архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.19, бр.6, година XVI, 2009г.
Литовският език
ЛИТОВСКИЯТ ЕЗИК (LIETUVIU KALBA) Е ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИК, ГОВОРЕН ОТ ОКОЛО 4 МЛН. ДУШИ В ЛИТВА И СВЕТА. ЗАЕДНО С ЛАТВИЙСКИЯ СПАДА КЪМ БАЛТИЙСКИТЕ ЕЗИЦИ.



   ИСТОРИЯ

   Съвременният литовски език е запазил много от оригиналните морфологични особености на индоевропейските езици, като по тази причина е обект на множество изследвания в областта на индоевропейската лингвистика. Според изследвания по сравнителна лингвистика литовският език е един от най-архаичните индоевропейски езици.

   Съществува хипотеза за съществуването на единен балто-славянски език, обособил се след отделянето от праиндоевропейската езикова група, която включва балтийските езици и праславянския език. Според Szemerenyi (1957) след продължителен период на съвместно съжителство балтийският клон се отделя от славянския. Други лингвисти (Meillet, Klimas, Zinkevicius) се противопоставят на тази гледна точка, отричайки съществуването на общ балто-славянски език, и обясняват приликите с близки контакти през различни исторически епохи. Въпреки наличието на определени архаизми не може да бъде отречено, че точният начин, по който балтийските езици са се развили от праиндоевропейския език, не е ясен.

   Предполага се, че източните балтийски езици са се отделили от западните между V и VII в. Обособяването на отделни литовски и латвийски език започва след IX в. Въпреки това за дълъг период от време двата езика могат да бъдат разглеждани като отделни диалекти на един общ език. Преходните диалекти са съществували поне до XIV-XV в., а вероятно и чак до XVII в. Голямо значение за независимото развитие на двата езика има също окупирането на западната част на Даугавския басейн (покриващ почти цялата територия на днешна Латвия) от немския Ливонски орден.

   Най-ранният оцелял текст, написан на литовски, е превод на религиозни химни, датиращ вероятно от 1503-1525 г. Печатни книги на литовски съществуват от 1547 г., но общото ниво на грамотност сред литовците остава ниско чак до XVIII в. Няма широко разпространение на книги на литовски език. През 1864 г. след Януарското въстание руският генерал-губернатор на Литва Михаил Муравьов забранява преподаването или публикуването на книги на литовски език, както и цялостното използване на латинската азбука, въпреки че книги на литовски език продължават да бъдат публикувани извън граница в Източна Прусия и Съединените щати. Внесени в страната нелегално въпреки заплахата от тежки наказания и затвор, тези книги подпомагат появата на национално чувство у литовците, което в крайна сметка довежда до отмяната на забраната през 1904 г.

   Йонас Яблонскис (1860-1930) допринася особено много за оформянето на книжовния литовски език. Правилата на литовския правопис се развиват постепенно през XIX в., но Яблонскис първи формулира в неговата "Граматика на литовския език" (Lietuviskos kalbos gramatika) основни принципи, които изиграват съществена роля за по-нататъшното развитие на езика. Яблонскис предлага книжовният литовски език да се основе върху родния му аукщайски (горно-литовски) говор, като се включат някои особености на говора на литовците в т. нар. Малка Литва в Източна Прусия. Тези диалекти са запазили много архаични фонетични свойства заради съседството си със старопруския език, докато във фонетиката на другите говори са настъпили значителни промени.

   Литовският става официален език на Литва през 1918. По време на съветската окупация е използван като официален редом с руския, който като официален език на Съветския съюз взима първенство спрямо литовския. През 1988 г., още преди възстановяването на независимостта, литовският език отново става единствен официален език на Литва. През 2004 г. литовският език става един от официалните езици на Европейския съюз.

   ОРТОГРАФИЯ И ФОНЕТИКА

   Литовският език използва латинската азбука, допълнена с диакритични знаци (общо - 32 букви).

   - 12 гласни, като дългите гласни се означават с малка опашчица към буквата: /a/, /e/, /i/, /u/.

   - 20 съгласни, като съчетанието /Ch/ означава /x/, а не /ч/.

   - Почти всеки съгласен звук има меко и твърдо произношение.

   - Ударението е свободно, подвижно и музикално.

   ГРАМАТИКА

   Литовският език има твърде сложна склонителна система при имената. Други по-важни особености са:

   - Два рода: мъжки и женски. В миналото е имало среден род, но той е почти изчезнал като такъв и се наблюдава при определителни прилагателни.

   - Седем падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен (инесивен) и звателен падеж. В по-стари текстове се срещат остатъци от илативен, адесивен и аблативен падеж. Илативният падеж се използва предимно в разговорната реч.

   - Пет склонения при съществителните имена.

   - Три склонения при прилагателните.

   - Три числа (единствено, двойнствено и множествено).

   - Три глаголни спрежения.

   - Няма разлика при глаголните форми за 3 лице единствено и множествено число.

   - Четири наклонения: инфинитив, изявително, условно и повелително.

   - Глаголът има четири времена в изявително наклонение (сегашно, минало, минало повторително, бъдеще). В другите наклонения няма времена.

   - Изключително силно развита система от причастия, включваща деятелни и страдателни причастия от всички глаголни времена, и няколко вида деепричастия.

   РЕЧНИК

   Литовският език е много консервативен език, който е запазил много думи, близки до санскрит. Например, sunus (син), avis (овца) съвпадат, а други са много близки: санскр. dhumas - лит. dumas (дим), санскр. antaras - лит. antras (втори) - санскр. vrkas - лит. vilkas (вълк).

   Има доста думи, които са близки до латински език: лат. rota — лит. ratas (колело), лат. senex — лит. senis (старец), лат. vir — лит. vyras (мъж), лат. anguis — лит. angis (вид змия), лат. linum — лит. linas (лен), лат. aro — лит. ariu (ора), лат. iungo — лит. jungiu (включвам се), лат. duo — лит. du (две), лат. tres — лит. trys (три), лат. septem — лит. septyni (седем), лат. gentes — лит. gentys (племена), лат. mensis — лит. menesis (месец), лат. dentes — лит. dantys (зъб), лат. noctes — лит. naktys (нощи). Освен това склонения на много латински думи, които завършват на /-um/, съответстват на литовско /-u/.

   Между славянските и балтийските езици се наблюдава известно сходство в лексиката, но в литовския език има думи с индоевропейски корен, които не се срещат при славянските езици. Също така има литовски думи, които са близки до славянските, но липсват в останалите индоевропейски езици.

   ФРАЗИ

   Labas rytas! - Добро утро!

   Laba diena! - Добър ден!

   Labas vakaras! - Добър вечер!

   Labas! - Здрасти!

   Sveikas! - Здравей! (казано на мъж)

   Sveika! - Здравей! (казано на жена)

   Sveiki! - Здравейте! (до много хора)

   Sveikos! - Здравейте! (до група жени)

   Taip - Да

   Ne - Не

   I sveikata! - Наздраве!

   Labanakt! - Лека нощ!
Посолство на Р Литва в Р България
горе