архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

назад МИХАЛИС ПИЕРИС    Поет, есеист и критик, Михалис Пиерис е роден в Кипър през 1952 г. Следвал е Литература и театър в Солун и Сидни и има издадени няколко книги и есета отнасящи се до кипърската средновековна литература и съвременната гръцка поезия. Автор е на осем стихосбирки. Превежда древногръцка драма, както и европейска и австралийска поезия. Негови стихове са публикувани на основните европейски езици като книгата му “Метаморфози на градове” е издадена в Русия през 2002 г. Михалис Пиерис живее в Никозия и преподава в Кипърския униварситет. В градското кафене Своя дял в годините съм взел. Каквото ми се отреди дойде, отиде си. Седя сега самичък. Не пия нито пуша. Седя сега. Книги наченати и изоставени писания преполовени текстове които няма да довърша. Годините дойдоха, свършиха се. Волята на тялото, на мисълта, отслабна. Плътта седи в кафенето на града гледа през стъклото мътно и разсеяно движението. Празна чаша върху мраморната маса светеща на хлад и студ... “Двукрилата врата” (Централният пазар в Атина) Седеше сам и пиеше вино на пазара в таверната с двукрила врата където чувствата от горния свят се смилат и приемат практическо измерение набавяйки каквото им липсва от тленния живот на материалните неща. Не я видя как влезе как се спусна от двукрилата врата търсеше я на пазара сред шума на този свят гласа й долови сега я гледа бърза като светлина отвсякъде да идва накъдето и да се обърне силата й вижда като сирена стройна, като фея сред хората наоколо да преминава с приведени очи и близка и далечна и жадувана и разцъфтяла да сяда на съседна маса в сънища бленувана да го гледа любопитно да го гледа като чужденка, да се навежда, да се замайва, да излиза от съня и сънят да си отива. Сутрешно кафе на улица “Лидрас” На четиридесет и седем съм и съм щастлив. Седейки тук на привилегирования ъгъл в този ден който не е вчерашен и няма да е утрешен. Тук съм, в този ден който днес е, не е вчера, нито утре в града, на тротоара съм, в този тук град (макар и разделен) седя и гледам през стъклото как вали и как света се движи сервитьорката която е красива (и го знае) и лесно се усмихва. Наистина съм толкова, ама толкова (макар и за малко) щастлив. Минаване през Солун Не беше сън отново бях в града който ме държа в утробата си с години в града износил най-доброто мое тяло вървях едва по кея през нощта изкачвах Крепостта бях отново тук, кръжах прозрачен като облак тук, където пропилях безсмислено годините си без воля и без сила отдаден на наслада. На наслада точно в този град. Превод от гръцки: Цветанка Еленкова горе