 |
|
| ДОСИЕ |
стр.12, бр.6, година XVI, 2009г. |
|
|
Хилядолетието на Литва |
|
|
| Проф. Алфредас Бумблаускас |
|
Из статията "Хилядолетието на Литва (Millennium Lithuaniae) или какво може Литва да каже на света по този повод"
ЗА КАКВО МОЖЕМ ДА НАПОМНИМ НА СВЕТА С НЕОТДАВНАШНАТА ИСТОРИЯ НА ЛИТВА?
Литва е малка страна, чиято столица е Вилнюс. Именно тук е прието решението за напускане на системата на КГБ и ГУЛаг, създадена от Ленин, Сталин и Дзержински. Пеещите революции в балтийските държави, Декларацията за независимостта на Литва, трагичните събития на 13 януари 1991 г., когато с танковете се прегазват протестиращите, привлякоха вниманието на света към Вилнюс.
Именно Литва е първата, която се изправя срещу колониалната империя, първата, избягала от комунистическата цитадела. Ето защо Декларацията за независимостта от 11 март 1990 г. стана началото на верижната реакция, унищожила съветската империя. Последва я августовският преврат в Москва и съпротивата срещу него, изградена въз основа на опита на Литва, която довежда до по-нататъшните изменения в съотношението на силите в света. Това е първият път, когато Литва се оказва в центъра на вниманието на света и става фактор в световната история.
Упадъкът на комунистическата империя не само отвори път за разширяването на Европейския съюз и НАТО на изток. Той също така позволи на Литва да погледне на своята история по различен начин, да открие Литва от 1009-та година, което на свой ред направи Вилнюс Европейска столица на културата през 2009 година.
КАКВО СЕ СЛУЧИ ПРЕЗ 1009 Г.?
В Кведлинбургските анали, немската хроника на XI в., има запис за събитие, състояло се през 1009 година: "Св. Бруно от Кверфурт, известен като Бонифаций, архиепископ и монах, единадесет години след като стана монах, беше обезглавен на границата между Русия и Литва заедно с осемнайсетте си спътника, и се възнесе на небето на 9 март."
Това изречение представлява първото споменаване на името на Литва. Тя се появява на картата на християнските мисии. Може да се каже, че както Колумб открива Америка, така Св. Бруно намира Литва и това е първото реално събитие в историята й.
Впрочем мисията на Св. Бруно е имала много по-успешно начало, отколкото краят записан в този летопис. Мисионерът е добре приет от владетеля Нетимерас, който позволява да бъдат кръстени самият той и неговият народ. Въпреки това мисията на Св. Бруно завършва трагично - братът на неговия покровител Нетимерас убива мисионера и почти всичките му другари. Тези факти позволяват да се твърди, че 1009 е и годината на първото покръстване в Литва.
СЪДБАТА НА 1009 Г.
В средата на XI в. Киевска Рус завладява Литва и й налага тежки данъци. Изглежда сякаш съдбата на Литва е закодирана в събитията на 1009 г.: тя се издига, пада и пак се издига. Двеста години по-късно се изгражда нова държава, Великото Литовско княжество, което след коронацията на Миндаугас, неговия първи крал, през 1253 г., за кратък период е кралство. И въпреки че по-късно отхвърля християнството, литовската нация е единствената в Източнобалтийския регион, издържала на натиска на немските ордени. По време на най-голямото си разширение в началото на XV в. Литва се разпростира от Балтийско до Черно море. След нейното покръстване през 1387 г. и в битката при Грюнвалд под командването на Витаутас Велики (1392-1430) през 1410 г. Литва най-после слага край на атаките от запад и се утвърждава като част от Източна Централна Европа и западната латинска цивилизация. През XVI в., във връзка с нарастваща заплаха от изток, Великото Литовско княжество сключва съюз с Полша, учредявайки Държавата на двата народа, която просъществува до 1795 г., когато е разпокъсана от своите съседи. Все пак през XX в. литовският народ на два пъти - през 1918 г. и 1990 г. - създава съвременна държава - Република Литва.
ЗА КАКВО МОЖЕ ДА НАПОМНИ ЛИТВА НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СВЯТ?
Оставяйки настрана Пеещата революция, ще споменем само онези събития, които светът малко познава. Литва достига до 1990 г. чрез дълга "война след войната" - въоръжената съпротива между 1945 г. и 1953 г. срещу Съветския съюз, която остава изцяло непозната на Запад. Борци за независимост воюват не само единствено срещу комунизма, но и за свободата на страната си. Републиката на Литва между двете войни, на свой ред, се създава от въстанията през XIX в. против имперската Русия, а защитата на Конституцията от 3 май 1791 г. на полско-литовската държава е източник на тези въстания. Конституцията е защитавана по време на въстанието през 1794 г., ръководено от Тадеуш Косцюшко, който е воювал и в Американската война за независимост. Това е втората конституция в света и най-ранната конституция в Европа.
ЗА КАКВО МОЖЕ ДА НАПОМНИ ЛИТВА НА ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ?
Понякога понятието за Европа се определя чрез отъждествяването на старите страни, членки на ЕС, през XX в. със Западното християнско пространство, което се формира само в тази част на Европа. Произходът на Европа в този случай се търси в Европа на Средновековието. Дори и тогава Литва заема особена позиция - тя принадлежи както на Западната цивилизация, така и на най-източната част от Централна Европа.
Има не само "западно", но и "християнско" понятие за Европа. В този случай Европа се дефинира като географски по-обширна област, в която се включват и страните от източното християнство, което същевременно е хронологично по-старо. Смята се, че Европа се заражда в епохата на античността. В такъв случай ролята на християнската Римска империя става още по-значима, а традициите както на латинската, така и на гръцко-византийската цивилизация се смятат за нейни наследници.
Измеренията на източното християнство за определянето на Европа правят наследството на Великото Литовско княжество изключително важно: то е единствената европейска държава, която се сблъсква с проблема със срещата и взаимопроникването на двете културни традиции на Средновековието. В началото на XV в. Витаутас Велики повдига въпроса за обединението на църквата. Григорий Цамблак, православният митрополит на Великото княжество, когото Витаутас изпраща на Констанцкия събор през 1417 г., отслужва икуменическа литургия. Ето защо Великото Литовско княжество е държавата, която се опита да намери компромис между двете традиции.
НАСЛЕДСТВОТО НА ЛИТВА И ВИЛНЮС КАТО МОЗАЙКА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА
Поради ролята си в световната еврейска култура през XVIII в. Вилнюс бива наричан литовският Йерусалим. Вилнюс може да бъде наречен Йерусалим на Севера не само заради ролята си за еврейската култура, но и защото взаимодействието и привличането между цивилизациите му придава мултирелигиозен характер, какъвто никоя друга европейска столица няма. Във Великото Литовско княжество и във Вилнюс през XVI-XVII в. съществуват редом над 10 религии. В "гръцкото" пространство на Вилнюс откриваме униати, т.е. гръко-католици, и староверци, докато в "латинското" пространство се срещат различни клонове на протестантството, а също така има и арменски католици и евреи, както и караити и дори татари мюсюлмани в предградията. Имаме свидетелства за религиозна толерантност още през 1563 г., когато религиозна омраза властва над Западна Европа.
Тук трябва да отбележим и името на Оскарас Милашюс (Оскар Милош), френски поет от литовски произход, живял през XX в., който предсказва, че Вилнюс ще се превърне в Атина на Севера. Многообразието на културния живот на Вилнюс е умален модел на европейската култура и в същото време то превръща Вилнюс в Европейската столица на културата. В своята реч при получаването на Нобеловата си награда, Чеслав Милош казва: "Добре е да си роден в малка държава, където природата е близо до човека, където различни езици и религии съжителстват векове наред. Имам предвид Литва, страна на митове и поезия."
КАКВО МОЖЕ ЛИТВА ДА КАЖЕ НА СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО И СВОБОДАТА?
Напоследък рокгрупата "Енигма" включва стари полифонични песни от литовския фолклор в своята музика. Те са извор на вдъхновение и за творчеството на Микалоюс Константинас Чюрльонис, най-известния литовски художник и композитор. Светът познава "Енигма", но знае много малко за Чюрльонис. Макар че някои енциклопедии подчертават факта, че Чюрльонис рисува абстрактни картини няколко години преди Василий Кандински, изглежда все пак неговото творчество е по-значимо в друго отношение: синтезът на живопис и музика.
Движението "Флуксус", изглежда, е по-късен вариант на този синтез. Това зародило се в Ню Йорк антиабстракционистко движение използва различни художествени и същевременно социални изразни средства в стремежа си да съчетае изобразително изкуство, музика и духовитост. Теоретикът на това движение и един от най-значимите му създатели е американският литовец Юргис Мачюнас. Чюрльонис, "Флуксус" и - парадоксално - голямата политика биват свързани заедно от Витаутас Ландсбергис, основния изследовател на творчеството на Чюрльонис, който сега е известен на света като един от архитектите на литовската независимост.
Така наречените рок паради през 1987 и 1988 г. прокарват пътя за Движението за независимост Саюдис и песните, които се изпълняват тогава, стават духовният символ на движението. Това, което е може би най-голямото културно събитие на Вилнюс от 1990 г. насам, прилича на шега, зародила се в рок- и джазсредите. Всички очаквали да бъде издигнат паметник на Чюрльонис, но такъв паметник получава Франк Запа, американският музикант, който никога не е посещавал Вилнюс. За кратко време паметникът се превръща в един от символите, с който Вилнюс най-често се свързва.
|
|
| Превод и съкращения: Посолство на Р Литва в Р България |
|
| горе |
|
|
|
|
