 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.39, бр.6, година XVI, 2009г. |
|
|
Каунас: Мека на свободомислещите |
|
|
| Здравка Михайлова |
|
НЕРЯДКО КАУНАС Е НАРИЧАН "НАЙ-ЛИТОВСКИЯТ" ОТ ВСИЧКИ ГРАДОВЕ В ЛИТВА И ОТКРАЙ ВРЕМЕ Е ИМАЛ СЛАВАТА НА НЕПОКОРЕН. ВТОРИ ПО ГОЛЕМИНА И ЗНАЧИМОСТ (С ВАРИАЦИИТЕ НА НЕГОВИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ НА РУСКИ, ПОЛСКИ, ИДИШ И НЕМСКИ КОВНО, КОВНА-КОВНЕ И KAEUN), ТОЙ Е РОМАНТИЧНО И ДОРИ МАГИЧЕСКО МЯСТО, В КОЕТО ЛЕКО ПРИЗРАЧНАТА АТМОСФЕРА НАПОМНЯ ЗА НАСЕЛЕН ОТ ДУХОВЕ ДОМ. ЖИТЕЛИТЕ МУ СА БИЛИ СПОЛЕТЯВАНИ ОТ СУРОВИ ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕВРАТНОСТИ И ТАЗИ ТРАГИЧНА НАТОВАРЕНОСТ Е ОСТАВИЛА СВОЯ ОТПЕЧАТЪК. ТОВА ИМЕННО ПРАВИ КАУНАС ОЧАРОВАТЕЛЕН КАТО СТАР ФИЛМ С НОВИ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА.
Местоположението на Каунас на устието на две големи реки - Нямунас и Нерис, открай време е предопределяло съдбата му като пресечна точка на важни търговски пътища и му е спечелило преимущества, но и апетитите на чужди нашественици. Подложен на нападенията на кръстоносците от Тевтонския орден, през 1408 г. малко преди Грюнвалдската битка - при управлението на Великия княз Витаутас - Каунас придобива магдебургското право, регулиращо степента на вътрешна автономия, давана на градовете и селата от местния владетел. В дълговековната история на Свещената Римска империя то представлява най-значимото германско средновековно законодателство и, възприето от множество монарси в Централна и Източна Европа, се превръща в крайъгълен камък на ранната урбанизация. След разгрома на тевтонската войска от обединените полско-литовски сили в битката при Грюнвалд Каунас най-после оползотворява стратегическото си разположение за мирна търговия. Кьонигсберг, Данциг и другите ханзейски градове попадат в сферата на икономическите му интереси. Макар да не се присъединява към Ханзата, никой друг литовски град не го надминава по мащаб на търговията и икономическите връзки. Износът на дървесина, зърно, восък, разцветът на занаятите, гилдиите на свободните майстори са предпоставки още в XVI в. тук да бъдат построени първото училище, аптека, общинска болница. Но поредица от епидемии, пожари и разграбването му от шведските войски през 1655 г. слагат край на икономическото процъфтяване. Градът преодолява състоянието на разруха при управлението на крал Станислав Август, но разпадането на полско-литовското държавно формирование Жеч Посполита и последвалото нашествие на Наполеоновите войски водят до неговия упадък.
Столетието във владенията на Руската империя оставя видими следи в живота на града: сред тях архитектурното наследство и наименованията на различни местности. През първите три десетилетия на XIX в. Каунас има статус на определена културна автономия. Макар и бавно преодоляващ последствията от периода на упадък, той трайно се превръща в център на интелектуален живот, а през двайсети век израства до средоточие на политическа дейност и огнище на духовни и демократични ценности. Не може да бъде отминат приносът на еврейската общност към културната история на града. Създателят на есперанто Лудвиг Заменхоф е един от нейните видни представители, оставил диря в преодоляване бариерите на езиковата комуникация. Между 1920 и 1939 г. Каунас е столица на Литва и най-големият град с еврейско население, наброяващо 35 000-40 000, т. е. около една четвърт, занимаващо се с търговия, занаяти, предприемачество и пр. Градът е и важна ционистка твърдина със сто еврейски организации, 40 синагоги, множество училища с преподаване на идиш, 4 гимназии, болница, еврейски предприятия. При окупирането му от Съветския съюз през юни 1940 г., съпътствано от арести, конфискация на имоти, премахване на свободните институции, еврейските организации изчезват за една нощ, стотици са депортирани в Сибир. Смъртоносният удар върху общността е нанесен с лагерите на смъртта при последвалата нацистка окупация 1941-1944 г.
Особено значение за развитието на литовската държавност Каунас придобива след Първата световна война. Провъзгласяването на независимостта на страната и въоръженият конфликт с Полша, довел до изгубването на Вилнюс, променят статуса на града. След превземането на Вилнюс от полските войски правителството на младата Литовска република се пренася в Каунас и фактически седалището му се намира там през целия междувоенен период. В края на двайсетте години на XX в. в градската архитектура се появява стилът баухауз с характерната за него строга функционалност, отсъствието на декоративни елементи и излишества, постепенно се формира урбанистична структура, през 1922 г. е основан Литовският университет "Витаутас Велики". През 1927-1928 г. негов ректор е видният учен-юрист в областта на държавното право Миколас Ромерис (1880-1945). През целия следвоенен период градът продължава да бъде център на опозиционното движение, давайки отпор срещу русизирането. Каунас заема символно място като център на духовната съпротива на литовците и на тяхната борба за национална идентичност. Не е случаен фактът, че именно тук, когато политическото движение набира скорост, на 16 февруари 1988 г. за пръв път е отбелязан Денят на независимостта. Място за честването му е площадът пред Музикалния театър, където през 1972 г. 19-годишният студент Ромас Каланта се самозапалва в знак на протест срещу съветския режим. И за новите поколения неговото име продължава да бъде равнозначно на свободолюбив дух. За съхраняването на традицията и приемствеността допринся също така и дейността на католическата църква и Каунаската духовна семинария. През 1952-1957 г. начело на семинарията е Винцентас Сладкявичюс (1920-2000), един от най-високите морални авторитети на Литва, ръкоположен за кардинал през 1988 г, когато папа е Йоан Павел II.
На живописно възвишение над сливането на реките Нямунас и Нерис най-древната част на града прекрасно съвместява археологически, архитектурни и исторически забележителности. Руините на замъка от XIII в., катедралата, църквите "Света Троица" и тази на йезуитите, старото кметство и множество други здания образуват живо сплитане на изкуството и архитектурата от различни векове. Градската община Ратуш (XVI в.) се издига в центъра на прекрасен бароков площад, обрамчен от домове от XV-XVII в. Катедралният храм "Петър и Павел" (XV в.) на него, забележителен и с органовите си концерти, е единствената готическа катедрала в Литва. Някои постройки, като манастира "Св. Троица" представляват своеобразен вариант на северноевропейския ренесанс. Най-открояващият се бароков паметник - Пажайслиският манастир, е творение на италиански майстори, а сградният комплекс от XVII-XVIII в. е образец на църковната архитектура в Европа.
Недалеч от ранноготическата църква "Витаутас Велики" се намира Домът на Перкунас - един от най-интересните паметници в града, последователно обслужвал нуждите на търговци и монаси-йезуити. При реконструкцията на зданието в началото на XIX в. там е открито скулптурно изображение на литовското езическо божество Перкунас - бог гръмовержец, покровител на огъня, сроден на славянския Перун. Вероятно някога там се е намирало светилище на Перкунас, а днес сградата на манастира "Св. Франциск Ксаверий" е върната на Йезуитския орден, чиято собственост е била до Първата световна война. В този образец на късния барок е подслонена експозиция, посветена на живота и творчеството на Адам Мицкевич, работил като учител по литература, история и право в гимназията към манастира. Столетната дъбова гора - Ажуолинас (Дъбравата), е един от любимите градски паркове. В дъното на Лайсвес алея (Алея на свободата) се белее силуетът на белокаменната барокова катедрала "Св. Архангел Михаил". Лайсвес алея е "перлата в короната" на Каунас - "Мека на свободомислещата младеж". С многобройните си ресторантчета, кафенета и бистра, галерии на народните занаяти и сувенирни магазини Лайсвес алея е магнит както за жителите на града, така и за гостите му. Дългата 1621 м пешеходна алея е обявена за зона за непушачи.
Галериите в града притежават богати колекции с картини от италиански, френски, фламандски, холандски, испански и немски майстори, но и изкуство от древен Египет и античния свят, китайски фарфор, старинни гоблени и мебели и др. С голяма популярност се ползва уникалният Музей на дяволите, развил се от частна сбирка. През 1906 г. и в продължение на шест десетилетия художникът Антанас Жмуйдзинавичюс започва да колекционира маски и малки пластики, изобразяващи дяволи, а понастоящем тя съдържа 3000 експоната от цял свят. През деветдесетте години на XX в. Музеят на литовската литература, посветен на паметта на поета Йонас Мачюлис (писал с псевдоним Майронис), е обогатен и с образци на литовската емигрантска литература. Неслучайно Каунас е считан за град с дълголетни културни традиции, напластени от поколения живели тук открояващи се литовски композитори, писатели и художници.
Съвършено различна атмосфера от тази в артистичната обител на музите цари в Каунаския музей IX форт, почитащ паметта на жертвите на геноцида. Отбранителното съоръжение на Каунаската крепост от царско време по-късно било използвано като каторжна тюрма и затвор за политическите противници на диктатора Антанас Сметона. През 1940-1941 г. служи на НКВД като тъмница, а 1941-1944 г. нацистите го превръщат в лагер на смъртта, където загиват над 50 000 души, предимно литовски евреи, цигани, съветски военнопленници. Пред него се издига монументалният 32-метров паметник на жертвите на нацизма, чийто автор е скулпторът Алфонсас Амбразюнас.
Днес над двайсет и една хиляди студенти, учещи се в университетите на града, му придават младежки облик, а атмосферата на освободеност и импровизация се поддържа и от ежегодното от 1991 г. насам събитие в литовския музикален живот - Международният фестивал Kaunas Jazz.
Разположен в центъра на Литва в пресечната точка на автомагистрала "Виа Балтика" - европейския приоритен транспортетен коридор, свързващ Хелзинки, Санкт Петербург и Варшава, и автомагистрала "Изток-Запад", свързваща пристанището на Клайпеда с Русия, Беларус и Украйна, съвременен Каунас е важен промишлен и културен център с население от 415 000 души, забележителен с разрастването на индустрията и бързото прилагане на икономическите реформи, но и с духа на неговите извоювали независимостта си със своето жилаво непокорство жители.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
