ПРЕЖИВЕЛИ ТВЪРДЕ СЛОЖНИ ВРЕМЕНА, ЕСТОНСКИТЕ КНИГИ ЗА ДЕЦА СА ДОСТИГНАЛИ ВИСОКО ХУДОЖЕСТВЕНО НИВО. ЕСТОНСКИТЕ ТВОРБИ СА БОГАТИ НА ФАНТАЗИЯ, А ГЕРОИТЕ ИМ ПЛЕНЯВАТ ДЕЦАТА И ПОСТАВЯТ ИНТЕРЕСНИ ВЪПРОСИ. ЕСТОНЦИТЕ ИМАТ ОСНОВАНИЕ ДА СЕ ГОРДЕЯТ СЪС СВОЯТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА.
Без да се смятат народните песни и букварите, естонската детска литература може да се счита за над 150-годишна. Възникнали в средата на XIX в. наред с местната литература, първите книги с приказки за деца са адаптации от немски език, но постепенно започва да се появява и първото книжно богатство. Важно събитие е публикуването на "Древни естонски народни приказки" (1886) на Ф. Р. Крьойцвалд, което поставя началото на издаването на множество народни приказки. Тиражът на първите издания на детска литература за едва милионен народ е впечатляващ. През 1900 г. започва да излиза "Детски вестник", където се публикуват произведения на класически автори (Е. Енно, К. Е. Сьоот). Училищната хумористична история по спомени на Оскар Лутс "Пролет" (1912 - 1913) е в детската учебна програма и до ден днешен. Обявяването на Естония за независима за първи път (1918 - 1940) е период на разцвет на детската литература. Тогава средата е благоприятна - държавна подкрепа, множество издателства, конкурси за детска литература и т.н., което довежда до жанрово и тематично разрастване. Излизат детски разкази както за реалния живот (Й. Парийъги) и за природата (К. А. Хиндрей), така и художествени приказки (Й. Яйк, И. Труупълд). Започналата през 1941 г. съветска окупация прекъсва тогавашното развитие. Наложена е мащабна цензура, която засяга и детската литература. Най-важно е развитието на съветския гражданин, а художествените цели на книгите за деца остават на заден план. След смъртта на Сталин настъпилият период на смекчаване довява по-свежи ветрове до естонската детска литература. През 60-те и 70-те години - в периода на новото възраждане - се раждат нови класически детски произведения. Най-живият пример в жанра художествени приказки е серията “Маншон, Полуобувка и Мъхестата брада" (Naksitrallid) (1972-1982) на Ено Рауд, която разказва за три странни човечета. Известни са и неговите истории за раираната парцалена кукла Сипсик (1961 г.). От поетите в съвременната детска литература изпъкват и играят важна роля Хельо Мянд, Еллен Ниит, Леело Тунгал и др.
Повторното обявяване на независимостта на Естония забавя развитието на детската литература, но през втората половина на 90-те години настъпва оживен период. Сега като първи издания от естонски автори излизат стотина книги за деца годишно. Сред тях преобладава прозата, доминирана от фантастичната литература. Разказите на най-ценения прозаик, драматург и детски писател Андрус Кивиряхк (р. 1970) "Сирли, Сиим и тайните" (1999) стават любими на децата. "Лоте от селото на изобретателите" (2006) от същия автор е най-популярната детска книга. Тя разказва за приключенията на женското кученце Лоте и нейния приятел Бруно в едно село, чиито обитатели непрекъснато са заети с някое ново изобретение. По отношение на опазването на околната среда се открояват книгите на Едгар Валтер (1920-2006), описващи приказните същества "поку" - "Книга за поку" (1994) и т.н.
Ново явление е творба, чиито текст и илюстрации са от един и същ автор. Книгата на Кристиина Касс (р. 1970) "Каспер и петте умни котки" (2005) разказва за едно момче, чиято съседка е чудновата жена с пет проницателни котки и когато тя поиска, те се превръщат в деца. А творбата "Вълшебната възглавница на Самуел" (2006) от същата авторка може направо да се сравни с творчеството на Роулд Дал. В нея се разказва за момче на име Самуел, което открива, че оставената през нощта книга под възглавницата му на сутринта буквално е наизустена.
Книгите на започналата като илюстраторка Пирет Рауд (р. 1971) се характеризират с изкусно смесване на фантазия и реалност. Рауд показва добро умение за създаване на филмов сюжет. "Санна и тайнствените ловци" (2005) ни разказва историята на слончето Санна, чиито родители я изпращат на село на гости на баба й. По пътя тя се натъква на големи приключения. Пирет Рауд е авторката и на първата дигитална детска книга на естонски език "Розовите неща на Ема" (2010).
Със силна философска основа е поредицата на Айно Первик (1932) "Светът с Пернатия и Рунтавия" (2000) и "Пернатият, Рунтавият и черният монах", които разглеждат в подходяща за деца форма въпроси, свързани с унищожаването на природата, изхвърлянето на боклука, престъпността и националната памет. Реалистичната му серия "Животът на Паула" (2001 - 2008) е любима на малките деца.
Естонските детски книги изглеждат добре и са на високо техническо ниво на печат. В по-голямата си част те са илюстрирани от професионалисти и високоценени илюстратори (Й. Милдеберг, В. Ноор, П. Рауд и др.). От своето сформиране до сега естонската детска литература се е развила значително.
|
|
