На Агоп М.
Една надежда има
в есенно сплъстената мъгла -
че ще се сблъскат
самота във самота
О, Тишина
в която всеобемно ще потъна
когато
се превърне само в повод любовта
Освободи ме!
Ще отида до морето
и ще хвърля камъка
от твойта шия
После -
ако ти е мъчно -
ще се върна
Вместо камък
Хобито на пистолета
е
да вторачва едноокия си лоб
в слепоочия
които молят за куршум
В гърдите му пашкул се сви
След метаморфозата
какво ли дяволско изчадие
оттам ще излети
|
Душите ни се сдушиха като кутрета
Излей мастилото си, октоподна нощ!
В краката ти
душите ни - като кутрета
На Мони
Линиите на ръката
лично
дописва винаги смъртта
Но
на нас
какво ни пука
след това?..
Разстреляха небето
и дъждът осиротял
разплака всичко
до което се докосна
В тополовия листен кош
в едно забравено гнездо
в едно перо -
едно несбъднато яйце
Какво ли можеше да се роди...
Самотата е огромен камък
и един живот не стига
за да го обходиш
|