Действителност
ЕГИПЕТСКИЯТ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА
Елица ДИМОВА
Според данни на статистиката, в масовата приватизация са участвали 3 милиона души и пак според нея, българите с бонови книжки са 900 хиляди души. Ако не друго, поне се обогатихме интелектуално, като разбрахме какви видове пирамиди могат да ни заробят в строежа си. За най-големите лапнишарани, които обичат варненския въздух, изпитание се оказаха чисто финансовите пирамиди. Те използваха елементарната схема за набиране на средства под формата на депозити. Инвестиционните пирамиди въздействаха на въображението със строежи на мечтите. Те набираха капитала си с "розови" проекти. Най-измамните обаче са смесените пирамиди, в които на практика ще се превърнат някои приватизационни фондове след преобразуването си в инвестиционни дружества. По закон това трябва да стане до 31 март 1998 г. Подозрения, че някои от тях вече са кухи, се появиха още през миналата година. През юли "Акционер фаворит", "Българо-холандски ПФ", "Доверие", "Нов век", "Петрол фонд", "Златен лев" и "Развитие" бяха обвинени от Главна прокуратура в "сериозни нарушения". Акцията "Пирамиди I" открила топлата вода, пошегувал се шеф веселяк на приватизационен фонд. Отдавна било известно, че фондовете си прехвърлят акции. Тяхното оправдание било, че нямат друг начин да оцелеят. Най-лесно може да се познае къде мирише - там, където само се продава, без да се купува нищо в замяна, съветват специалистите. Механизмът е прост, защото законодателството го позволява. Спечелените акции от първата вълна на масовата приватизация могат да бъдат продадени и това ставаше чрез предварителен договор, който гарантира бъдеща сделка или заобикаля съществуваща забрана. Предварителният договор включва изрична уговорка за условията на окончателния. Така по време на забранителния период за търговия с ценни книжа приватизационните фондове договаряха продажбата на акциите след определено време на строго определена цена. Така и първата антипирамидална акция не се увенча с успех, защото се насочи да търси кои фондове са сключили предварителни договори, а те пък не били забранени. За да се определи ясно кога е увреден нашият интерес, беше достатъчно да се провери каква част от договорената цена на изтъргуваните акции пряко е влязла във фонда.
При положение, че книжа на печеливши предприятия се продават на ниски цени, може да се подозира, че има и допълнителна цена и фондът се изпразва. Друг фарс е, когато закупеният пакет от акции се предоставя за управление на наша или чужда фирма, която възнамерява да го купи на договорирана цена. Изведнъж чужди на дружеството и на приватизираната фирма лица цъфват в управителния съвет. Те започват да се разпореждат за договори и доставки на предприятието като същински собственици. След формалното падане на забранителния режим за търговия с акциите преспокойно си излизат на светло. Прехвърлянето на пакети ценни книжа между фондовете също стана добър изпитан метод за източването им. Тук много приятно се комбинират касов и масов инвеститор, които се допълват взаимно. На практика така се осъществява нерегистрирано сливане между фондовете. За по-големите беше изгодно да се отърват от губещи предприятия, чиито собственици станаха. Оправданието им, е че така ще се концентрират върху по-добрите фирми. Целта на тази акция е без много усилия и инвестиции фондът да успее да раздаде дивиденти на своите акционери, с които да приспи бдителността им. Ако обаче бъдат продадени всички акции и дружеството поиска прекратяване на дейността си на общо събрание, наличието на измама е сигурно. Макар да не звучи напълно оправдателно, но съществуваха и обективни предпоставки фондовете да се окажат пирамиди. Една от тях е късното начало на масовата приватизация, когато повечето предприятия бяха вече декапитализирани и като такива станаха повече товар за дружествата, отколкото печалба. Чужденците пък, които щедро поканихме, не дават нищо без гаранции, че утре те ще са собствениците. Никой не си призна, но някои от фондовете бяха свързани с фалиралите банки. От друга страна, всички ограничения бяха на практика забрана за набирането на свежи пари от фондовете. Ето как кръгът се затвори и няма виновни. По време на акцията "Пирамиди I" се появиха и подозрения, че тя е дирижирана, за да бъдат накарани фондовете да "слушкат" разпореждания отгоре. Защото каква по-голяма заплаха от тази - да се подплашат акционерите, че служат на пирамида, и да продадат акциите си на ниски цени. Като се поддържа недоверието у хората, ще спадне и техният интерес да участват във втората вълна на масовата приватизация и ще бъдат улеснени заинтересовани купувачи. Но каквито и заплахи да има срещу фондовете, двойно по-големи са те за акционера. През миналата година Варна беше един от най-привлекателните за мошеници градове. След като някои финансови къщи там издимяха, през пролетта се разрази скандал, свързан с името на "АЛП" ЕООД, чиито емисари предлагаха срещу 20-25 хил. лева да отърват собствениците от боновите им книжки. И тук се намери изобретателен начин да се заобиколи законът, който позволява прехвърлянето на бонове, но не и на бонова книжка. Измамата ставаше чрез договор за пълномощие и консултация по масовата приватизация. Упълномощеният можеше да представлява собственика на централизираните търгове за боново раздържавяване. Тънкостта беше, че на приносителя на книжката му се даваше правото напълно да се разпорежда с акциите и на каквито цени му е угодно. Освен това обаче, излъганите се подписваха под запис, който ги задължава да издължат към 1 януари 1998 г. 100 долара, ако дотогава не са прехвърлени на купувача спечелените акции. С такава дейност се прочу и фирмата ЕТ "Румен Киров", също от Варна. И двете фирми бяха санкционирани от Комисията по ценни книжа и фондовите борси с по 2 млн. лв. Други жертви бяха хората, участвали сами в търговете. Тях ги атакуваха "АКБ Форес" и "Света София", които мистериозно се сдобиха с имената и адресите на участниците в първата тръжна сесия. Тези списъци би трябвало да се съхраняват стриктно в Центъра за масова приватизация. Как точно изтече информацията, остана загадка. Двата фонда, като се възползваха от нея, изпратиха лични покани до хората с надеждата да им доверят боновете си.
Реална опасност е и появилата се в някои фондове търговия с бонови книжки. Срещу 100-150 долара вървяха те през миналата година. Продажбата ставаше на три пъти: 30% при подписване на договора, 30% след всеки търг, а останалите - след узаконяване на търговията с акции и формалното прехвърляне на купувача на книжките. Ако парите са влезли в дружеството, акционерът не е ощетен. Но никой не може да е сигурен, че боновете му не са отлетели нанякъде, без дори да подозира.
Може би е някаква утеха, че постепенно мъглата, плътно спусната над приватизационните фондове, ще се разсейва и след превръщането им в инвестиционни дружества, всеки ще разбере доколко е излъган. След отрицателния ни първи опит ще има втори, също закъснял. При втората вълна ще получим 250 000 бона, равностойни на 250 000 лв., срещу 6000 лв., които ще платим.
Въпреки че се загатваха и други варианти и нов модел на раздържавяване, специалистите стигнаха до извода, че без втора, удавяща ни, вълна няма да минем. Съблазнително е участието на пенсионните фондове в приватизацията, защото навсякъде по света те са силно контролирани и най-слабо рискови инвестиционни дружества. Регламентацията за това обаче си остава недоразвита. Краят на масовата приватизация се вижда, но може би не е излишно да се напомнят няколко важни правила, противоотрова срещу измамите: