Родена е в Лимасол през 1948 г. Следва социология в Берлин. През 1980-2007 г. ръководи книжарница "Кохлиас" в Никозия. Автор е на романите "Жива ли е пантерата?" и "Доктор от Виена", на сборника с разкази "Слой пясък", на книгите "Nicossienses", "Една вечер с Алексис", "Рецепти за Катерина", детски книги, поезия и др. Лауреат е на държавни награди за цялостното си творчество, сред които наградата "К. Кавафис" в Александрия от 1998 г., а през 2006 г. е удостоена с наградата на Атинската академия за поетичната й книга "Divan". Нейни книги са преведени на различни езици. Поместените тук стихове са непубликувани, но вече подготвени за отпечатване в следващата поетична книга на Ники Марангу.
За себе си писателката казва: "Отправна точка в моя живот е била неизменната ми любов към езика - бил той старогръцки, византийски или съвременен. Харесва ми играта с езика. Това е причината, поради която отворих книжарница, за да мога да имам на разположение всички книги, които бих искала. Това е причината, поради която се гмуркам в книжното море, вървейки по следите на думите в търсене на все нови и нови словесни игри".
|
Пътна карта
Гледайки пътната карта
на Никозия и предградия:
улица "Фуат паша" свършва до ъгъла
на "Дион" и "Исиу"
"Дефне Юксел" се задънва в
"Ламброс Порфирас"
"Йенидже Шафак" в "Леондиос Махерас"
недалеч от бастиона Флатро
на старите карти реката разсича града
но Саворниано1 отклонил руслото й,
за да напълни крепостния ров с вода.
Там в неделя домашните помощници
от Шри Ланка разстилат покривките си
и ядат заедно на открито.
Палмите им напомнят за родните места.
|
|
На приятелите от севера
На Мехмет Яшин2
Понеже говоря за рози,
за разлива на светлината,
за премалата на любовта,
и преходния ни живот,
не мислете, приятели от Севера,
че онова, което се случи през ’74-та
не бележи като дамга живота ми
всекидневно.
Месечината изгрява като резен диня от
морето
а мъртвата ми майка от верандата на дома ни
във Фамагуста ни вика
да излизаме от водата.
Завчера видях картина нарисувана от нея
на стената в една гостилница в Карпасия3.
Гостилница състояща се от крадени столове,
крадени покривки, крадени
врати, крадени дръжки.
- Това е на майка ми, казах на съдържателя, тук е написано
името й.
- Сега обаче е моя, отвърна мъжът, дошъл
Оттам, където слънцето изгрява (така жена му го описа).
Сега е моя, каза, ganimend4,
така се нарича на турски.
|
1 Военен инженер, изградил фортификационните съоръжения на Никозия по време на венецианското владичество, част от които - крепостна стена, ров и бастиони - са запазени и до днес. - Бел. прев.
2 Турскокипърски поет, който живее в Лондон. - Бел. прев.
3 Полуостровът в североизточната издължена част на Кипър, намиращ се в окупираната част на страната. - Бел. прев.
4 Военна плячка (тур.). - Бел. авт.
|
|
