 |
|
| ДОСИЕ |
стр.14, бр.5, година XVI, 2009г. |
|
ОССЕ (OSCE) Е ГОЛЯМА РЕГИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ, В КОЯТО В МОМЕНТА ЧЛЕНУВАТ 56 ДЪРЖАВИ ОТ СЕВЕРНА АМЕРИКА, ЕВРОПА, ЮЖЕН КАВКАЗ И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ.
Историята на ОССЕ
Oрганизацията за сигурност и сътрудничество в Европа започва с редица големи външнополитически инициативи на СССР от 60-те и началото на 70-те години на ХХ в., наречени "съветското мирно настъпление". След свикването на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) съгласно резултатите от консултациите в Хелзинки през 1972-1973 г. и в Женева през 1973-1975 г. е подписан Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г. Документът съдържа основните принципи за третирането от страна на държавите членки на своите граждани, както и за отношенията помежду им.
До 1990 г. СССЕ функционира под формата на редица срещи и конференции, на които се изработват норми и задължения, като периодично се разглежда тяхното изпълнение.
Повратен момент в дейността на Съвещанието е Парижката среща на високо равнище през 1990 г. В приетата на нея Парижка харта за нова Европа на СССЕ е възложена задача да даде своя принос в управлението на процесите на историческите промени в Европа и да даде отговор на новите предизвикателства, възникнали след края на студената война. Създадени са няколко институции, а работата на Съвещанието придобива систематичен характер.
През ноември същата година на преговорите в рамките на СССЕ е изготвено важно споразумение за контрол на въоръженията - Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).
На Будапещенската среща на върха през 1994 г. СССЕ е преобразувано в Организация за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ), което бележи важен етап в институционалното й развитие.
За Казахстан Будапещенската среща на върха е от особено значение, тъй като в нейните рамки водещите ядрени държави САЩ, Русия и Великобритания дадоха на страната гаранции за сигурност в замяна на потвърждаване на безядрения й статут.
Лисабонската среща на върха през 1996 г. поставя основата за приемането на Европейска харта на сигурността (на Истанбулската среща на върха през 1999 г.), която предвижда усъвършенстване на оперативните възможности на Организацията. В Истанбул 30 държави членки на ОССЕ подписват Споразумение за адаптация на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа.
Важен етап в дейността на ОССЕ е 11-та министерска среща в Маастрихт (1-2 декември, 2003 г.). Ключови документи, приети на срещата, са Стратегията за борба със заплахите за сигурността и стабилността през ХХІ в. и Стратегическият документ за икономическо и екологично измерение.
Исторически важна и за Организацията, и за Казахстан може да се смята 15-та министерска среща на министрите на външните работи в Мадрид (28-30 ноември 2007 г.), на която е взето решението за казахстанското председателство на ОССЕ.
Подкрепяйки кандидатурата на Казахстан, нашите партньори проявиха гъвкавост, конструктивност и политическа зрялост. Решението е свидетелство за жизнеспособността на ОССЕ като консенсусна платформа и залог за по-нататъшното развитие на Организацията. Решението за казахстанското председателство свидетелства и за преодоляването на много стереотипи и в крайна сметка за приоритета на общите ценности и цели над амбициите на която и да било отделна държава. Казахстан е първата държава от ОНД, която ще ръководи Организацията.
Днес ОССЕ заема уникално място сред европейските институции за сигурност. Организацията се занимава с широк кръг въпроси, свързани с укрепването на сигурността, включително контрола на въоръженията, превантивната дипломация, мерките за укрепване на доверието и сигурността, постконфликтното урегулиране, икономическата и екологичната сигурност, правата на човека, наблюдение на изборите. По традиция в зрителното поле на ОССЕ са редица регионални проблеми (Югоизточна Европа, Южен Кавказ, Молдова и др.).
Ценността на ОССЕ се състои в това, че на практика тя е единствената европейска организация в сферата на сигурността, която се занимава непосредствено с превантивна дипломация в Европа.
* * *
Казахстан разглежда ОССЕ като важен компонент от съвременната структура на европейската сигурност, като един от утвърдените механизми на многостранната дипломация, чиято история вече надхвърля три десетилетия. В дадения момент ОССЕ е постоянно действаща организация с развита структура, на която Казахстан е пълноправен член (от 1992 г.) и като такъв може да поставя всякакви интересуващи го въпроси и да отстоява позициите си. Благодарение на ОССЕ ние имаме възможността да осъществяваме националните си интереси в европейското, евро-атлантическото и евро-азиатското пространство.
Затова за Казахстан е важно преди всичко като бъдещ председател на ОССЕ да предприеме мерки, насочени към укрепване потенциала на Организацията, като го превърне в изцяло съответстващ на интересите на всички страни членки, да оптимизира наличните механизми на ОССЕ така, щото ефективно и оперативно да се решават задачите по поддържане на стабилността в рамките на трите основни направления на дейността, да се преодолеят съществуващите прегради пред воденето на пълноценен и плодотворен диалог. Необходимо е да се реализира задачата за превръщане на форума в пълноценна организация така, че тя да стане достатъчно силна, за да посрещне нарастващия брой предизвикателства и заплахи.
През всички години напоследък нашият подход към ОССЕ си остава неизменен.
Смятаме, че ОССЕ, създадена навремето като средство за разведряване на международното положение, трябва да си остане дееспособен механизъм за прилагане на международно-правните инструменти в сферата на поддържане на военно-политическата сигурност.
Казахстан, като активен поддръжник на регионалната сигурност, отказал се доброволно от четвъртия по големина ядрен арсенал, закрил един от най-големите ядрени изпитателни полигони, ще продължи да води политика за поддържане на стабилността в Централна Азия и цялото пространство на ОССЕ.
Казахстан подкрепя инициативите, целящи засилване ролята на ОССЕ в решаване на проблемите, с които се сблъсква световната общност в процеса на постконфликтното урегулиране в Афганистан - страна партньор на ОССЕ.
Като последователни привърженици на регионалната сигурност, ние смятаме за целесъобразно да се отрежда първостепенно значение на борбата с новите заплахи и предизвикателства, имайки предвид тяхната актуалност за цялото пространство на ОССЕ и в частност за Централноазиатския регион.
Организацията и страните, които са нейни председатели, трябва докрай да усещат диханието и пулса на Централна Азия, която отдавна е престанала да бъде периферна за световната политика зона. Всички процеси в този регион влияят директно върху ситуацията в цялото пространство на ОССЕ.
Смятаме, че е необходимо да се продължи дейността за решаване на проблемите, свързани с борбата срещу незаконния трафик на наркотици, търговията с хора, организираната престъпност, тероризма и екстремизма. При това е важно да се спазва принципът на приемственост, така че усилията на страните членки на ОССЕ да придобият практическа насоченост.
Казахстан се гордее с успешния си опит в осъществяването на икономическите реформи, решаването на изключително сложните екологични проблеми, свързани с бившия ядрен полигон в Семипалатинск и с Аралско море. Смятаме, че за Организацията ще бъде целесъобразно да повиши значително активността си в икономическо-екологичната сфера.
Смятаме също, че днес едва ли има друга съвременна международна организация, която да е отделила толкова внимание на хуманитарното измерение. Точно по тази причина според нас един от най-важните приоритети на ОССЕ и предстоящото казахстанско председателство е гарантирането на хуманитарната сигурност. Под това понятие ние разбираме съвкупността от задължения на държавите, що се отнася до съблюдаване правата на човека и основните свободи, правата на етническите малцинства и коренното население, контактите между хората, защитата на семейството, децата и жените, както и други въпроси от общочовешко значение.
По общо признание едно от най-големите постижения на Казахстан в хуманитарната сфера е осигуряването на етнически и религиозен мир. Нашата страна е и последователен привърженик на толерантността, равноправието, прозрачността и демократичността в международните отношения. Съвременната ситуация изисква да се наблегне още повече на задълбочаване диалога между религиите, народите и културите. Нашият опит в прилагане на посочените принципи е показателен. Казахстан на три пъти бе домакин на Конгреса на световните и традиционни религии, събрал заедно духовните лидери на основните световни вероизповедания, както и на срещата на ОССЕ на високо равнище по въпросите на толерантността. Страната ни е член на Групата на приятелите на Алианса на цивилизациите.
Като цяло, имаме намерение да направим сериозен принос за гарантиране на хуманитарна сигурност, да споделим съответния опит, който може да се окаже полезен в цялото пространство на нашата Организация.
Много перспективно ни изглежда да се установи взаимодействие между ОССЕ и другите регионални организации и в трите направления. Като е известно, в азиатската част на нашия континент се развиват активни процеси, спомагащи за укрепване на стабилността и сигурността. Между тях и евро-атлантическите структури съществува определен елемент на конвергенция на целите, задачите и механизмите. За евро-азиатския регион е важно да се задълбочава и развива сътрудничеството с такива организации и форуми като Евразийската икономическа общност (ЕАИО), Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), Съвещанието за взаимодействие и мерки за доверие в Азия (СВМДА). Казахстан като председател на ОССЕ може да направи всичко необходимо тази идея да бъде приложена на практика.
Дейността на Казахстан в рамките на такива междудържавни структури, каквито са ЕАИО, СВМДА, ШОС, предстоящото ни през 2011 г. председателство на Организацията Ислямска конференция (ОИК) предоставя възможност комплексно да се защитават общи за много страни интереси.
Пред Република Казахстан стоят сериозни задачи: как да се активизира ОССЕ през 2010 г., какви важни проблеми да бъдат включени в дневния ред на Организацията, какви проблеми на общоевропейското пространство изискват колективни решения от страните членки на ОССЕ.
Една от сложните задачи, пред които е изправен Казахстан, е въпросът ОССЕ да придобие статут на международна организация. Въпреки всички усилия, документът не е приет до ден днешен поради разногласия в становищата на отделните страни. Точно по тази причина нашата страна трябва да подкрепя по-нататъшните действия за превръщането на ОССЕ в международен правен субект. Особено наложително в контекста на този проблем ни се струва изготвянето на Устав и Конвенция, които представляват неразделна и органична част от носещия правен "стълб", който ще превърне ОССЕ в пълноценна регионална организация.
В контекста на предстоящото председателство трябва да се спомене и за практическата роля, която предстои нашата страна да играе в ОССЕ през 2010 г.
Действащият председател на ОССЕ носи цялостна отговорност за изпълнителната дейност и е главното лице при политическите консултации. В задачите му влиза координацията на страните участници, а също и формирането на консенсус в ОССЕ. Действащият председател и неговите представители подготвят съвещанията, разработват тяхната структура и проектите на решенията. Председателят осигурява съгласуваност на графика на мероприятията на ОССЕ и разработва дългосрочна програма за дейности, контролира работата на мисиите на ОССЕ, ръководи провеждането на консултации и преговори при кризи, координира работата на другите институции на ОССЕ, а също приема решенията за назначаването на ръководните постове.
Възлага му се да осведомява институциите на Организацията за решенията на ръководните органи на ОССЕ и при необходимост да им дава съответните препоръки.
Освен това, действащият председател може да назначава лични или специални представители за работа по конкретни проблеми или ситуации. За оказване на допълнителна помощ, в частност при предотвратяване на конфликти, уреждане на кризи и решаване на спорове могат да се формират специални целеви групи на индивидуална основа и по препоръка на самия действащ председател.
В практически план за Казахстан това означава необходимост с наближаването на 2010 г. максимално да мобилизира кадровия си, управленческия, аналитическия и операционния си потенциал.
Днес ние фактически излизаме на финалната права в процеса на подготовка за председателството. Вече приключихме с пакета от организационни подготвителни мерки. Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев подписа Указ за откриване на самостоятелно Постоянно представителство на Република Казахстан към ОССЕ. В Министерството на външните работи е създаден специален отдел за работа в областта на ОССЕ.
На 8. 08. 2009 г. се проведе съвещание под председателството на президента на Република Казахстан, посветено на хода на подготовката за казахстанското председателство на Организацията. Основен резултат от това мероприятие беше, че държавният глава определи казахстанското председателство като стратегически общонационален приоритет. С други думи, президентът подчерта колко е важен този проект за цялата нация, което изисква консолидиране на усилията не само на държавата, но и на цялото общество.
На 4. 09. 2009 г. президентът на Република Казахстан подписа указ за съставяне на Държавна комисия по въпросите на председателството на Организацията. С този документ се утвърждава наредбата за Държавната комисия по подготовката и осигуряването на председателството на ОССЕ и се утвърждава съставът на комисията. Първото заседание на горепосочената Комисия под председателството на държавния секретар - министъра на външните работи на Република Казахстан К. Саудабаев се състоя на 9. 09. 2009 г.
В най-скоро време основното внимание ще се насочи към приключване на работата по списъка с приоритетните задачи, които Казахстан ще решава по време на председателството си на ОССЕ. Тези приоритети ще отговарят както на националните интереси на Казахстан, така и на интересите на Организацията и нейните участници.
В рамките на тази дейност се водят консултации, проучва се мнението на страните членки на ОССЕ по различни въпроси от дневния ред на Организацията, установяват се контакти с аналитичните центрове у нас и в чужбина.
Ние активизирахме тази дейност и другите форми за събиране и анализ на информацията по дневния ред на ОССЕ, за да можем още през тази година окончателно да си изясним приоритетите на нашето председателство, формите и начините за реализирането им. Като се има предвид голямата динамика на събитията, както и общоприетата практика, международното представяне на приоритетите на председателството ни ще се състои през януари 2010 г.
Като цяло, избирането на Казахстан за действащ председател на ОССЕ през 2010 г. трябва да се приема като логичен етап от независимото политическо и икономическо развитие на нашата държава по пътя й към социално-икономически и политически реформи. Одобряването на нашата кандидатура за председателство е важен елемент от концептуалната визия за сигурен свят, чиито източници намериха отражение още в доклада на президента Н. Назарбаев на Лисабонската среща на върха на ОССЕ през 1996 г.
Решението за председателството на ОССЕ е голям политически успех на Казахстан и всички страни членки на Организацията, който трябва да се разгърне и затвърди чрез успеха на самото председателство.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
