Дворец на културата винаги е бил трън в очите на столичните урбанисти. Сега, заобиколен от три страни с високите хотели "Форум", "Мариот" и "Холидей Ин", както и от 24-етажните блокове на универсалните магазини, оформящи така наречената "Източна стена", Дворецът се слива с пейзажа.

От запад Парадният площад се затваря от Централната гара. Когато се тръгне от гарата към Българския културен институт, се минава край един от най-старите джаз-клубове "Аквариум". В нощната музикална програма на локала често участват и гостите - любители и професионални джазови изпълнители. А отсреща, в Двореца на културата, ежегодно се провежда фестивалът "Джаз Джембъри", на който са гостували най-великите солисти на джаза през ХХ век.

Въпреки че само много малка част от жителите на Варшава произлиза от старите местни семейства и че столичаните са дошли от селата и градовете на страната, всички говорят с характерния варшавски акцент. Те са безкрайно любезни, винаги в добро настроение, готови да се пошегуват с неудобствата.

Силата на този град е в изключителната жизненост и енергия на неговите жители, способни да понесат непредвидимите трудности на съдбата. Варшава е непокорен град, изпълнен с живот, загледан в миналото и в бъдещето. Метрополия, която се развива динамично с всяка изминала година, ежедневно. Варшава, великолепна, красива, запазила следите от вековете, но непрекъснато нова.