|
|
АТЕЛИЕ |
стр.66, бр.5, година XII, 2005г. |
|
Петър Змийчаров
|
|
|
“Видяно IV”, акрил, хартия, 110х93 см |
ДЕСИСЛАВА ДЕНЕВА
Завършва ССХУ “Акад. Илия Петров” и Националната художествена академия, специалност “Стенопис”.
Носител на втора академична награда за монументална творба.
В периода 1987-1997 г. е реализирала множество фрески, мозайки и витражи. От 1989 г. до 1998 г. е преподавател по композиция и рисуване в ССХУ “Акад. Илия Петров” - София.
От 1999 г. е художник на свободна практика. Работи в областта на живописта, рисунката и илюстрацията.
Самостоятелни изложби:
1996 г. - галерия “Етерна” (Варна)
1997 г. - “Арт клуб” (София), галерия “Kлуб 17” (Варна), галерия “Златната клонка” (Пловдив);
1998 г. - галерия “Алба” (София), клуб-галерия в. “Труд” (София);
1999 г. - галерии “Сезони” и “Фестинвест” (София);
2000 г. - галерия “Дрита” (София);
2001 г. - клуб-галерия в. “Труд” и “Ирида” (София).
Международни участия:
2003 г. - проект “Безкрайна картина” - Р. Чехия, симпозиуми на о. Самотраки (Гърция) и Македония;
2004 г. - симпозиуми в Сърбия и Северна Каролина (САЩ);
2005 г. - пленер в Барселона (Испания) и симпозиум в Моймировце (Словакия).
Нейни живописни творби са притежание на частни галерии в Белгия, САЩ, Чили, Аржентина, Египет, Германия, Чехия, Kипър, Турция и България.
“Люлки”, масло, платно, 80х100 см |
Винаги съм отстоявал правото на критика да има своите пристрастия.
И в този смисъл бързам да направя признанието, че Десислава Денева-Деде е един от любимите ми художници.
Представител на едно, без друго, изключително талантливо поколение, тя е един от авторите, които упорито отстояват веруюто, че изкуството е съдба, призвание и отговорност, а не просто “жизнедействие”, както цинично го разглеждат днес някои радикални социокултурни теории.
Деде демонстрира своеобразна аристократична надменност към всичко ефимерно и модно в съвременното изкуство, защото аристократизмът й е вроден и няма нищо общо с плебейското увлечение по отминаващите моди. В същото време тя работи с достоен за подражание ентусиазъм и желание да опитва всичко, танцувайки страстно между сюжети, жанрове и техники.
И в този неин “танц” има един натраплив лайтмотивен ритъм като река, течаща в река; нещо подобно на “Болеро”-то на Равел.
Този ритъм внушава особен респект... и донякъде елегантна тържественост.
|
"Барцелона I", акварел, 23x54 см |
Предполагам - защото неговото име е отговорност.
Независимо кога, къде и как; независимо с какво тя рисува свойте картини, някъде още в дълбочините на тяхната канава те са просмукани от ароматите на женствена деликатност и нетърпимост към “творческото” шарлатанство.
|
“Барцелона II”, акварел, 23х54 см |
Откакто я познавам, Деде не е поставила върху белия лист нито една черта, която да е случайна или кокетно прикриваща се зад евфемизми като “алеаторика”. В нейната живопис нищо не е направено “как да е” и “ако мине”.
В нейното мислене и енергия има нюанси от онази класическа модерност, която постулираше, че модерното не е в дефинирането на решения и отговори, а в умението да се задават въпроси.
В работата й на художник аз долавям и заядливите остроумия на критика. Защото тя познава и критика в себе си и това я прави иронична към уравниловките на често пошлия пазарен вкус.
|
“Люлки II”, масло, платно, 80х100 см |
Не знам каква част от публиката й долавя и това (“затова трябва да се поостарее”- както казваше Робърт Пърсинг), но за мен то е очевидно и достатъчно, за да я харесвам.
|
“Краят на песента”, масло, платно, 71х53 см |
Нейните акварели са виртуозни, но не с бароковата бравурност на неръкотворството.
Маслените й платна таят много повече култура, отколкото изкушаващата лаиците бъбрива “багреност”.
И всичко е просто... танц.
Съвършен, дори със съвършеното очарование на своите грешни стъпки.
Има и още нещо - виждал съм как тя се радва и трепетно съпреживява успехите на колегите си. И сигурно от това благородство вдъхновението й остава толкова непосредствено и чисто.
това е своеобразна гаранция, че нейното “Болеро” още дълго, много дълго ще има своята публика, цветя и аплодисменти.
|
|
горе |
|
|
|
|