Градове
ДОБРИЯТ ДУХ НА ХЕЛЗИНКИ
Даря ХАРАЛАНОВА, специално за "Европа 2001"

През 2000-та година Хелзинки ще отпразнува своя 450-и рожден ден. Освен като юбиляр, градът ще посрещне настъпващото хилядолетие и като една от деветте културни столици на Европа. Хелзинки не притежава славата на метрополия и по формални показатели не отговаря на древноисторическия смисъл на понятието, но от гледна точка на най-новата финландска и общоевропейска история той несъмнено е средищно място. В съзнанието на средностатистическия другоземец градът все още бива идентифициран единствено с миролюбива територия за важни международни срещи от следвоенно време и до ден-днешен. Тази представа се дообогатява от всякакъв род познания за Финландия въобще. А Финландия и според повечето от собствените си жители е малка страна - нищо, че територията й заедно с вътрешните води е 338 145 квадратни километра! Нали на един квадратен километър се падат средно само по 15 души и пътуването между по-големите градове и особено към северните предели създава чувството за разчлененост, за изолираност. Наистина, всяка ферма с къщата и стопанските постройки е като от приказка, обаче плашещо отдалечена от останалите... Все пак, когато накрая срещнете "петнадесетте души", от само себе си се налагат корекции: Финландия е цялостна в своята откъснатост. Финландия е толкова вътрешно споена, колкото рядко е населена. Опитът да се разкаже отделно за нейната столица е равним по трудност с опита да бъде разбрана самата тя.

Ако е истина, че всяко възвишение, гора, езеро тук си имат своя вълшебница, свой добър дух, то това трябва да е валидно и за градовете. Защото едва ли някъде другаде по света човешките обиталища са така безболезнено вписани в природата и така органично съществуват ведно с нея. Този, който бди над Хелзинки вече пето столетие, е бил вероятно привлечен от издръжливостта, волята и жизнелюбието на първостроителите му и задържан от не по-малко грижливите му сетнешни жители.

Градът е основан на 12 юни 1550 г. по заповед на краля на Швеция и Финландия Густав Ваза. Според замисъла на повелителя следвало да се превърне в достоен съперник на намиращия се на противоположния бряг на Финския залив и по онова време особено прочут като ханзианско търговско средище Талин. На еснафското съсловие от четирите съседни градчета било заповядано да се премести в новия град. Но поради неблагоприятното си разположение върху ниския бряг в крайната част на залива той влачил невзрачно съществувание почти цял век и не оправдал надеждите на краля. През 1640 г. бил преместен на полуострова, където е днешният му център. Като се има предвид, че постройките са били изцяло от дърво, споменатото преместване не се нуждае от обяснение, както и лекотата, с която пламвали пожарите. През 1710 г., след като в Хелзинки се разразила и чума, оцелелите наброявали малко повече от триста души.

Ново начало за него било започналото в средата на същия век строителство на морската крепост Суоменлинна (Свеаборг), наречена впоследствие Северния Гибралтар. Тя е заела един от островите на подстъпите към града. В нейната история се оглежда историята на цяла Финландия. Над дебелите й каменни зидове са се развявали последователно знамената на Кралство Швеция и на Руската империя. Сега признатата от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство Суоменлинна е място за разходка и обект в разписанията на туристите.

Когато войната от 1808-1809 г. превръща Финландия от шведска провинция в автономно Велико княжество в рамките на Русия, тогавашната й столица Турку все още процъфтява, а от поредния Голям пожар я дели повече от десетилетие. Независимо от това Александър Първи издава указ, с който през 1812 г. Хелзинки поема короната на градовете в княжеството. Хелзинки от ХIХ век е преди всичко творение на двама надарени мъже - Йохан Албрехт Ернстрьом и Карл Лудвиг Енгел. Те проектират в стил ампир всички монументални сгради в центъра му, организиран около Сенатския площад и голямата лутеранска катедрала, и ръководят строителните работи по тяхното издигане. Безупречно поддържани, днес тези сгради са също толкова достолепни и функционални, колкото и при създаването им, когато градът е наброявал 4000 жители. Само една малка каменна къща на площада, наречена на името на собственика си, е по-стара от тях - домът на Зедерхолм. Построена през 1757 г., тя единствена оцелява при пожарите.

Делото на Еренстрьом и Енгел продължава друг водещ архитект - Теодор Хьойер. Най-големите централни улици "Маннерхейментие", "Алексантеринкату", "Еспланади" и "Еротея" в стил неоренесанс доочертават Хелзинки като голям европейски град. В противовес на нарастващата индустриализация и чуждестранното влияние в късния ХIХ век пък се появяват прекрасни архитектурни образци на самобитния т. нар. национален романтизъм. Районите "Катаянокка", "Ейра" и "Уланлинна" от същото време са изпълнени в югендстил. Праволинейният действен функционализъм е представен с цял ред търговски и жилищни здания от началото на ХХ век. Проектираната от Елиел Сааринен Централна железопътна гара и в своето време, и сега се смята от някои за най-красивата в света. Моето чувство от нея е чувство за вечност.

През 1917 г. Хелзинки вече е столица на независима Финландия. След тази дата с най-голяма интензивност се полагат мазките, придаващи завършеност на съвременното му лице. Изграждането на цели квартали и дори райони в еднакъв стил е превърнато вече в традиция и до голяма степен влияе върху начина на живот на хелзингчани. Оказва се, че микрорайоните - потънали в зеленина, поддържани чисти, с много "въздух" между жилищните блокове и с цялата представима инфраструктура за удовлетворяване нуждите на работното всекидневие и свободното време - могат да бъдат и привлекателни. Със свой специфичен уют са и големите квартали с къщи. Някои от къщите са проектирани за две или няколко семейства, което ще рече повече застроена площ, а не повече етажи: постройката не бива да е по-висока от околните дървета, а ако пък имате такива в парцела си и започвате да строите, няма как - длъжни сте да се съобразите с тях. И като не се допускат изключения нито за вас, нито за съседите, а вие вече по вътрешна необходимост внимавате за всяко дърво и храст, накрая се радвате на живия си двор и на живия си град. Най-хубавите улици в Хелзинки водят към морето. Една от тях - "Еспланади", в едната си посока за движение се нарича южна, а другата посока - северна. В края на деветнайсети век говорещите финландски език се движели по южната, а говорещите шведски - по северната й страна. Така те мълчаливо продължавали да отстояват всеки своето. Днес във Финландия шведскоезично е 8% от населението, в училищата се изучават и двата езика, имената на улиците по табелките са също на двата езика и повечето хора навярно не знаят защо ул. "Еспланади" се дели по продължението си.

С присъединяването си към Европейския съюз през 1995 г. Финландия е единствената държава сред другите страни членки, която граничи с Русия. От Хелзинки до Петербург с експресен влак се отива за 6 часа, до Москва - за 10. От обявилите своята самостоятелност балтийски републики Естония е най-близо - на час и половина път по море. Нищо чудно, че Хелзинки и в днешния вече твърде променен в сравнение със 70-те години свят много често е най-удобното място за важни международни срещи. Заради неговия добър дух и безпогрешността в организацията го предпочитат и като конгресен център, въпреки по-високия жизнен стандарт и респективно - по-високите цени. През '95 г. например той е "приютил" 80 конгреса с общо 16 000 делегати. По същите причини градът е домакин и на толкова много фестивали и конкурси във всички области на изкуството, че тяхното изброяване тук е невъзможно. Това се отнася и за спортните първенства - особено по хокей на лед. Освен Олимпийския стадион от 1952 г. и трите специални "ледени" зали, в Хелзинки има 300 зали за лека атлетика и игри с топка, 100 от които през студените месеци се превръщат в пързалки. За да се карат кънки, се заледяват и всички удобни места в кварталните градинки. Но изброеното очевидно не е достатъчно, щом за Световното първенство по хокей през т. г. бе построен нов Зимен дворец.

Преди настъпването на 2000 година Хелзинки наброява половин милион жители, а заедно с прилежащите и на практика слели се с него градове Еспоо и Вантаа и селището Кауниайнен - малко повече от един. Те живеят комфортно най-вече поради собствената си нагласа и светоглед, както и поради организацията на нещата, която са си избрали и създали.

Въпреки мъждивата светлина на зимните месеци градът целогодишно запазва един равномерен жизнен ритъм - нито излишно напрегнат, нито прекалено спокоен. За лапландците може да бъде и уморителен. Идващите от Средна Европа или Балканския полуостров го имат за столица на тишината и уравновесеността, където освен че никой не бърза и по никакъв начин не шуми, се диша с удоволствие и се пътува с лекота. На пристрастените към наркотика на надпреварването тук им харесва, но не за дълго. На заминаване те съжаляват най-вече за въздуха.

А въздухът е бистър и кадифен, прозрачен и хладен, кристален и режещ дъха. Той е син, зелен, златист, многоцветен, сребърнобял. През който и да било сезон, при какъвто и да било метеорологичен обрат въздухът по тези географски дължини ще ви подкрепи като независим приятел. Дори да идвате за пръв път и никой да не ви чака, така или иначе ще бъдете посрещнати и много скоро ще забележите това. Ще осъзнаете, че не е чак толкова студено и не е необходимо да се навличате и загръщате с повече дрехи. Закачката, според която лятото във Финландия било в сряда, следва да бъде отнесена към жителите на по-северните й части. Температурата на водата в обграждащите Хелзинки езера и заливи достига през юли и август 20 гр. През летните месеци жителите му се радват понякога на по-дълги топли периоди.

Светлината започва полека-лека да намалява след празника на Юханус, на финландския Свети Иван, чието име се слави от годината, в която Финландия приема християнството - 1361. Това е денят на лятното слънцестоене, най-дългият ден. Когато той превали, хелзингчани се отправят към Сеурасаари (Острова на катеричките), откъдето на малко парче суша още по-навътре в морето се вижда висока, окичена с венци от брезови клонки клада. Един лодкар ще я запали към полунощ и ведно с искрите към едва потъмнялото небе ще се издигне песен, с която хората изразяват своята благодарност и любов към Юханус, към лятото и цялото мироздание.

Жителите на Хелзинки идват на острова обикновено в края на седмицата, а туристите нарушават тишината му всякога, за да разгледат тридесетината пренесени от различни краища на Финландия дървени къщи и други типични за финландския бит постройки. Особена етнографска ценност в този своеобразен музей на открито представлява дървената църква от Каруна, построена през 1688 г.

Някъде по средата на обратния път от Сеурасаари към центъра, от лявата страна на крайбрежната улица, от 1967 г. се намира един монумент, който аз лично намирам за възхитителен. Органът на композитора Ян Сибелиус, инструментът на ветровете, материализираната представа за музиката... Вие може би ще го наречете със свое име. Автор на монумента е Ейла Хилтунен.

Финландците са прочути не само със сауната, дървените къщички, висококачествената хартия, корабостроенето... Съвременната им архитектура и дизайн са също изключителен повод за гордост. А гордостта на финландците веднага се хвърля на очи. Тя няма нищо общо с бюргерското самодоволство. Много са направили, затова и много се гордеят. Гордеят със себе си талантливо и градивно. Всеки техен успех е крачка към още по-голям успех. Със сигурност съществуват примери на социално неблагополучие. Но колкото и да се взираш, пак няма да ти дойде наум, че безработицата в държавата е 20-процентна! Не го подсказват - нито поведението на хората, нито ниската престъпност.

Като всеки столичен град и Хелзинки е богат на музеи (повече от 60), галерии (повече от 70), концертни и изложбени зали, църкви... Ако не разполагате с никакво време, и един магазин за прочутото финско стъкло може да изиграе ролята на галерия за съвременно изкуство. Но имате ли възможност, идете в лутеранската Темпелиаукио, в т. нар. скална църква. Тя наистина е скална, защото наполовина е вградена в скала, наполовина е иззидана от каменни блокове. Нейни автори са архитектите Тимо и Туомо Суомалайнен. Тяхната фамилия в превод означава "от Финландия". Мисля, че никъде другаде няма подобна църква. Поради акустиката си е и една от най-търсените концертни зали.

И тъй като без друго е немислимо да изброя всички "първи места", всички поводи за гордостта на хелзингчани, ще ви разкажа накрая ето какво:

Само предполагам как е в останалите градове, но в столицата почти на всяко здание, ако не все пак на всяко, има подсигурена възможност за окачване или издигане на знаме. В дворовете на повечето къщи стърчат пилони. Тукашните хора предпочитат естествено националния си флаг. Изваждат го на официален празник или ако има да се отбелязва още нещо значително.

Случи се така, че се запознах с няколко семейства, чиито къщи без дворове са подредени една до друга, на един и същ тротоар. Главата на едно от тези семейства неотдавна навърши 40 години. За рождения му ден били повикани тромпетисти и каква трябва да е била изненадата на човека, когато среднощ те го накарали да скочи от леглото и да подаде сънена глава от прозореца. От улицата го приветствали неговите съседи, чийто втори подарък го изненадал не по-малко. Рожденикът получил финландското знаме, за което сега сам трябва да побие пилон. Така моите познати намерили щастливо решение на нещо, което очевидно им е липсвало.

Както се казва - всеки със своите странности.

Средни температури в Хелзинки (по Celsius)

Януари 5,7
Февруари 5,7
Март 2,1
Април 3,1
Май 9,7
Юни 15,0
Юли 17,0
Август 15,7
Септември 11,1
Октомври 6,4
Ноември 1,4
Декември 2,9