Дмитро Павличко е роден в многодетно семейство в с. Стопчаново, Иваново-Франковска област. Литературната му дейност е свързана с вестник "Жовтен" и списание "Всесвит", където е главен редактор. Редактор е и на сп. "Октябрь" (1957-59). През 1958 г. в Лвов излиза стихосбирката му "Истината ни зове!". Става секретар на Съюза на писателите в Украйна. Носител е на литературни награди, а по стиховете му са написани много песни.
Сред най-популярните му книги са "Любов и омраза", "Хляб и знаме", "Магистрали на словото".
Дмитро Павличко е един от най-добрите познавачи на световната поезия и преводач от много европейски езици. Превел е на украински стиховете на Христо Ботев и Никола Вапцаров.
Преводът на стиховете на Павличко е на Ваня Петкова (1944-2009) - една от най-ярките поетеси на нашето време, преводач от руски, украински, испански, арабски, арменски, сръбски и немски език. Носителка е на многобройни литературни награди и е автор на 34 книги с поезия и проза.
|
•••
Аз подир тебе тичам, тичам,
През целия си живот без нужда,
Във всяка жена само тебе обичам,
Тебе - и близката и чужда.
Аз подир тебе летя през амвона,
Като славей пиян от любов,
Аз в очите ти виждам икона,
А в зеницата дивия зов.
Не спирай!
Бъди като луда мечта, безутешна,
Като видение в мимолетния сън,
Дали ти си свята или пък си грешна,
В неведение остави ме зад прага, навън!
•••
Никога ти няма да усетиш моите криле
Да докосват всяко твое цвете,
И няма аз да мога вече
Във всяко твое цвете да надникна...
Защото пролетта е кратка,
А ти си тъй безкрайна, като цялата вселена.
|
|
•••
Гори от горски ягоди поляна,
Като престилка. Пчела жужи
И така лети като че ли пияна
От аромат и топлина гъмжи.
Като се скрих в шумата зелена,
Реших да чакам моето момиче.
То вече идва и сърцето ми ранено
Като гнездо изважда, за да ме обича.
|
|
