В живота на художничката Любка Кирилова изкуството заема важно място. От дете рисува и тогава мечтата . да стане художничка е единственото и най-голямо нейно желание. Като ученичка прави портрети на своите съученици и учители и скулптури от тебешир.
Това, което променя живота . из основи на двадесет и осем годишна възраст, е срещата със скулптора Крум Дерменджиев, който я насърчава да рисува, да се подготви и да се яви на конкурс в Художествената академия. Талант тя има в изобилие. До този момент не учи и не се занимава професионално с изобразително изкуство. Въпреки малкото време до конкурсния изпит в академията много сериозно подхожда към подготовката за него, получава висока оценка на изпита по рисуване и преминава успешно към следващия.
Звучи като в приказка, че макар да няма никакъв опит от работа с глина преди това (завършва Икономически техникум и работи няколко години като икономист), за един ден успява да се подготви за конкурса по скулптура. Оценката . от този изпит е 5.50 и тя е приета в специалност скулптура пета поред в списъка на кандидатите.
Мечтата . се сбъдва. Любка Кирилова става студентка в Художествената академия в София и неин преподавател е професор Величко Минеков - един изключителен педагог, на когото дължи много от това, което научава там.
Художничка с тънка чувствителност и много организирана в работата си, Любка Кирилова създава своите произведения не само с много усет към темата, а и с мисъл за формалната и съдържателната насока на творбата. Винаги произведенията ., създадени под влияние на нещо, което дълбоко я вълнува и влага цялата си душа в него, са много силни. Съзнанието . твори двадесет и четири часа в денонощието и когато темата е измислена, тя започва да работи върху композицията и пластичната страна на произведението. Търси и постига свобода на изразяването в пластично отношение и работи предимно с бронз.
Подготвителни материали в работата . преди години, в началото на творческия . път, са глината и гипсът, а сега - восъкът. Често използва патинирането, за да постигне живописно излъчване на творбата ("Земята и човекът").
Човешката фигура е в основата на пластичните . търсения, а жената и женското тяло са сред любимите . теми ("Жената и морето", "Дама каро"), чрез които тя представя възгледа си за формата и пространството. Друга, близка на сърцето . тематика е свързана с танците, митологията, животните и любовта. На танца тя посвещава много свои творби. Той е в кръвта ., зарежда я и . дава стимул за творчество ("Менада", "Танц"). Митологичната тема също допада много на авторката и творбите, посветени на нея, показват отношението . към сюжети, които от векове занимават художниците ("Икар", "Леда и ледеда", "Рогът на изобилието"). Когато пресъздава фигури на животни - коне, лъвове, охлюви, пеперуди и птици, обръща внимание на характерното за даденото животно.
Винаги в движение, пластичните фигури на животни и хора са много динамични. Динамиката е водеща в нейните скулптурни пластики.
Като член на Съюза на българските художници Любка Кирилова има многобройни участия в пленери и изложби у нас и в чужбина. Участва в представителни изложби на българското изкуство във Франция (Париж -1990), Германия (Лайпциг - 1991), Италия (Милано - 1991), САЩ (Лос Анджелис - 1993). Самостоятелните . изложби са близо десет. Тези, на които много държи, са проведените през 2001 година: международна изложба в Холандия - "1001 причини да обичаме Земята" и самостоятелната . изложба в гр. Скопие (Македония), на която тя получава наградата "Най-успешна изложба на годината".
Изкуството на Любка Кирилова впечатлява. В него има и тъга, и радост, нежност и сила, спокойствие и драматизъм.
|
)
)
)
)
)
)
)
)
)
