|
|
ЕВРОПЕЙЦИ |
стр.40, бр.6, година XIII, 2006г. |
|
|
Първият български космонавт Георги Иванов |
|
|
|
|
Най-големите постижения стават в екип
“Уникалното чувство, което изпитваме като земни хора да видим нашата родна планета Земя от разстояние 300-400 км, е нещо неописуемо – синьо-зелени морета, белите пелени на облачните системи, белите шапки на високите планини. Да, Земята е много красива, но и много малка, крехка и уязвима, затова трябва да я пазим и съхраним за бъдещите поколения.”
- Г-н Иванов, Вие сте първият българин, летял в Космоса. Развива ли се българската космонавтика днес, има ли надежда друг българин да Ви последва?
- Макар и много трудно, българската космонавтика продължава да се развива и днес. Нашите учени и специалисти, ученици и наследници на акад. Серафимов и акад. Мишев се включват активно в съвременните проекти на Русия, САЩ и Европейската космическа агенция. Българска апаратура и сега лети и успешно работи на международната космическа станция. Засега с Александър Александров сме само двама българи, летели в Космоса. За да има България трети, четвърти и т. н. космонавти, трябват най-малко три неща: сериозна българска научна програма, убедителна професионална кандидатура, и не на последно място - средства.
- Днес много се говори, може би спекулира, с трансцеденталните преживявания в Космоса. Има ли нещо тайнствено там, което е недостижимо за науката? Има ли някакво необикновено чувство, което сте изпитали, намирайки се извън земната атмосфера и гледайки синьото око на Земята?
- Действително има много спекулации по този въпрос. Около нашия полет с моя командир Н. Н. Рукавишников няма абсолютно нищо тайнствено. Разбира се, че за науката има много неизвестни, затова се правят и научните програми, които се изпълняват от космонавтите там горе в условия на безтегловност. Реално уникалното чувство, което изпитваме като земни хора да видим нашата родна планета Земя от разстояние 300-400 км, е нещо неописуемо - синьо-зелени морета, белите пелени на облачните системи, белите шапки на високите планини. Да, Земята е много красива, но и много малка, крехка и уязвима, затова трябва да я пазим и съхраним за бъдещите поколения.
- Следващата година се навършват 40 години от създаването на международната космическа програма ”Интеркосмос”. Какво бихте споделили като пряк участник в нея?
- През 2007 г. се навършват 50 години от изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята. Преди 40 години беше поставено началото на грандиозна международна космическа програма ”Интеркосмос”. Чрез нея тогавашният Съветски съюз приобщи към сложните проблеми на Космоса всички страни от бившия социалистически лагер. Благодарение на нея учени наредиха България на 18-то място в света като космическа държава, а с нашия полет на “Союз 33” заехме 6-то място като участници в пилотирани космически полети. По този начин чрез програма “Интеркосмос” летяха и представителите на Чехословакия, Полша, ГДР,Унгария, Куба, Монголия, Виетнам и др. Всички тези полети бяха представени от много сериозни научни програми. Създадени бяха уникални за времето си системи и апаратура.
- Космонавт, любител на голфа, управител на самолетна компания - как се съчетават самолетите, Космосът и голфът? Къде е допирната точка и къде е разликата?
- Аз съм летец-пилот по професия и мисля, че е най-естествено да работя в авиокомпания. А що се отнася до голфа, да той не е сред екстремните спортове, но в него също има динамика, целеустременост, съсредоточеност, самоконтрол. Той е джентълменска игра, на хора на честната дума. Съгласете се, че всичко това няма как да не се хареса на един пилот. Колкото за Космоса и самолетите, разбирате ли, че всеки летец мечтае да полети все по-високо и да достигне космически висоти. Човек така е устроен, че все го тегли неизвестното.
- В свое интервю споделяте, че човек, за да върви напред, трябва първо да преодолее себе си. Какво означава да преодолееш себе си? Своите негативи или нещо друго?
- Да, всеки човек знае най-добре своето несъвършенство и естествено пак той само може да го преодолее. Всеизвестно е, че най-големите постижения стават в екип. Най-голямото доказателство за мен беше завръщането на нашия космически кораб “Союз 33” на земята. Поради отказ на основния двигател завръщането и кацането ни на земята се превърна в сериозен проблем. И както се изразяваше Н. Рукавишников, ако не действахме в екстремалната обстановка като - “многорък Буда”, може би щяхме да останем в плен на Космоса.
- За кубинския брой на нашето списание ще споделите ли нещо за връзките си с тази страна и хората там? Каква е Куба днес, след като социализмът вече в световен мащаб не съществува? Успял експеримент ли е Куба за разлика от другите социалистически страни?
- В Куба съм бил четири, пет пъти с първия кубински космонавт Арналдо Тамайо Мендес и неговия дубльор. Бяхме заедно на подготовка в Звездното градче по програма “Интеркосмос”, откъдето започна нашето добро приятелство. Той е отличен професионалист, жизнерадостен човек с прекрасно чувство за хумор и най-вече верен приятел. Когато през 1982 г. за първи път посетих Куба, разбрах, че той е типичен представител на народа си. Там срещнах най-добронамерените, най-позитивните, жизнерадостни и гостоприемни хора. През тази година посетих Куба след 22 години и това, което видях, не само потвърди моята представа за този народ, но ме убеди още веднъж в неговата уникалност.
Информацията за Куба в последните години беше много оскъдна и едва там узнах какво е преживял кубинският народ в началото на 90-те години, когато рухна социализмът. И въпреки това този народ под ръководството на обичани и мъдри ръководители се е справил с тежката криза. Нещо повече, през тази година видяхме една нова Куба, отворена към света с грандиозно строителство, уникален туризъм и хора, спокойни за своето бъдеще. Основание за това им дава отличната образователна и здравна система, затвореният цикъл на туристическия бизнес, както и че страната им е на едно от първите места в света по средна продължителност на живота и по брой столетници. Може би в Куба социализмът от всепризнатата уникална теория по най-добрия начин ще се прояви като отлична практика.
- Кое смятате за най-голям успех в живота Ви и накъде е насочен той оттук нататък?
- Безспорно това е полетът ми в Космоса. Сега работя нещо, което е свързано с основната ми професия, имам прекрасно семейство. На 66 години съм, но мисля, че имам време за още един полет в Космоса, та нали Джон Глен направи това на 77-годишна възраст.
- Освен пари и научен потенциал какъв е другият най-важен фактор за развитието на космонавтиката днес?
-Убедителна научна програма!
|
|
Интервю на Цветанка Еленкова |
|
горе |
|
|
|
|